The Liveship Traders
(от Робин Хоб)
Автор: Мат
- Ship of Magic
- The Mad Ship
- Ship of Destiny
Ще започна с това, че ми е трудно да пиша за книги, които наистина ми харесват. Далеч по-лесно е да заклеймя недостатъците на някой боклук, писан за бавноразвиващи се, отколкото да покажа красотата на любима книга, така че да бъда разбран. Но дългът зове, ще трябва да се опитам, а критиката ще я запазя за родните издатели.
“Придворният Убиец” е една от любимите ми фентъзи поредици. За незапознатите ще поясня – тя се отличава с това, че главното в нея са персонажите и тяхното развитие, а не заплетения сюжет, развития свят или страховитите битки. Тук е мястото някой да въкликне – “Я чакай, нали за "Liveship Traders" трябва да ни разправяш?”. Спокойно, работата е там, че двете поредици се развиват в един и същи свят, а и имат доста прилики. Бях чел по разни форуми, че "Liveship Traders" е по-слабата поредица. За щастие, това (по мое мнение) не е вярно, а защо мисля така, ще видите по-нататък.
Историята: Действието се развива далеч на юг от Шестте Херцогства (където стават събитията в “Придворният Убиец”). В град Bingtown управляващата класа са търговци, които използват т.нар. liveships – кораби, направени от магическа дървесина. Освен че са по-бързи и маневрени от нормалните кораби, при тях след смъртта на третия представител на търговската фамилия, която го притежава, на борда на кораба, той оживява, а индивидуалността му е сбор от тези на хората, умрели на палубата му. Както го обясних май не звучи много интересно, но според мен тази концепция, освен много оригинална, е и доста увлекателна. Книгата проследява главно живота на представителите на търговската фамилия Вестрит, които се борят да оцелеят в мрачните времена, в които е изпаднал родният им град, заплашван от външни и вътрешни врагове. А тайната на магическите кораби е на път да бъде разкрита.
Плюсове:
+ Какво отличава тази поредица в морето от фентъзи, заливащо пазара? На първо място това са героите и тяхното развитие. Знам какви ги писах в ревюто за "Malazan Book of the Fallen", но ще се наложи да си променя мнението – това са фентъзи Персонажите с главно “П”. Просто при Ериксон, Джордан и ко всичко е подчинено на сюжета и дори и добре да са развити героите, се налага да правят някои странни промени в мотивацията си в името на Голямата Сюжетна Цел™. При Хоб всичко е подчинено на героите и историята е по-скоро на заден план, което далеч не значи, че е слаба, по-скоро не толкова епична и всеобхватна. Почти няма моменти, в които си казваш “Абе този идиот защо така направи? Това въобще не се връзва с характера му”. Най-вече в първа книга ми се случи да спирам да чета за известно време, просто от страх, че на някои от героите ще им се стъжни живота още повече. Което за мен е най-добрият атестат за това колко добре изпипани са те, как читателят ще мрази някои и ще обича други, но ме съмнява много хора да останат безразлични към тях. Това ме навежда на темата каква гаднярка е Робин Хоб – просто е садизъм да създадеш такива герои и после постоянно да им правиш живота все по-гаден и по-гаден. Още докато четях “Придворният Убиец” често си мислех за Фиц – “На това момче няма как повече да му се стъжни живота” и винаги авторката успяваше да ми докаже, че има. Но тук вече не изглежда самоцелно, както преди, връзва се перфектно с историята, а и повечето главни герои означават, че никой не страда чак толкова колкото горкия Фиц :) А и това прави финала още по-приятен. Повечето на брой главни действащи лица са наложили и смяна на перспективата – разказът вече е от трето, а не от първо лице, което за мен си е голям плюс, защото на човек му писва да чете три тома все за един и същ герой, а и историята става по-мащабна.
+ Като стана въпрос за история – без да има претенции за епичност и грандиозност, тя съумява да бъде интригуваща, разнообразна и с доста интересни обрати. Както знаят челите “Придворният Убиец”, в света на Хоб магията е доста рядка, а супергероите тотално отсъстват – нещо твърде приятно, ако сте уморени от стандартните фентъзита. Голяма част от действието се развива по море и аз първо си мислех, че това няма да е много интересно, но се оказа, че греша. Особено взаимодействието с магическите кораби и техните образи са една от силните страни на поредицата.
