Историята: Коулман Силк (Антъни Хопкинс) е декан и преподавател по класическа литература, на когото скоро предстои пенсиониране. Заради невинна забележка, изтълкувана като расистка, той бива уволнен (политическа коректност, какво да се прави). Съпругата му умира от шока, а той взема, че се залюбва с два пъти по-младата Фония (Никол Кидман) (на това му казвам аз култово име). Нейният живот изглежда съсипан и тя
опитва всичко, за да забрави миналото. Ненормалният й бивш съпруг Лес (Ед Харис) продължава да я тормози, а Коулман, както си му е редът в такива филми, има своята неприятна тайна. Честно казано, сюжетът не е най-силната страна на филма, но пък по това време на годината и на фона на конкурентните заглавия в кино-програмата изглежда направо гениален. Проблемът му е, че поне аз имах чувството, че с малко повече желание и старание можеше да е много по-добър. Все пак нямаше нужда да ни показват почти цялата развръзка още в началната сцена... Но пък честите ретроспекции добре са съчетани с главната сюжетна линия (доколкото въобще имаме точно такава) и добре изграждат образа на Коулман. За съжаление, повечето сцени с писателя изглеждаха като тотално ненужна добавка към филма за запълване на няколко допълнителни минути. Може в книгата да са били мега-важни... филмът спокойно би могъл да мине и без тях.Актьорите: Няма да крия, че тъкмо те бяха главната причина, поради която отидох да гледам този филм.
Антъни Хопкинс естествено няма особени проблеми с ролята си, но като че ли са забравили да го осведомят, че героят му е американец, а не британец, затова си кара с доста неподходящ за филма акцент. Проблемът е, че неговата роля е сравнително лека за изиграване и си е направо срамота, че са избрали точно Хопкинс да си губи времето с нея. Но това е общо взето бял кахър.
Следва Никол Кидман. Също малко странен избор – никакъв грим, мръсотия и раздърпани дрехи не могат да скрият факта, че тя просто изглежда твърде прекрасно, за да я приемем без уговорки за жена от най-долните слоеве на обществото, с разбит живот. Но всичко това бива забравено много бързо, защото тя изиграва ролята си перфектно, и по мое скромно (и бързам да си призная – ужасно пристрастно :P) мнение най-въздействащите сцени бяха тези с нейно участие (не, не говоря за голите такива ;)). Болката, мъката, желанието да забрави миналото, да живее само за настоящия момент, просто могат да се разчетат на лицето й.
Ед Харис е също на ниво, повече от достоверен психопат, и щеше да е добре да имаше повече екранно време.
Младият Коулман Силк (Wentworth Miller) (участващ в доста дълги ретроспекции за миналото на главния герой) обаче издиша на фона на останалите актьори, да не говорим, че няма особена прилика с човека, какъвто се предполага да стане след време.
Въпреки това кастът е може би най-силната страна на филма. Нещо, което, за съжаление, взе да става нормално напоследък.
Атмосферата: На моменти смазваща, направо ме стискаше за гърлото. Но в други беше твърде пресилена и ставаше почти комична. А и всеки път, когато разказвачът се обаждаше с един ужасно дразнещ гласец, за да ни съобщи неща от рода на "Жена му умря.", нещо, което току що сме видели с собствените си очи, цялата грижливо изграждана сцена губеше половината от ефекта си. Но, изключвайки някои недомислици, цялостната атмосфера е другата причина, поради която филмът заслужава похвали. Като цяло, акцентът е върху отделните сцени и тяхното въздействие, а не върху някаква главна идея или сюжетна линия.
В чисто визуално отношение филмът не се отличава с нещо особено – нито е толкова зле, че да бъде критикуван, нито достатъчно изпипан, че да заслужи специални похвали.
Допълнителни плюсове:
+ На моменти диалогът е изненадващо добъ.
+ Няколко хм, интересни, хм голи сцени, в които за разлика от недоразумението "Троя", се набляга на жените, а не на мъжете (е няма що :Р – бел. Клио). Това в зависимост от пола и сексуалната ориентация на зрителя, може и да се брои за минус (абсолютно, абсолютно ;р – пак Клио) :P
+ Ненатрапчивата приятна музика, напълно в тон с останалите елемeнти от филма.
Минуси:
– Клишираният и дори донякъде глупав финал.
– Филмът е правен по книга и очевидно идеята е била колкото се може повече от важните моменти в нея да ги има и във филма. За съжаление, това води до загуба на качество, разпокъсване на сюжетните линии и някои дразнещи неясноти. Определено филмът би имал полза от поне половин час по-голямо времетраене. Героите и идеите биха били доста по-добре развити.
Обобщение: "Скрити белези" очевидно е амбициозен филм, но за съжаление така и не успява да развие напълно потенциала си. Но по-добре да се опиташ и да не успееш напълно да направиш смислен филм, отколкото от самото начало да си знаеш, че ще правиш боза, с цел да издоиш наивниците. Не знам дали е замислен като такъв, но това не е точно филм за расизма, повече за човешките недостатъци и трагедии, за това как всичко може да се обърка, но човек продължава напред, за грешки и изкупението им... Общо взето, една прилична драма. Ако сте в подходящото меланхолично-романтично-и-аз-не-знам-точно-какво настроение, е доста вероятно филмът да ви хареса. Ако не сте – гледайте си "Наказателят" или "Хари Потър" :P
Оценка: 7/10