The Tawny Man Trilogy
Робин Хоб

Автор: Матрим

     Първо искам да направя едно уточнение – в тази статия ще има доста спойлъри за Придворният Убиец. Второ, четенето на Liveship Traders (вижте ревюто в брой 20) не е задължително, за да се насладите на третата и последна (да се надяваме) трилогия, развиваща се в света на Шестте Херцогства, но е силно препоръчително, за да разберете по-добре някои тънкости на сюжета.
     Историята: 15 години след края на войната срещу нашествениците с алените кораби Фиц най-накрая се решава да се завърне в Бъкип, макар и с друга самоличност (все пак хората го мислят за мъртъв). Причината? Наследникът на трона, принц Предан, е изчезнал и познайте кой ще трябва да го намери? Точно така, нашите стари познайници Фиц и шутът. Но естествено това е само началото на проблемите на ФицРицарин.

     Плюсове: На първо място, нормалното за Хоб изграждане и развитие на героите, което просто няма конкуренция във фентъзи жанра.. Ще се радвате с тях, ще ги проклинате, заради глупавите им постъпки, ще тъжите когато някой от персонажите умре. Е, може и просто да останете безчуствени като пънове, но лично аз доста се съмнявам. Има няколко доста разтърсващи емоционални сцени, породени главно от факта, че в книгите на Хоб могат да умират и главни герои. Второ, завършекът на тази трилогия е повече от задоволителен и наистина го има чувството за край на историята, за някаква цялост. Нещо, което при Придворният Убиец някак липсваше според мен (явно и авторката е съгласна, щом спретна две продължения). Трето, най-накрая научаваме доста неща за прословутите жители на Външните Острови, които така и си останаха доволно загадъчни в предишните книги.

     Минуси: На първо място доста странната промяна в насоката на сюжета. Нека поясня – в първи том надълго и нашироко се описва как героите се борят с една заплаха, която обаче бива почти напълно пренебрегната в следващите томове и развръзката на тази сюжетна линия бива обяснена съвсем накратко в края на трети том, оставяйки впечатление за доста лошо планиране от стана на Хоб. Второ, поредицата страда от така наречения синдром на втората книга при трилогиите, с други думи вторият том е доста по-слаб от другите два, и спокойно може да бъде орязан поне със стотина страници. Следва да се спомене и липсата на достатъчно интересен антагонист. Също така Фиц успя доста да ме подразни с поведението си в първите две книги, за щастие в третата този проблем липсва. При плюсовете споменах емоционални сцени, които наистина карат нещо в душата на читателя да трепне – да, има ги, но лично на мен ми се струва, че въздействието на подобни сцени е по-силно в предишните две трилогии. Но пък може и аз да съм станал по-голям циник и да не мога да се разчувствам истински :)

     Обобщение: Като че ли прекалих с минусите. Честно казано, мисля, че на любителите на Придворният Убиец ще допадне и Tawny Man, пък дори и само заради чувството за завършеност на историята и възможността да прочетат още три тома посветени на Фиц. Но чистосърдечно заявявам, че според мен това е най-слабата от трите трилогии на Хоб.

Оценка: 7.5/10