Брой 42 Ревюта

 съдържание

КНИГА НА БРОЯ

Железният изгрев Автор: Чарлз Строс Издател: ИК Бард Цена: 9.99 / 12.99 лв. Ревю: Роланд

     Няма какво да се лъжем, поредицата ИСФ на Бард отдавна не е онова, което беше навремето. Спомням си предишни години, когато една след друга са се появявали книги на Бюджолд, Зелазни, Силвърбърг, Нивън и други наистина значими имена. Да, може би просто повечето наистина качествени книги са издадени, но... вярваме ли всъщност на това? Аз не.
     Представете си тогава приятната ми изненада, когато след наистина чудесната Нощен влак за Ригел на Тимъти Зан, от Бард решиха да ме зарадват и с втората част от поредицата за Есхатона на Строс. Пък сега чакаме и нов Стен, което прави три добри заглавия в редичка. Евала :) Дано да виждаме тенденция, а не изключение.
     Сингуларно небе беше противоречиво заглавие. Имаше добри страни, не на първо място чудесно измислената вселена и приятния и ненатрапчив начин, по който Строс пробутва научната част от фантастиката си. За разлика от физици/биолози/химици като Бакстър, Робъртс и Беър, които, съжалявам за крайността, но са абсолютно нечетивни, ако не разбираш от въпросните науки или поне нямаш наистина сериозен интерес към тях, Чарли успява едновременно да вкара всичките си научни идеи в романа, но и да го направи така, че да не натоварва незаинтересования от наука читател. Лошата страна на книгата обаче беше сюжетът. Който обещаваше доста повече, отколкото в крайна сметка даде. Така че Сингуларно небе, закономерно, не се превърна в хита, който можеше да е, и отблъсна доста читатели.
     Железният изгрев обаче е с няколко скока напред от първата част и Строс има искрените ми адмирации за огромната еволюция на качеството на творчеството си. Сюжетът е пълноценен, сграбчва те и не те пуска до самия край, атмосферата на шпионски екшън е дори по-наситена и задъхана от тази в Нощният влак за Ригел, а научните моменти са избутани на още по-заден план, макар че все така си ги има.
     Само няколко месеца след завръщането си от мисията в Новата република, посланикът на ООН Рейчъл Мансур се оказва забъркана, заедно с мъжа си Мартин (по съвместителство агент на свръхразума Есхатон), в нова каша, която вече е отнела живота на няколко милиона души и заплашва да изтреби още толкова.
     Планетата Москва е била унищожена, когато собственото й слънце спонтанно се превръща в свръхнова. Виновниците са използвали нарушаващо причинността оръжие, но защо Есхатонът не се е намесил? Главен заподозрян е планетата Нови Дрезден и оцелелият флот на Москва се насочва автоматично към нея. Обаче Рейчъл и Мартин знаят, че виновникът е друг. А докато те се борят да спрат убийствата на московските дипломати, които единствени имат кодовете за спиране на флотилията, едно момиче от Москва трябва да се измъкне от преследващите я убийци с жизненоважна информация, която може да е ключ към спасяването на Нови Дрезден и разкриването на истинските виновници за катастрофата с родния й свят.
     Както казах, Строс наистина се справя майсторски и книгата държи в напрежение до самия си край. Не липсват и клишета, разбира се, но лекотата, с която се обръщат страниците, е неоспорима. Атмосферата на пост-Есхатоновата вселена е страхотна, а луксът, до който е достигнало човечеството в развитите светове, благодарение на свръхмодерните си технологии, е нещо, което почти физически започва да ти липсва, след като са ти го описали.

Плюсове:
+ Лекият и увлекателен стил на Строс те потапя в атмосферата и историята на Железния изгрев и не ти позволява да я оставиш докато не я прочетеш цялата.
+ Сюжетът е изпипан и интересен, а интригата, макар и повече или по-малко ясна още от средата на книгата, е занимателна и добре измислена.
+ Смазващо описание на зараждането на свръхнова. Изпълнено със сложни думички, които не разбрах, естествено, но все така смазващо ;)
+ Разбираме доста за природата на Есхатона, за целите и мислите му.
+ Имаме лоши хитлеристи уберменшен, които искат да си създадат бог. Забавно :)
+ Страхотна концепция за пътнически космически кораб. Ще прочетете и ще видите.
+ Този път в книгата има и хумор, при това наистина чудесно вплетен в историята, без да е натрапчив, самоцелен или досаден.
+ Чудесен превод, с едно изключение, което ще спомена след малко.