+ Атмосферата е мрачна и особено в първа книга – направо депресираща. Това го слагам при плюсовете, а хората, обичащи жизнерадостни историйки, да си го считат за минус.
+ Хоб стига дотам, че разглежда и социални теми (предусещам гневния рев на защитниците на класическото фентъзи :)) – важна част от сюжета е борбата срещу робството и женската еманципация. Спокойно, нямам предвид еманципация тип “Айез Седай”, можете да излезете от анти-седайското си скривалище :) Иска ми се чичко Джордан да прочете поредицата и да му дойде акълът в главата как се създават волеви и независими женски образи, които не са перманентно дразнещи (понякога са, но никой не е идеален). Ех, мечти...
+ Няколко думи за стила – не е нещо феноменално и невиждано, но е приятен и без излишна описателност.
+ Пиратският капитан Кенит, един от принципните “злодеи” в поредицата, заслужава да влезе в галерията на най-добре направените гадняри в жанра. Едновременно умен и вършещ доста добри дела, така да се каже с PR цел, той е и лишен от всякакви чувства. Също така си има и обяснение как се е развил и е станал такъв, за разлика от Стандартният Фентъзи Злодей®, който като че ли от люлката си е бил все злобен.
+ В разрез с традицията (мда, пак се проявявам като еретик срещу светото фентъзи, но рискът си е мой :)), в "Liveship Traders" има и една добре развита и приятна любовна история, доста различна от нормалната последователност “видяха се, залюбиха се моментално and all lived happily ever after”, типично за някои други автори.
+ Доста от останалите от “Придворният Убиец” неясноти за Праoтците се обясняват в тази поредица.
+ Един от любимите ми герои от предишната поредица участва и в тази, но няма да ви кажа кой, за да ви е гадно :р
+ Земите, в които се развива действието, са доста по-различни от Шестте Херцогства, затова липсва усещането за deja-vu. По-напред са в общественото развитие и смятат северняците за невежи варвари (близко са до истината, трябва да се признае :)).
Минуси:
– Финалът изглежда излишно сбит и набързо описан, не че е лош, но можеше да бъде разказан малко по-подробно. Аз не бих се отказал от четвърти том, но пък вие си знаете, че съм леко заблуден фен на много дълги саги. Е, поне имаме край, нещо, което не може да се каже за доста други поредици.
– Някои от сюжетните линии са доста скучни – например свалката между Рейн и Малта или някои от политическите интрижки, които не са на нивото на “Песен за Огън и Лед”. Заради това на някои места изглежда, че книгата е излишно разтеглена.
– Както и да го въртим и сучем, цялата история на драконите не печели овации нито за оригиналност, нито за страхотна увлекателност.
– Следва да се отбележи и липсата на някакви значителни битки, един често ключов елемент във фентъзито. Е, има разни абордажи, но това едва ли ще задоволи хората, за които фентъзи е само меч и магия. Какво да се прави, не може всички да са доволни :)
За родните издателства: Естествено, от "Бард" нямат никакво намерение да издават поредицата. Защо ли това не ме учудва? Майната им на "Бард", но човек не може да не се учуди как явно разни “титани на мисълта” като Едингс и Гудкайнд се радват на огромен интерес, а всичко, излизащо от канона, се оплюва и не се продава добре (има една статийка по въпроса в тоя брой... – бел. на Рол). Всъщност не е учудващо, а по-скоро тъжно.
Заключение: Поредицата е почти задължително четиво за всеки, харесал “Придворният Убиец”, който не бяга като дявол от тамян от истории за кораби и книги, написани в трето лице.
Ще завърша с цитат от Дж.Р.Р.Мартин:
"Even better than the "Assasin" Books. I didn’t think that was possible"
Оценка: 9/10
P.S. Специални благодарности на Ян, защото ми зае книгите.
P.P.S. И все пак, прочетете “Придворният Убиец”, ако не сте го направили още.