Ендивал

Автор: Дарк

   Седя на неудобния си стол пред малкия си монитор и се чудя за кой дявол се натресох да пиша статия за Ендивал. Дежурните въпроси какво се очаква от мен да кажа и, което е най-важното, как се очаква да го кажа вече се заформят в главата ми. Както винаги, на първо време стои проблемът със започването на статията. Защо винаги е толкова трудно човек да започне някоя статия? След дълъг размисъл тегля една псувня без да я адресирам до никого (а защо не към теб – читателя, заради когото съм в това положение ;о)), пресягам се и включвам касетофона. Миг тишина, сетне внезапно избухналата какафония оглася квартала…

   I won’t go away…
   Right here I’m stay…

   Ех, Metallica – вечният извор на вдъхновение. Ей, тия момчета не се умориха да правят хубава музика. Кой каквото ще да казва, аз съм им фен до гроб. Застивам за миг, заслушан във вълшебното “Shoot me again, I ain’t dead yet”, сетне въздъхвам тежко и малко драматично. Добре де. Стига съм го увъртал. Започвам…
   …С малко сухи факти. Ендивал – това, скъпи неограмотен читателю (а и ти, който знаеш за що иде реч), е първата българска ролева игра. Може би някои от вас се питат какво е това ролева игра? Мисля, че някъде по-рано имаше някаква статия по въпроса, но все пак няма да ви мъча да я търсите и ще обясня за какво става дума с две-три изречения. Ролевата игра е един вид от така наречените на запад pen’n’paper games – по нашему игра, която се играе с лист и молив. В нея всеки влиза в ролята на избран персонаж (герой) и се хвърля в шеметно приключение. Отпадат границите на скучното ежедневие и единственото, което те ограничава, е въображението ти. Можеш да си воин, магьосник, крадец, свещеник, в някои игри можеш дори да се превъплатиш във високотехнологична машина за убиване в стил Робокоп. Въобще, можеш да си каквото ти душа иска. Да се отпуснеш във вихъра на приключението, да се бориш за справедлива или не толкова кауза и да постигнеш това, което винаги си искал.
   На запад това вече години наред е едно от най-разпространените забавления за всякакви аудитории и възрасти, а в последните няколко години ролевата мания се завихри и у нас. Съвсем логично, щом ролевите игри добиха достатъчно популярност, група ентусиасти се хванаха да пишат и не след дълго се появи и резултатът на техния труд – българска игра, наречена “Здрач над Ендивал”. “Здрачът” предизвика доста противоречиви отзиви, но в крайна сметка оценката за него като първи опит за ролева игра бе положителен в по-голямата си част, макар да се намериха и такива, които го определяха като провал. Но критици винаги има. Важното бе, че авторите имаха желание, време, възможност, а не на последно място и немалко талант, и впрегнаха всичко това в една единствена цел – популяризиране на ролевите игри и правенето им достъпни за масовия потребител. След появата на “Здрач”-а вече нямаше нужда да се купуват книги от чужбина или да се изтеглят правилата на компютърни файлове – и двата варианта доста неудобни за игра. Книгата се пусна на пазара на съвсем поносима за българския потребител цена от 12 лв. и за разлика от повечето западни системи, в нея се съдържаше всичко, от което се нуждаеш, за да започнеш игра. Въпреки че мнозина гледаха скептично на този първи опит за създаване на българска ролева игра, мисля че самият факт, че целият тираж е напълно изчерпан, говори достатъчно за това доколко успешен е той. Първата българска ролева игра излезе точно в подходящия момент, като кулминация на все по-засилващия се интерес, и определено доста помогна за популяризирането на ролевите игри у нас. Веднага се заформиха идеи за няколко конкурентни игри, доста хора се впрегнаха на работа. Скоро обаче новосформираните екипи разбраха, че правенето на ролеви игри далеч не е толкова лесно занимание и по една или друга причина начинанията им стигнаха до временен или окончателен неуспех.
   Междувременно, екипът, стоящ зад “Здрач”-а, запретна ръкави и съвсем кротко и тихомълком, поучили се от допуснатите грешки в първата си книга, извадиха на пазара нова – “Домът на Хаоса” – продължението на сагата, което предизвика дори повече противоречия от предшественика си. Без съмнение “Домът” бе крачка напред спрямо “Здрач”-а, но не особено качествената на места редакция, доста усложнената система за развиване на героите и липсата на достатъчно обяснения дадоха повод на критиците да заявят, че новопоявилата се книга е твърде малка крачка за толкова време подготовка. Дали са прави? Мисля, че всеки сам трябва да реши за себе си. Аз лично не съм съгласен с тях. Да, в “Домът” наистина има много неясноти, има и противоречия, има и безсмислени неща, но в крайна сметка, дори да не е революционна крачка напред, все пак е една стабилна такава. А не са толкова много игрите (не само ролеви – вземете например компютърните игри), за които можем да кажем, без да си кривим душата “Да. Продължението категорично е по-добро от оригинала”. Това показва, че екипът все пак се е поучил от грешките си, все пак върви напред и се развива, променяйки нещата към по-добро. И дава сериозна надежда, че задаващата се вече на хоризонта трета част ще е още крачка по-близо до перфектната система. От това, което знам за подготвящата се трета част “Огледалото на Боговете”, мога съвсем отговорно да заявя, че се очертава този път крачката да е по-голяма от предната. По-актуална информация за проекта, направо от източника, може да се получи на новия сайт на екип Огнекрас – www.sivosten.com.
   Сега да поговорим малко за самата книга. Не мисля да обсъждам системата, защото е твърде мащабна и сложна, за да мога да я опиша в една кратка статия, а и освен това е предмет на доста спорове, противоречия и критики и най-вероятно ще бъде променена в бъдеще. Ако някой се е заинтересувал от ролевите игри и в частност от Ендивал след тази статия, смятам няма да е толкова трудно, ако не да купи, то поне да намери книгите и да ги прегледа, за да разбере малко по-подробно за какво става дума.
   Това, за което искам да кажа няколко приказки, е соченото от феновете на поредицата като най-голям плюс (нещо, което дори най-върлите критици не могат да опорочат и да отрекат) – света, в който се развива действието. Мащабен и оригинален, плетеница от идеите на четирима различни автори, той определено е най-силната страна на книгите. Макар засега авторите да са включили само един единствен континент от целия си свят, той сам по себе си е достатъчно интригуващ и запленяващ. Страховити върколаци, тайнствени здрачници, ефирни елфи, мраморни горгони, зловещи скелети, появилите се в резултат от зловещ експеримент бурхи и, разбира се, хората – непредвидими и балансиращи всичко останало. Всичко това и още много е забъркано в едно наистина фантастично приключение. Една богата и интересна история, множество фракции и държави, заедно със сложните си политически взаимоотношения и предразсъдъци, много богата и оригинална митология, щипка магия за подправка към манджата. Всичко е обрисувано с брилянтен стил, описано до най-дребни подробности и детайли. Десетки страници пълнокръвно фентъзи, обрисуващо един мащабен свят във всичките му измерения и от противоположните гледни точки на различните нации. Чудесно изпипано, дори от чисто литературна гледна точка. Мисля, че авторите са успели да изградят един пълнокръвен свят, имащ своите мистерии и прелести. Едно място – тайнствено и героично, мистично, фантастично и не на последно място изключително красиво и разнообразно – това е място, където можеш да оставиш въображението си да се рее свободно на воля. Място, където аз бих искал да бъда. А вие?