Минуси:
– Все пак лоши хитлеристи уберменшен. Дали не можеше малко по-оригинално?
– Някои от героите са недоразвити, например клоуна Свенгали, или се държат несъответстващо на поведението си допреди това, като Щефи.
– Сега, не че нещо, но когато имаш бледа чернокоса асоциална тийнейджърка, която всички наричат Wensdey, някак очевидно е, че не можеш да я преведеш като "Сряда", защото се губи цялата асоциация с Уензди Адамс. При такъв хубав превод подобна грешка, при това за де факто главната героиня на романа, е напълно недопустима.

     Чарлз Строс определено се изкачи доста в личната ми класация с тази книга и чакам с голямо нетърпение третия му роман в същата вселена, обявен за излизане някъде през пролетта на 2007 г. Ако сте харесали поне донякъде Сингуларно небе, пък макар и с резерви, Железният изгрев ще изтрие всякакви съмнения у вас за качествата на Строс. Ако пък първата книга изобщо не ви е допаднала, отново препоръчвам да дадете шанс на тази. Достатъчно различна е, много по-мащабна и, най-вече, много по-добра. Във всяко отношение.

Оценка: 8.5/10 Роланд

Артемис Фоул: Кодът на вечността Автор: Оуън Кофлър Издател: ИК Прозорец Цена: 6.90 лв. Ревю: Ян

     След няколкогодишно забавяне и след като им платиха, за да го направят, от Прозорец най-сетне издадоха третата книга за Артемис Фоул. Алелуя! Да преклоним глави пред издателството, което полага всички усилия да загроби всяка поредица, различна от Мечът на истината.
     Твърде вероятно е в началото издателството да е смятало, че Артемис ще се конкурира с Хари Потър и ще е тяхната бестселърова поредица за децата. После са останали изненадани от финансовите резултати и са си казали: "Майната му!" Никой не им е виновен, че са идиоти, но за съжаление от това страдат читателите, защото едва ли някой, освен дай-хард феновете като мен, си спомня за Артемис. Което е много жалко, защото поредицата е много, много добра и ако няма успеха на Хари Потър, то е защото в нея няма да видите:

А) очилат загубеняк, който ще се превърне в най-могъщия вълшебник^®;
Б) свалки на ниво първа група на детската градина;
В) фентъзи клишета тип "сираче-юначе" и прочие глупости;
Г) големия лош тип^®;

     За сметка на това получавате герой, който е богат и свръхинтелигентен, а по съвместителство е наследил и престъпната империя на баща си. Получавате книги, написани с добро чувство за хумор и самоирония (да живеят ирландците), и свят, който би допаднал и на малки, и на големи. Е, вярно, че комплексарите, отъждествяващи се с Хари Потър, няма как да харесат герой, който има, простете за израза, топки, но пък надали това е голяма загуба (освен финансова де).
     В Кодът на вечността Артемис е сглобил суперкомпютър с открадната от феите технология и смята да го покаже на американски бизнесмен с връзки в мафията. Планът е премислен перфектно, а с Артемис е верният му иконом Бътлър. Какво би могло да се обърка?

Плюсове:
+ Артемис е правилният тийнейджър – главен герой.
+ Бътлър кефи както винаги.
+ Историята е интересна, а книгата – написана с чувство за хумор.
+ Сламчо президент!

Минуси:
– По самата книга нямам забележки, но към издателите...

     Обобщение: Ако ви се чете интересна и интелигентно написана история и нямате нищо против феи, гоблини и прочее фентъзи сволоч, не се колебайте, а си купете Кодът на вечността. Кой знае, може пък да се продадат достатъчно бройки, за да не се налага да чакаме следващата книга сто години.

