Литературната основа на този филм е със статут на класика. Лъвът, вещицата и дрешникът е хронологически втората от общо 7-те книги за приказната страна Нарния, написани от Клайв Стейпълс Луис и хвалени като едно от най-добрите фентъзи-четива за деца. Моето мнение, след като прочетох поредицата, е малко по-различно – наред с добрия сюжет книгите имат твърде много недостатъци, най-вече начинът, по който третират доброто и злото като изначално присъщи, без много разсъждения и логика, и християнските внушения, които са повече от загатнати (лъвът Аслан е явна алегория на Бог (ако вярваме на филма, по-скоро мяза на Исус с тия възкресения, че накрая каза и "свърши се", да е съвсем... – бел. Мор)).
За щастие във филма всичко това е спестено за сметка на интересната и вълнуваща история за четирите деца, които случайно откриват проход между нашия свят и приказната Нарния в един стар дрешник, пълен с кожени палта. Разходката им в този непознат свят, населен с говорещи животни и митични създания, ще ги изправи срещу страшната, но и пленителна Бяла вещица, която е поробила Нарния и я държи във вечна зима.
Изненадващо, филмът е пределно верен на сюжета на книгата, без да страда от излишна разтегленост. Структуриран е много добре и не се усеща като твърде дълъг въпреки 140-те минути времетраене.
Най-големият плюс на Лъвът, вещицата и дрешникът е, че създава прекрасна фентъзи атмосфера – усещането за нещо ново и вълнуващо, обещанието за приключенията и вълшебствата, които се крият зад всеки ъгъл, очарованието на един сякаш омагьосан свят.
За ролите на четирите деца са подбрани неизвестни актьори, които са малко дървени, но не дразнят прекомерно (при всички случаи в това не могат да стъпят на малкия пръст на актьорите от Хари Потър). Хубава подробност е, че си приличат достатъчно, за да са достоверни като братя и сестри. Най-добра от всички е малката актриса, която играе Луси – Джорджи Хенли. Нейната роля е най-сложна, но тя се справя отлично с различните емоционални състояния без помен от лигавостта, присъща обикновено на малките деца във филмите.
На пръв поглед в каста няма звезди, но при по-внимателен поглед в надписите изскачат много "прикрити" имена на известни актьори: Лиъм Нийсън е гласът на Аслан, бобърът се дублира от Рей Уинстън (Крал Артур), Майкъл Мадсън е
вълкът, а лисицата е Рупърт Еверет. Джим Броудбент пък играе стария професор, в чиято къща се намира вълшебният гардероб, Джеймс Макавой (Децата на Дюн) играе фавна господин Тумнус, а Дядо Коледа е Джеймс Козмо (Смело сърце). Но перлата в актьорския състав е разбира се Бялата вещица, разкошната Тилда Суинтън. Няма по-добър избор от нея за ролята на владетелката с красиво, но едновременно жестоко лице, която повелява на природните стихии със своята тъмна магия. Изпълнението й съдържа необходимата доза властност и злоба, но и привлекателност, тя е истинска ледена кралица и няма как да не се влюбим в нея, въпреки че е злодейката във филма. Много ме впечатли грацията в цялото й изпълнение – походката, всеки неин жест, дори боят с мечове (тук думата хореография наистина може да се употреби като за танц). За привлекателността й спомагат разкошните костюми и грим. Бледността на кожата й се съчетава перфектно с бледорусите й коси, вдигнати в прическа, напомняща за зимните ветрове, и увенчани с ледена корона. Роклите й са истински шедьовър и допринасят за възприемането на личността й като повелителка на зимата... Добре, признавам, че леко се увлякох, но впечатлението наистина е завладяващо.
Външният вид на другите герои също е перфектно изпипан. От съответстващите на периода (Втората световна война) дрехи на децата до доспехите, които са точно толкова нереалистично красиви, колкото трябва да бъдат едни приказни доспехи на воините на доброто. Кентавърът, фавнът и другите митични същества изглеждат великолепно, и, по-важното, съвсем реални, а средновековните костюми са красиви без излишна претрупаност. Никакъв кич, за разлика от други филми с подобна тематика. Като цяло, пиша 6+ за дизайна на продукцията.
Филмът е сниман в Нова Зеландия и това му личи: има прекрасни пейзажи и усещане за недокосната природа. Операторът ме възхити преди всичко с искрящите цветове, които е успял да създаде, придавайки по този начин на някои сцени неповторима ярка и празнична атмосфера. Друг път кадрите са мрачни, но отново красиви. Когато, пишейки ревюто, погледнах за повече информация, не се изненадах, че операторът е работил и по Питър Пан – още един изкусно заснет филм.
Специалните ефекти са великолепни. Лъвът е толкова добър, че е по-хубав от истински, останалите животни са напълно реалистични и "играят" чудесно, кентаврите и фавна вече споменах като много естествени, но трябва да се отбележи и прекрасният грифон и огнения полет на феникса...
Музиката, писана от Хари Грегсън-Уилямс, ми направи добро впечатление в салона, въпреки че няма запомнящи се теми. Особено ми хареса озвучаването на битката – напрежението преди сблъсъка и тишината след това.
Би трябвало да спомена и някакви недостатъци, но тъй като филмът ми хареса, ми е трудно да намеря значими минуси. Както вече споменах, децата играят малко дървено; в масовката при каменната маса гостува един орк от Властелинът на пръстените; но като цяло филмът е добър.
В заключение: Лъвът, вещицата е дрешникът е детски филм и това си личи както в сценария, така и в почти пълната липса на кръв и директно показано насилие. Но това не намалява качеството му – това е прекрасен филм за целевата си детска аудитория и за възрастни, които не страдат от прекален цинизъм и са готови да преживеят приключение, потапяйки се в една приказка.
Оценка: 8/10