Заглавие: Илион
Автор: Дан Симънс
Издател: ИК Бард
Ревю: The Dragon

     Най-накрая и Бард издадоха свястна книга. След "Бог на Гнева" и "Първата Вълна" очаквах да почнат да преиздават Джиин Улф. За мое голямо щастие, хората са се освестили, погледнали са продажбите на двете си последни недоразумения и са решили да ни зарадват с нещо стайностно.
     За пореден път Дан Симънс доказва, че в разделението ми на фантаскита на "Хайнлайн, Зелазни, Симънс и всички останали" има сериозна доза истина.

     Историята: Около 2000 години напред в бъдещето, човечеството, което е останало на Земята, живее в някаква безкрайна утопия – няма болести, смъртта е само двудневен проблем, а има достатъчно роботизирани слуги за всеки. Един човек е решил да разгадае загадките на своя свят и поема на крайно необичайно пътешествие…
     От луните на Юпитер потегля експедиция от четири киборга, чиято цел е да изясни странните явления на Марс – който е тераформиран и населен от МЗЧ (малки зелени човечета)…
     Най-епичната битка, позната на древността. 250 000 ахейци стрещу 125 000 троянци. Клане, смърт, убийства пред стените на Троя. Много историци от бъдни времена са доведени тук, за да станат свидетели на великата война. Тяхната задача е да документират всичко и да проверят дали казаното от Омир е истина. Но един от схоластиците прави опит да промени историята...

Плюсове:
+ Светът, който Симънс създава, е невероятен – жив, тайнствен, пълнокръвен.
+ Илион е "подкована" литературно дори повече и от "Хиперион".
+ Атмосферата е наистина силна и въздействаща.
+ Хуморът, който струи буквално от всеки ред на книгата, е зашеметяващ.
+ Персонажите са плътни и задълбочени – няма какво повече да се каже.
+ Одисей е пич та дрънка.

Минуси:
– Много е кратка.
– Липсва край – очакваме „Олимп” другата пролет.

Задължителна.

Оценка: 9.5/10 The Dragon, 9/10 Роланд, 10/10 Демандред