Оценка: 8/10 Ян

Нощният влак за Ригел Автор: Тимъти Зан Издател: ИК Бард Цена: 8.99 / 11.99 лв. Ревю: Роланд

(Ревюта: The Dragon)

     Никога не съм бил особен фен на Зан, просто защото недолюбвам военната фантастика. Чел съм единствено трите му първи книги за Star Wars вселената и, макар и приятни, не намерих нещо кой знае какво в тях. Казаха ми обаче, че Нощният влак за Ригел не е военна фантастика, и реших да й дам шанс. Идеята се оказа повече от добра. Книгата представлява една чудесна и непретенциозна шпионска фантастика, която ни вкарва в една галактика, в която междузвездните конфликти са невъзможни, тъй като единственият хиперпространствен транспорт е квадрелсовата железница. Тя пък от своя страна е под пълния контрол на мистериозните Паяци, които не позволяват превозването на оръжия на борда й. Бившият таен агент Франк Комптън обаче научава от самите създатели на железницата, че някой се опитва да започне междузвезден конфликт. Как точно ще го направи, при положение, че това е невъзможно, е нещо, което той трябва да открие, при това преди да е станало твърде късно. Интригата се заплита още повече, когато Франк осъзнава, че всъщност всички, с които общува, го лъжат най-безсрамно, а междузвездният конфликт е най-малкият проблем, пред който се е изправил сам-самичък.
     Нощен влак за Ригел се чете на един дъх, не само защото е кратичка, но и заради бързото развитие на историята. Наполовина детективски роман, наполовина екшън, тя се гълта буквално за една нощ и определено не разочарова. Стегнатият стил на Зан пък, макар и да не впечатлява с нищо, не ти се и бута между краката, когато се опитваш да се потопиш в сюжета.

Плюсове:
+ Увлекателна история.
+ Динамика и интриги – любима комбинация.
+ Точният и лишен от излишни завъртулки стил на Зан.
+ Чете се бързо и е забавна.

Минуси:
– Може би малко твърде лековата.
– Голямaта Тайна® към средата и другата в края бяха доста посредствени и не особено оригинални.
– Липсва усещане за реален мащаб на събитията, въпреки че сюжетът го предполага.

     Нощният влак за Ригел е качествено заглавие с чудесна шпионска атмосфера и нелоши идеи. Ако ви се чете нещо по-непретенциозно и леко, това е вашата книга. Ако търсите Дълбоки Концепции и Епика™, по-добре потърсете другаде.

