Марфа
Накратко речено филмът е добър. Да, поредната холивудка
е, с всичките му там станали традиционни вече гафове в суперпродукциите (за
това ще стане дума по-долу), но е изключително гледаем, като за разлика от средностатистическите
екшъни, за които може да се каже точно същото, тук поне има някакъв смисъл,
чудесна актьорска игра и разбира се, сюжет, за който със сигурност може да се
каже, че дълго време е вълнувал умовете и сърцата на мнозина. Историята ви е
ясна – Троянската война, Хубавата Елена, Ахил и Хектор – всички са налице. Актьорският
състав беше подбран изключително добре – признавам, че когато разбрах, че Ахил
ще се изпълнява от Брад Пит, бях шокирана. Не че ми се видя чак толкова невероятно,
просто винаги съм си го представяла някак по друг начин. Но се оказа, че съм
в грешка – Брад Пит е един чудесен Ахил, успява да преобрази иначе суховатия
си герой в топъл и човечен персонаж, играе с дълбочина и чувственост, към каквито
иначе самата роля, както е написана за продукцията, не предразполага чак толкова.
И не на последно място, изплакна очите на женската публика, която по традиция
е значително по-онеправдана от представителите на силния пол, които редовно
се радват на присъствието на знойни красавици по без нищо в почти всички възможни
филми. Честно казано никога преди “Троя” не бих включила Брад Пит в един евентуален
каст за древногръцки митичен герой, но ето, че открих причината, поради която
от мен не е станал режисьор. Но знаете ли, не съжалявам :)
Другият централен герой – Хектор – също заслужава
бурни овации. Ерик Бана е чудесен в тази роля. Прави един разкошен Хектор, така
изпълва образа, че човек наистина може да забрави, че наблюдава само фантазиите
на авторски екип, прожектирани върху бяло платно. Сбогуването му с Андромаха
стиска по-чувствителната част от публиката за гърлото, а смъртта му просълзява
очите на известна част пък от нежната й половина.
Искам да кажа добри думи и за Орландо Блуум. Отнесе
много подигравки в световен мащаб за пресъздаването на Леголас, но тук просто
прилепна на ролята като добре изплетена ръкавица. Ако е оставил и у вас впечатлението
за по-малкото братче, разглезеното хлапе, на което никой никога нищо не е отказвал,
любимецът на семейството, чийто прищевки винаги трябва да бъдат задоволявани,
безхарактерният лигльо, който често не знае какво иска, но каквото и да поиска,
то трябва да бъде получено на мига, та ако е оставил всички тези впечатления
и у вас, значи наистина добре си е изиграл ролята. И така си и беше. Оказа се,
че можел да изразява определени емоции и при това е доста добър в тях. Сцената,
в която унизен, пребит и скимтящ лази по земята, за да се скрие при батко си,
е доста показателна. И този актьор заслужава сериозни адмирации за изпълнението
си (Мисля да организирам кампания "Да спрем гъбите на Марфа!", може ли? –
бел. шокиран Рол). 
За всеки поотделно могат да се кажат добри думи
– Питър О’Тул си е класика, което успя да препотвърди дори в окастрената роля
на Приам. По-подходяща и истинска Андромаха от Сафрън Бъроуз трудно можем да
си представим, след като се насладим на нейното изпълнение. За миг се мярка
и Джули Кристи (Лара от “Доктор Живаго”) в ролята на Тетида. Шон Бийн пък успява
да измъкне Одисей от епизодичната роля, която му е приготвена от сценария. Единствено
имам задръжки спрямо Елена – някак Даян Крюгер не ми изглежда особено убедителна
в ролята си на древногръцка красавица, чиято хубост е надживяла вековете, но
пък идеални неща няма, какво да се прави. Нали трябва да има и кусури, които
да могат да се разнищят? А те са от стандартен холивудски тип. Като цяло филмът
извика в мене впечатлението, че сценаристът Дейвид Беньоф се е захванал сериозно
да прочете “Илиада”, но след като стига донакъде си казва: “А, не, тая няма
да я бъде!” и оттам нататък прави каквото му дойде на ума. Казвам това с цел
да предупредя децата, които разчитат на филма, за да запълнят празнините си
от въпросното произведение за часа по литература, да не му се осланят твърде.
