Толкова красиво :) Не мога да го опиша, наистина не мога. Сериалът е прекрасен. Красив в мрачната си съзерцателност и тъжно-меланхоличен дори в динамиката си. Но това се осъзнава едва след като свърши. Знам, че изпадам в евтин мелодраматизъм, но "Noir" е нещо много специално. Той не е просто "поредното аниме", не е филмче за потрошаване на няколко безсънни нощи. Не, той оставя следа. Той ви кара да го почувствате и да станете част от него, а той – част от вас. Затова ще ми простите, ако в следващите редове казаното ви изглежда пресилено, но за мен сериалът наистина се превърна в една от онези колони, които се изправят сред спомените ни, за да маркират цял период от живота ни. Едно от онези преживявания, които просто остават, независимо какво ни поднася времето. Не дори заради това, което са, колкото заради това, което са пробудили и оставили в самите нас. Светлина в мрака на спомените... – The world we live in is always in darkness.
– Yes, and that is why we seek light.
Историята започва почти тривиално. Наемната убийца Миреле Букет получава мистериозно съобщение. Проследявайки източника му, открива младата Кирика, която няма почти никакъв спомен за себе си, но носи часовник, принадлежал някога на отдавна убития баща на Миреле. Двете се събират, за да открият тайните на миналото на Кирика, като преди това си дават обещание, че когато истината излезе наяве, Миреле ще убие момичето, тъй като то знае самоличността й и с какво се занимава. Обединявайки се под кодовото име "Noir", което е легендарно в подземния свят, те изпълняват поръчки за убийства, докато разследват оскъдните нишки, оставени им от миналото на Кирика. Но малко по малко попадат в мрежите на конспирация, която е на над хиляда години и не просто обхваща целия свят, но и Е света. А името "Noir" се оказва легенда не по случайност. Не звучи правилно. Изобщо не трябва да е така. Когато види думата "конспирация", човек си представя нещо, свързано с пари, власт и корупция, а тук не е така. В началото наистина всичко изглежда като някаква престъпна шарада, но истината се оказва много по-дълбока от всичко това, много по-различна. Не желая да разказвам, а и едва ли мога да кажа много повече, без да започна да издавам тайни от сюжета. Няма и нужда. Но "Noir" не би допаднал на всеки. На първо място, действието е прекалено бавно, на границата с развлачено. Двадесет и шестте епизода с лекота биха могли да са десет и далеч не всички ще имат търпението да ги изгледат до край. А само като си помисля каква загуба е това... Защото тази "почти-развлаченост" е невероятно
необходима. Ако целта ви не е просто да си утрепете времето или да зяпате екшън, а наистина да се насладите на нещо смислено, малко по малко, с развитието на сюжета, ще се усетите притеглени, задържани и омагьосани от тази бавност. Тя създава невероятна съзерцателна атмосфера, която, ако и не винаги да казва нещо конкретно, е прекрасна предпоставка вие сами да мислите. Да размишлявате върху човешките несъвършенства и греха. Върху страданието и смисъла от омразата. Върху приятелството. Пак казвам, не препоръчвам сериала на хора, свикнали на много динамика и бързо развиващо се действие. Признавам, че и на мен на моменти филмчето ми беше твърде мудно. И все пак сега, когато събитията стигнаха до своята кулминация, а след това и до финала, не съжалявам и за една секунда, и за един епизод дори, макар и първите няколко да не бяха пряко свързани със сюжетната линия. Но във всеки от тях има по някакъв малък и лесен на пръв поглед морален проблем, който обаче винаги може да даде храна за размисъл. Има, разбира се, и екшън, при това не малко. Ала дори и той е по някакъв начин... меланхоличен, колкото и абсурдно да звучи. В него винаги има някакво безвремие, за което спомага много и музиката, която ще спомена по-надолу. И въпреки написаното по-горе, той е и невероятно динамичен. Режисурата е страхотна и движенията на героите са плавни и мълниеносни. Да гледаш как толкова невинната на пръв поглед Кирика се премята през глава, стреляйки междувременно зад гърба си, е просто незабравимо.
Анимацията е красива и изпълнена със стил. Без да е нещо особено впечатляващо във визуално отношение, сериалът е сравнително реалистичен, макар и издържан в традициите на типичното аниме. Големи очи има, но не огромните елипсоиди от "Покемон" (те са запазена марка само за дечицата в сериала ;)), а просто големи. Косите не са в стил "изпуснах бурканчето с боята върху листа" с едно или две изключения, а са си съвсем човешки, въпреки че три от общо шестте жени, заемащи по-главни роли (е, две от тях имат само по два епизода участие, но това пак е повече от другите) имат буйни лилави прически. Анимацията по време на екшъна е феноменално красива, без прекалено много "замръзнали" кадри, а по-скоро с постоянно движение, редуващо се с леко забавен каданс и невероятно плавни, почти "течни" движения. Резултатът е... магнетичен, само това ще кажа. Анимацията не може да впечатли с нищо чак толкова ярко, но това не й пречи да е невероятно качествена и, отново ще го кажа, стилна.
Героите в "Noir" всъщност са само героини. До една сложни образи, невлизащи в точна рамка или описание, до една будещи съжаление, симпатия, уважение, може би омраза, а може би дори любов. Живи и истински.
I... can kill people this easy... However, I wonder why do I not feel regretful?!