Оценка: 7/10 Роланд, 7/10 The Dragon

Световна буря Автор: Джеймс Лавгроув Издател: ИК Бард Цена: 11.99 лв. Ревю: Трип

     Не съм съвсем убеден, но мисля, че е рядкост в наши дни човек да напише роман с повече или по-малко фентъзи идея, без да фокусира действието му я в центъра на някоя епична и всеобхващаща война, я на нейния фон. В краен случай той може да чучне герои насред събития, които ще променят света, такъв какъвто го познаваме, и да види дали ще издрапат оттам. Реализацията на такава идея по принцип не е недостойна цел, но пък е трудно постижима. И тъй като повечето фентъзи автори не могат да напишат нищо, без да вкарат вътре неизменната Епична Война и Велики Събития, а некадърници-кандидати за слава – бол, то в крайна сметка пазарът и (най-често) нещастните роднини и приятели на пишман-Джордъновците се оказват оляти от горе до долу с рядка боза.
     В този ред на мисли, не знам как точно да окачествя произведението на Джеймс Лавгроув. Идеята зад света му ми се струва определено повече фентъзи, отколкото фантастична. Епични Войни обаче няма. Книгата, поне в 90% от същността си, е почти класически приключенски роман. Любимото на хората, които хал-хабер си нямат от история и европейска култура, Средновековие го няма никъде. Заменено е с еквивалент на нашето Викторианство или по-скоро на много ранните години на двадесети век, като научният напредък е заменен от т.нар. "склонности". Те са стандартните четири – Огън, Въздух, Земя, Вода, но и тук нещата не са толкова стандартни, колкото изглеждат. Обвързаността на всяка от склонностите със съответните дейности в света на Световна Буря наподобява повече разпределението на елементите в някой астрален зодиак. Въздухът, например, е символ на ума и различните класове, на които се делят въздушно-склонните, са израз на това – има "съхранители", които помнят всичко, което някога са видели, чули или доловили, до най-малката подробност; има психометрици, които научават историята на даден предмет или човек само като го докоснат; има, разбира се, телепати; има и предвиждащи, какъвто е един от главните герои в книгата, а умението му да вижда в бъдещето се явява катализатор на цялата сюжетна линия. Нещата стоят по подобен начин и с останалите три "склонности". Във водната склонност има класове като "риба-във-въздух" – хора, които умеят да левитират; "бумтящи", чийто глас е способен да надвика морските бури, и т.н. А споменавайки бури, не мога да пропусна да отбележа уникалния природен феномен, който вилнее из света на Световна Буря, а именно – Световната Буря :) Многократно по-мощна от всяка обикновена такава, тя никога не спира да обикаля моретата и континентите и да опустошава всичко, до което се докосне. Тя, естествено, играе много важна роля в историята на света, където се развива действието, както и в сюжета на книгата.
     Както казах по-горе, завръзката на цялата история настъпва, когато Старейшина Ейн – ясновидец с висок сан в цитаделата на Камен Пристан – решава да напусне мястото, където е прекарал по-голямата част от живота си, с желанието да изпълни жизненоважна (според него) за целия свят мисия – да спре Световната Буря.
     Неговата гледна точка ни е представена чрез записките на неговия спътник, съхранителя Коло, диктувани му лично от Ейн. Други главни герои са младият потомък на един от най-богатите и чистокръвни "огнени" родове в страната Джарейн – Грегъри Жарник, който по някакъв каприз на съдбата се ражда земно-склонен, и младата Яшу от изолирания "воден" остров Ли'ишуа, която не е проявила никаква склонност при навлизането си в пубертета и мисли за себе си като за "необикновена" – човек, непритежаващ нито едно от специалните умения и обречен почти винаги на мизерен живот сред по-висшите си себеподобни. В един момент в живота и на двамата младежи се намесва Бурята, пряко или непряко, и ги поставя на пътя на съдбата.
     На доста може да не се понрави доста силният битовизъм, който лъха от голяма част от страниците на Световна Буря, но както вече казах, в тази книга няма събития, които да поставят съдбата на света на карта. Повечето от случващото се всъщност е доста "обикновено" и куулнес факторът му клони към нулата. За сметка на това книгата е ориентирана много сериозно към развитието на персонажите в нея. И тримата главни герои са много добре изградени и много истински, пък били те и без светещи мечове или излъскани до блясък бронирани гащи. Особено ми хареса саркастичния и закачлив господин Ейн и чудесно написаната му гледна точка от първо лице (макар и на моменти да се отнасяше в подробни описания на заобикалящата го обстановка, които малко ме издразниха и ме караха да се съмнявам дали не е бил всъщност съхранител), както и промяната, която настъпва в характера на Грегъри в течение на историята.
     Всичко това Лавгроув постига чрез много наситени и непосредствени описания на това, което се случва с тримата (понякога дори малко издребнява в изреждането на подробности), като всяка глава е посветена на тази част от историята, пряко свързана със съответния герой. Това не означава обаче, че гледната точка в глава на Грегъри, например, е винаги неговата – в Световна Буря има още няколко интригуващи образа, които са пряко свързани най-вече със сюжетната нишка на Грегъри, и понякога думата е дадена на тях.
     Самото подреждане на събитията в разказа не е съвсем хронологично, тъй като историята на старейшина Ейн е разказана от него в самия край на хронологическото развитие на сюжета и той понякога не се сдържа и "изпуска", почти без да иска, по някоя подробност преди да й е дошло времето. Подобни размествания има и на още няколко места в текста, като по-сетнешни глави на места покриват дупката, която е била оставена от предишни. Аз лично намерих този метод за доста освежаващ и рядко усещах насичането в плавността на историята.
     Ако се абстрахираме от тези положителни страни обаче, в книгата наистина нищо особено не се случва. Това може да бъде проблем за немалко потенциални читатели, свикнали да очакват от сравнително дебела книга с фантастични или фентъзи елементи в нея някакво усещана за мащаб, за важност на случващото се на страниците. Проблемите, с които Лавгроув се занимава, са повече личните такива на тримата герои и макар на мен да ми се струват важни сами по себе си, не са сложени в някакъв по-обширен контекст, така както бедите на героите в повечето фентъзи романи са симптоматични за дълбоки проблеми в заобикалящия ги свят и дори Вселена, а най-често - в  храносмилателния им тракт или отделителната им система. Дето се вика, Светът е затаил дъх пред техния зор, какъвто и да е той. В Световна Буря това не е така, всичко е на едно много по-лично ниво и това носи със себе си и предимства, и недосатъци. Въпрос на вкус.
     Също така, леко неприятно впечатление ми направиха намеците за това, че планът на Ейн за усмиряване на Световната Буря всъщност ще проработи и неговото развитие ще има сериозни и необратими последици за целия свят. Това е точно типът залитане във Велика Епичност, който според мен не е на място в тази книга. От една страна това предполага продължения, а светът е достатъчно интересен, за да нямам нищо против да се потопя отново в него. От друга обаче не съм сигурен дали тези продължения няма да тръгнат по онази добре позната формула за производство на вискозната кафеникава напитка с минимално съдържание на алкохол, без която никоя уважаваща себе си баничка не може.

