Заглавие: Да надбягаш съдбата
Автор: Васил Тучков
Издател: ИК Бард
Ревю: Берик

   &nsp; Определено най-противоречивата книга на последните месеци. По форумите се разгоряха спорове. Някой провъзгласиха Тучков за велик, други заявиха, че книгата е боклук. Истината, предполагам, е някъде по средата.
   &nsp; Стилът на Тучков е детски, но пък това е нормално, все пак той си е дете, или поне е бил, когато е почвал началото. Личи си обаче как към края стилът тръгва нагоре, което може да се каже и за сюжета. От накъсаните и разхвърляни откъсчета, към по-плътна и интригуваща история. Вярно, че се мяркат някакви заемки от Фийст и тук-таме от Джордан (визирам Саймън, който в един момент тръгва по стъпките на Падан Фейн), но това не е чак-толкова неприятно. За сметка на това концепцията за потопения свят е доста оригинална, поне за фентъзи роман. В общи линии книгата страда от ограничаването на обема, наложено от “Бард”. По тази причина доста по-интересната за мен сюжетна линия за владетеля на Теригор отстъпва мястото си на клишираното и леко лигаво стандартно спасяване на света. Като цяло Тучков е доста далеч от Елена Павлова и Николай Теллалов и го очаква доста работа, докато стигне тяхното ниво. Но ако “Да надбягаш съдбата” се разглежда като въведение в бъдещия ролеви свят, което би я приравнило към "Господарите на мрамора", то нещата не са зле. Най-малкото, авторът заслужава уважение заради труда си и за това, че се опитва да направи нещо на крайно неблагоприятния наш пазар. По тази причина не мисля да слагам оценка, понеже книгата не влиза в типичните категории, които ревюираме. Нито е по-добра, нито по-лоша, просто е различна, а всеки може сам да си прецени дали си струва.

Оценка: 7/10 Берик, 5/10 Dark Wanderer, 6/10 Ян