Надписът на края на прожекцията, който гласи “Базирано на “Илиада” от Омир”
просто не е твърде коректен, откъдето и да го погледнеш. Вдъхновен от нея –
да, по мотиви от нея – също, но че се основава на нея – това просто не е истина.
Преждевременната кончина на Менелай много бързо отрезвява зрителя, който знае
как се предполага да се развият събитията. Това е по-скоро историята такава,
каквато би трябвало да бъде според съвременните холивудски стандарти – най-накрая
момчето се взема с момичето и си живеят дълго и щастливо.
И сега – забележките ми. 
Прекалено много гафове – моменти, които очевидно
не са замислени като комични, но карат публиката да се смее, на места неистово.
Филмът е сниман в Мексико, което обяснява присъствието на две лами на градския
пазар на Троя, но пък не обяснява що щат тези екзотични зверове в древна Елада;
горната причина (тоест Мексико) е виновна и за това мирмидонците – поданиците
на Ахил – да са дребнички мексикански индианци. Всякакви такива нещица, които
те карат да се чудиш целият този технически екип къде е блял, вместо да следи
за такива издънки. Хвърлят мъгла дори на прочутите ръчни часовници от масовите
сцени в “Хан Аспарух”. От време на време човек се чудеше кой филм гледа, защото
защитниците по троянските стени бяха досущ елфите от втората част на “Властелинът
на пръстените”, а илюзията беше пълна, благодарение на Парис, обладан от Леголас,
мятащ стрели с убийствена точност :) За съществените разминавания с писаната
творба вече стана дума, но след като така и така се разбра, че няма да се придържаме
към нея, след като Ахил успя да участва във всеизвестната история с Троянския
кон напук на Омир, що тогава не го оставиха накрая и него жив, че хем да пълни
картинката, хем очите и сърцата женски, а? :) Така и така след като уби Агамемнон
(да не се меся много в на момичето писанията, но Агамемнон го уби Бризеидка
– бел. Рол), закова и последния пирон в ковчега на Достоверността, що не
го оставиха и него жив? А?! Къде е тук Справедливостта?! 
И, като стана дума за минуси, във филма няма богове!
Нали се сещате – онези древногръцки безсмъртни митологични създания, дето се
месят в човешките съдби и си играят с нас като с кукли. Ами нямаше ги. Явно
Волфганг Петерсен и Даниел Беньоф са се стремили към реализъм, който обаче беше
грубо пометен от гигантската древногръцка флота, надвишаваща твърде многократно
Великата Армада примерно. Но какво да го правиш – кино.
Боят между Ахил и Хектор поне успява да измие
очите на тази прекалена режисьоро-сценаристка грандомания. Великолепен е – и
като замисъл, и като хореография, и като изпълнение.
Като друг минус ще спомена и саундтрака – мен
лично ме изнерви и то твърде много. Вокалният мотив е в изпълнение на две българки
– Таня Царовска и Десислава Стефанова. Това обяснява и доста плътната на места
прилика с нашенска родопска песен. Обаче, грях ми на сърцето, мен много ме издразни,
но поради чисто лични пристратия – просто никак не обичам някой да ми пее на
вокала “Ъ”.
Та това е от мен, пиша оценка 8 на филма, не мога
да дам повече заради големия брой очевидни гафове, заради наистина твърде грубото
и с нищо непредизвикано разминаване с “Илиада” и не на последно място, ами дори
най-вече заради липсата на богове. Ама не, вижте сега, не ми се сърдете – каква
е тази Троянска война без богове в нея, а?
Oценка 8/10