Плюсове:
+ Оригиналният сетинг и позабравеното от мен усещане за класически приключенски роман.
+ Прекрасното изграждане и развитие на персонажите.
+ Обстановка, описана така че, както казват в един от анонсите на корицата, "можеш да я помиришеш и докоснеш".

Минуси:
– Същата тази обстановка от по-горе, която на някои може да им дойде в повече.
– Липсата на Мащаб и Величественост в случващото се.
– Намеците за Мащаб и Величественост в евентуални по-нататъшни части, което според мен би развалило усещането от книгата.

Оценка: 8/10 Трип

Dragonlance – Войната на душите: Драконите на изчезналата луна Автор: Маргарет Вайс и Трейси Хикман Издател: ИК ИнфоДАР Цена: 13 лв. Ревю: Ян

     Докато се мотаехме с 42-и брой, ИнфоДар-ци взеха, та ни изненадаха приятно и пуснаха на пазара заключителната част на Войната на душите. За съжаление голяма част от загадките бяха разрешени още във втората книга, така че за Драконите на изчезналата луна остана нелеката задача да доведе поредицата до успешен, че и интересен финал.
     Ансалон е обхванат от война. Армията на Единия бог постепенно разбива всяка съпротива, а Таселхоф продължава да ни лази по нервите. Нещата изглеждат кардинално зле за нашите герои, докато не се появяват двама нови играчи, които може и да оправят нещата. Развръзката е като цяло лесно предвидима, но основният проблем се състои не в клишетата, а в ненужно развлачения обем на книгата. Българското издание е 606 страници, а оригиналът – 640, но реално погледнато поне 200 от тях са абсолютно излишни. Цялата трилогия, уви, е силно дебалансирана и доста под нивото на предишните творби на Вайс и Хикман. Искрено се надявам причината за това да е позагубеният тренинг (двамата отдавана не бяха писали в съавторство) и следващата им поредица (уж последна в Драгънланс вселената) да се окаже по-добра. Времето ще покаже.

Плюсове:
+ Дългоочакваният финал съдържа мъничък елемент на изненада.

Минуси:
– Излишно развлачена.
– Интересните разкрития реално се случиха в предишната част и за тази остана основно пълнеж.

     Обобщение: Можеше и много по-добре.

Оценка: 6.5/10 Ян

Зовът на Ктхулу Автор: Хауърд Лъвкрафт Издател: ИК Издателска Група "България" Цена: 9.99 лв. Ревю: Трип