Кирика е главната героиня. Това не е истинското й име, но тя няма друго, тъй като не помни нищо от детството си, а единственото, което е открила при събуждането си от празнотата, е фалшива ученическа карта с това име и пистолет. Способна да убива дори с голи ръце, тя е съвършеният носител на смърт в един свят, изпълнен със страдание. Бавно разкривайки истината за това коя е и какво е предназначението й, открива и много за самата себе си и това в какво наистина вярва. В пътешествие, което ще я изправи пред мрака в самата нея, за да стигне до края му променена завинаги. Кирика е основният носител на идеите във филма, макар и, разбира се, не единственият. Мълчалива и тъжна, през повечето време тя просто гледа с меланхоличен поглед в нищото, дори когато раздава смърт. Празният поглед в очите й, когато убива... Не, тя няма нищо общо със стандартното аниме-момиче, което е цялото очи, коса и писклив глас. В нея има затворена невероятно много болка и несигурност, но на повърхността се вижда единствено тази тиха тъга, която просто не би могла да не ви хване за гърлото. А с времето много неща в нея ще се променят, докато тя извърви целия път към откриването на истинското си "аз".
– You know what I do for a living. I can't let you live. You know this, right?
– Yes...
– Alright. Then I will work with you. And when we are done with it and there are no more answers to find... then I will kill you...
Миреле също е много сложен персонаж. Красива млада жена, тя живее сама в луксозен апартамент в центъра на Париж, но няма приятели, нито роднини. Семейство Букет някога е било най-могъщият картел в Корсика, но след като един ден, още като малко момиченце, Миреле влиза в стаята, за да открие майка си, баща си (зовящ се Роланд, впрочем :Р) и малкото си братче мъртви, тя напуска родния си град и скъсва всякакви връзки с миналото си. Отдала се на живот като наемен убиец, криеща истинската си самоличност, тя търси, макар и да не го осъзнава, някакъв смисъл в живот, който чувства като празен заместител на нещо, което никога не е могла да опознае, преди да й бъде отнето насила. Тъй като има славата на най-добрия професионалист в занаята си, Кирика се обръща към нея, а после двете приемат името "Noir", за да изпълняват задачите си. Име, което Кирика ясно помни от миналото си. Миреле обаче се оказва не по-малко заплетена в паяжината, чийто център търси малкото момиче, и в древното значение на избраното по случайност име... Макар и на повърхността да изглежда силна и със стоманена воля, вътре в себе си тя всъщност е много ранима и нежна. Не толкова съвършен убиец като Кирика, тя носи много повече човещина и топлота в себе си, но е и много по-импулсивна от партньорката си. И нейният образ търпи доста сериозно развитие с течение на времето.
– What's your name?
– Chloe...
– What's your identity then?
– I am... the True Noir.
Клое е мистериозно момиче, малко по-голямо от Кирика, но по-млада от Миреле. Тя изплува от мрака, представяйки се за "Истинската "Noir"", след което отново изчезва, за да се появи отново, винаги във важни моменти. Притежаваща умения, които са по-големи дори от тези на Кирика, тя използва за свое оръжие леки метателни ножове и никой не може да оживее, ако тя пожелае да го убие. И все пак нейната цел е съвсем различна... Образът на Клое е доста недоразвит в сравнение с тези на Миреле и Кирика, но тя няма и чак толкова централна роля, макар и да е следваща по важност. Подчинена изцяло на тайнствената Артена, тя изпълнява безпрекословно всяка задача, за която бъде изпратена, но дори в тази безропотност малко по малко се вижда развитие, силно чувство за справедливост и лоялност към приятелите. И макар и развитието в нея да не е голямо, с времето ни се разкрива доста за това какви чувства и мотиви подтикват тази загадъчна млада жена към мрачната съдба, която е избрала.
People among people,
Love among love,
Sin among sin...
Има и други герои, някои от тях дори са важни и спомагат много за разкриването на нещо ново от характера на Миреле, Кирика и Клое, но те са твърде епизодични.
Например "Intoccabile" – единственото име, с което наричат мистериозна аристократка, принадлежаща към италианската мафия – "Тази, която няма страх, най-брутална сред принцесите". Или Шао Ли – "Бездушният убиец", която не използва никакво друго оръжие, освен собствените си отровни нокти. А най-ключова и противоречива позиция има Артена – красива зряла жена, таяща много болка в себе си, страдала много в миналото и превърнала се във вестител на промяната, такава, каквато я вижда самата тя. Образ нито напълно отрицателен, нито напълно положителен. За нея обаче просто не мога да говоря, защото тя е ключова фигура в развитието на сюжета и всичко, което кажа, ще издаде твърде много. Има и други, но просто не мога да се впускам в описания на всеки, макар и всеки да е по някакъв начин важен. А и не желая да ограбвам хората от удоволствието да се запознаят с всеки един от тях сами. Музиката на "Noir" е великолепна, може би най-доброто нещо в целия сериал. J-pop, келтски мотиви, чисто филмова музика и какво ли още не се комбинират невероятно добре, за да пресъздават емоциите на героите. От песни като напрегнато тъжната "Canta Per Me" до чисто инструменталните произведения, саундтракът на сериала е толкова качествен и така точно пасва на ставащото на екрана, че ако имаше някаква справедливост, щеше да има Оскар. Разбира се, справедливост няма, това и в сериала многократно се споменава ;)
За финал ще отправя една молба. Тази статия имаше за цел да ви накара да гледате сериала. Сега искам да помоля тези от вас, за които това е проработило, да забравите всичко, написано по-горе. Освободете филма от очакванията си, проявете търпение и му дайте шанс да ви се разкрие в цялата си прелест. В началото ще ви бъде досадно, не изключвам възможността и до края нищо да не се промени. Но не очаквайте обръщане на светогледа ви, просто... знам, че е невъзможно, разбира се, но недейте да го гледате с предварителна настройка. Просто го гледайте. Не мога да си представя, че, колкото и негативно да ви настрои в началото (което най-вероятно ще стане), има шанс накрая да не се чувствате като мен :)
Оценка 10/10
