Майкъл Маршал Смит
Автор: Matrim

     В този брой ще ви представим един автор от новата вълна фантасти, човек с неособено голям брой книги зад гърба си, но достатъчно запомнящ се и достоен за тази рубрика – Майкъл Маршал Смит. Вероятно доста от вас не са го чували, но нали човек се учи, докато е жив :)
     Майкъл Маршал Смит е роден в Кнутсфорд, Великобритания, на 03.05.1965. Родителите му са учени и по време на детството си бъдещият писател сменя страните, които обитава, доста често – преди да се завърне в Англия през 1973г., той прекарва извесно време в САЩ, Южна Африка и Австралия. По-късно признава, че всички тези странствания са му оказали голямо влияние. След като завършва училище, М.М.Смит се записва да изучава философия и социология в Кембридж. Започва да пише сценарии за комедийни радио пиеси. Малко след дипломирането си, Майкъл прочита “Талисманът”, става голям фен на Стивън Кинг и след като прочита всички негови книги, които може да намери, решава да си опита късмета с писане на фантастика. Първият му разказ – “The Man Who Drew Cats” – получава британската награда за фентъзи през 1991. Следват още около дузина разкази, преди Майкъл да започне да пише първия си роман – “Само напред”. Публикувана през 1994, тази неподлежаща на тесните рамки на нито един жанр книга е посрещната топло от публиката и критиците. През 1996 вторият му роман “Spares” (преведен на български един преводач само знае защо като “За подмяна”) също постига успех, а правата за филм по книгата са закупени от Dreamworks (друг е въпросът, че такъв филм досега май не е направен :)). Третият му роман – “Един от Нас” – е публикуван през 1998, а последният – “The Lonely Dead” – излиза през 2002 и под името Майкъл Маршал. Според писателя, най-голямо влияние върху неговия начин на писане са оказали Стивън Кинг, Рей Бредбъри и Кингсли Еймис.

     Но стига толкова биография, защото усещам как материалът започна да доскучава. Сигурно тези, които не са чели книгите на М.М.Смит, се питат за какъв дявол някакъв нещастник с едва няколко написани романа е избран за автор на броя, а не примерно някой титан на фентъзито, отговорен за смъртта на половината дървета в Амазония. С две думи съветът ми е – идете и си купете, вземете на заем, откраднете, свалете от нета или каквото вие искате, но прочетете някоя книга на този автор. Просто при него има нещо уникално, нещо което трудно може да се предаде в някаква си статия. Но да караме по ред.

     “Само напред” е антиутопична смесица от криминале, SF и фентъзи. В едно бъдеще, където светът е разделен на т.нар. Квартали, главният герой се опитва да се пребори с демоните от миналото и да помогне на клиента си да избяга от своите собствени. Да, това изречение прозвуча тъпо, но какво да се прави, подобни книги не могат да се опишат, те трябва да се прочетат. Книгата се отличава с една страхотна сюрреалистина атмосфера. Как се постига това? С един много добре изпипан стил (особено репликите на главния герой Старк са просто култови), интересни герои (главният герой се отличава с черен хумор и сложна душевност, но това не му пречи да убива безскрупулно враговете си), оригинален свят, изобилие от хумор (предимно черен), много нови идеи и доста завързан сюжет. А Центърът, в който всички се надпреварваха кой може да работи повече часове в денонощието, не можеха да си представят живота без работа, работеха буквално непрекъснато и не само за пари, направо ме зашемети (аз нали си падам мързелив, та затова ;)).
     “За подмяна” ни отвежда в друг мрачен бъдещ свят, в който на богаташите е позволено буквално всичко, включително и създаване на клонинги, които се отглеждат в специални ферми, третират се като животни и се използват като банки за органи за тузарите. На главния герой Джак Рендъл това не му харесва и той се опитва да спаси няколко от клонингите (наричани в книгата резервни). Но Джак има сериозни проблеми с наркотиците, със сенките на миналото, с това, че куп хора се опитват да го убият. Отново книгата е мрачна и сюрреалистина и това, което я прави интересна, е идеята, стилът и въобще цялата, как да я нарека... неортодоксалност, която извира от нея. А и Ню Ричмънд е абсолютно откачен град, направо да ти е кеф да четеш за него :).
      “Един от нас” е доста подобна на другите две, но като че ли леко по-слаба. В нея се разказва историята на Хап, който има малко странна работа – отървава хората от кошмарите им. Но чрез един такъв кошмар Хап се забърква в убийство и нещата се усложняват...

     Какво е характерно за романите на М.М.Смит? Действието е винаги в първо лице, но тъй като главните герои са уникални и сложни образи, това е по-скоро плюс. Сюрреалистичната атмосфера през повечето време е страхотна, макар понякога да е твърде сюрреалистична за моя вкус (например краят на “Само Напред”). Стилът също е един огромен плюс – човекът просто може да пише увлекателно и си играе с думите с лекота. Световете, създавани от него са оригинални, мрачни и понякога направо смахнати. Според някои слухове, книгите му били кибер-пънк, но дори да сте световноизвестен леймър, за когото CD ROM е член на етническо малцинство и Бил Гейтс НЕ е Антихриста, това не трябва да ви плаши, защото под определението се има предвид по-скоро мрачната антиутопична атмосфера, а не книга за компютри. Майкъл е и майстор на черния хумор и сатирата. Въобще, ако си мислите, че свястната фантастика умря с Азимов, може би е време да се огледате за новите автори в жанра... И Майкъл Маршал Смит е един от най-талантливите сред тях.

     Библиография:
      “За подмяна” (Бард, 1998)
      “Само напред” (Пан, 1999)
      “Един от нас” (Квазар, 2002)

     Библиография на английски можете да намерите на:
     http://www.fantasticfiction.co.uk/authors/Michael_Marshall_Smith.htm