     Нека първо отбележа един факт, който не ми направи твърде добро впечатление – половината от разказите в сборника Зовът на Ктхулу се покриват напълно с тези от сборника Шепнещия в Тъмнината, издаден от Орфия преди четири години като част от поредицата им "Фантастика" (да не говорим за ужасно автентичната корица с Еди на Iron Maiden... – бел. Моридин). Така де, Лъвкрафт има достатъчно разкази, за да напълнят десет сборника, без да се повтарят. Няма нужда от цигански изпълнения. В този ред на мисли, чудно ми е защо не се правят достатъчно постъпки за популяризирането на творчеството на Лъвкрафт у нас. Аз лично, да си призная от сега, имам малко смесени чувства по отношение на качеството на творчеството му като цяло, но той стои сред най-големите майстори на свръхестествената литерура на всички времена, а и си мисля, че някои от по-кратките му разкази биха свършили доста по-добра работа в това да държат децата мирни в леглата им от всякакви Баби Меци и дори от вездесъщия Бай Торбалан. С други думи, мисля, че малко обогатяване на литературната култура на децата и подрастващите в тази насока би било само от полза. Децата трябва да се поучат от примера на чичко Стивън Кинг, един от най-големите фенове на Лъвкрафт, както и от кажи-речи всеки втори голям автор на спекулативна литература. Няма как толкова хора да бъркат .
     Аз самият се чувствам малко раздвоен по въпроса, тъй като съм чел Лъвкрафт в оригинал преди да намеря български превод на разказите му (българския превод, както казах, се изчерпва с настоящата книга и Шепнещия в Тъмнината). Разбира се, ясно е, че всеки превод е в най-добрия случай прекрасна имитация на оригинала, но на друг език разказите на Лъвкрафт според мен губят доста от въздействието си. Леко (и, предполагам, нарочно) архаичният и попретрупан стил е доста подходящ за атмосферата на историите му, а това усещане на английски е доста силно. И въобще, мисля си, че най-качественият критерий за оценяване на подобни творби е именно усещането. Може би повече от който и да е друг вид литература, хорърът съществува, за да предизвиква усещания (разбира се, на страх, но понякога и на истеричен смях, зависи от кадърността на автора ;)) у читателя.
     А когато бях малко по-малък, някои от разказите на Лъвкрафт постигаха доста силен ефект върху мен. Може би усетих не точно на страх, а по-скоро някакъв вид страховито величие. Той определено не си играе на дребно. Ако не ни ги споменава или показва директно, Лъвкрафт хвърля обилно количество намеци за ужаса, необяснимите сили и невъобразимите създания, които се спотайват в черупката на обикновеното съществуване.
     Или нещо от сорта. В един момент тези неща започнаха да превъртат на празни обороти в съзнанието ми, но, за щастие, този момент не дойде бързо.
     Може би част от причината за това леко (е, добре де, може би малко повече от леко) отегчение е това, че героите на Лъвкрафт много рядко прибягват до активна комуникация с други хора. Лъвкрафт е всеизвестен с антисоциалността си на живо и, съответно, неспособността си да представя убедително човешки взаимоотношения в разказите си. Слава Богу, той е знаел за тази си слабост. Избягвал е да прави това, което не може, и се е концентрирал в това, което умее. В резултат, много от произведенията му притежават смазваща атмосфера. Повечето от тях са написани от първо лице, което допълнително подсилва толкова важното "усещане".
     Препрочитайки някои от нещата му сега обаче, не мога да не се замисля как същите тези умения на Лъвкрафт му вкарват автогол в немалко случаи. Той толкова се старае да ни каже колко е страшно, мрачно и съдбовно всичко – тази гора, това кладенче, пропукващите клони, (цветята по полянката, обливащото ги лятно слънце, ясната синева, дечицата, щапукащи в проходилките, майка ти, баща ти...) и прочие, че ефектът на моменти се губи напълно. А в някои от разказите си – най-яркият пример в съзнанието ми е именно Зовът на Ктхулу, на когото е кръстен настоящият сборник, незнайно защо решава, че трябва да убие целия съспенс и страхотното усещане за мистичност, което е създал, като ги въплъти в Голямо, Грозно, Разлигавено Чудовище от Зората на Времето, което, имайки предвид силите му, вместо на изцеди разсъдъка и живота от мизерния Наш, тръгва да го гони... Когато четох разказа, това ми се стори откровено глупаво, при положение, че Лъвкрафт го може и по другия начин, при това толкова по-добре.
     Като цяло, ако не познавате творчеството на Хауърд Лъвкрафт и сте фенове на свръхестествената и хорър-литературата, е въпрос на самоуважение да притежавате или поне да сте чели нещо негово, въпреки недостатъците му. И с тях той си остава класи над по-голямата част автори, творили някога в сферата на късия разказ. Така че няма как да загубите.

Оценки:
Трип на 15 години: 9/10
Трип на 20 години: 7.5/10

Галактически пирати Автор: Кен Като Издател: ИК Атика Цена: 7.49 лв. Ревю: Ян

     От време навреме се случва на родния пазар да се появи някоя фантастика от издателство, което е специализирано в съвсем друг тип литература. В повечето случаи книгата не струва, но понякога има и приятни изненади. Галактически пирати на Кен Като се оказа една от тях. Кратката справка в интернет показа, че това е единствената творба на Като в жанра (състои се от две книги) и отдавна е изчерпана на английски език.
     Корицата на родното издание навява аниме асоциации и за моя радост се оказа, че самото съдържание спокойно би могло да се превърне в един не лош сериал. Сюжетът не е кой знае колко оригинален – в далечното бъдеще Галактиката е разделена на сектори между отделните нации. Империята Ямато набира сили и се готви за война със сектора Американо. Причината – Неутралната зона и най-вече планетата Садо, източник на безкраен поток злато към имперската столица. Братята Елис и Дювал Страйкър неволно се озовават в центъра на водовъртеж от политически интриги, машинации и предателства, а шансовете им за оцеляване в голямата игра изглеждат почти нулеви.
     Стилът на Като е стегнат и доста минималистичен, което поне на мен доста ми допадна. Като проблем може да се отчете факта, че в  рамките на 270 страници са набутани страшно много герои и сюжетни линии и е малко притеснително по какъв начин автора ще успее да ги доведе до смислен завършек. Но, както обичат да казват старите хора – ще поживеем, ще видим.

Плюсове:
+ Стегнат стил.
+ Японски фийлинг.
+ Аниме история.
+ Множество политически интриги.

Минуси:
– Героите са твърде много, в резултат на което получават малко "екранно" време.
– Стилът може да се стори твърде минималистичен.
– Едно от най-некадърните начала, които съм чел някога (иде реч за първите 2-3 страници на 1-ва глава).

Обобщение: Без да е някакъв шедьовър, Галактически пирати се оказа едно много приятно четиво.

Оценка: 7/10 Ян

Star Wars Епизод I: Невидима заплаха Автор: Тери Брукс Издател: ИК Труд Цена: 8.99 / 11.99 лв. Ревю: Роланд

     Труд напълно необяснимо за мен продължават да издават възможно най-непопулярните и малоумни Star Wars книги, след иначе чудесното начало с романите на Тимъти Зан. Е, нито Тери Брукс, нито Епизод I са непопулярни, но пък и двете имена в моя речник стоят до думата "малоумие". И Брукс наистина не разочарова. Ако във филма поне можеш да се наслаждаваш на визията и на сравнително приятната Дисниевска историйка, то тук първото по очевидни причини го няма, а второто е затормозено с възможно най-тромавия и заспал стил, който някога съм виждал!!! Брукс е скучен, елементарен и най-вече – толкова дразнещо буквално следващ сюжета на Eпизод I, че е просто подлудяващо. Няма мисли на героите, липсват техните впечатления от случващото се с и около тях, няма нищо, което да оправдае четенето на нещо, което би могъл да гледаш на филм. Всички онези чудесни елементи, които не можеш да имаш във визуалното произведение, но можеш да вложиш в книга, липсват толкова пълноценно, че ако липсваха повече, по страниците щеше да има черни дупки.

Плюсове:
+ Еми... надписът на корицата май е релефен...

Минуси:
– Брукс е некадърник и стилът му е точно една идея по-малко дървен и малоумен от този на Станек. Е, не прави грешки от непознаване на езика, но...
– В книгата няма нищо, което да оправдае прочитането й, ако сте гледали филма.
– Преводът не помага особено – пълен е с недомислици.

     Не знам, ако човек е наистина болен фен на поредицата или конкретно на Епизод I, може би ще се зарадва на това недоразумение. Аз лично го зарязах по средата.

Оценка: 3.5/10 Роланд