The Lies of Locke Lamora ни запраща в Kamorr – град, много подобен на Венеция, но построен преди хилядолетия от изчезнала впоследствие древна раса. Хората естествено са добавили нещичко от себе си, но никой не може да разруши арките, мостовете и кулите, изградени от мистичния elderglass – нечупливо стъкло, което свети ярко всяка вечер, преди да се спусне мракът, и което притежава един куп странни и необясними свойства.В Kamorr съществуват стотици банди крадци, джебчии и измамници, но всички са обединени под желязната власт на Capa Barsavi и неговия договор с владетеля на града – Duke Nikovante. Този договор, наричан "Тайния Мир", забранява на "правилните хора" да ограбват благородниците и стражата, а в замяна на това въпросната... не им прави особени проблеми. Един мъж обаче е решил да се подиграе с всичко това. Наричат го Тръна на Камор. Свръхестествен крадец, способен да минава през стени. Майстор на меча. Ограбващ богатите, за да даде на бедните...
Локи Ламора – Тръна на Камор – е дребен, безличен и не особено силен. Няма кой знае какви умения с меча, минава през стени само ако са дървени и някой го е хвърлил с голяма сила към тях, и естествено краде от богатите (от друг не си заслужава усилието), но бедните никога не са видели нищо от откраднатото. За сметка на това обаче неговата банда "The Gentlemen Bastards" се състои от най-интелигентните и хитри измамници в града, които не се интересуват ни най-малко от Тайния Мир и малко по малко и без никой да забележи, са се превърнали в най-богатите хора в Камор.
За Локи и приятелите му обаче настават смутни времена, когато в кротката им идилия нахлува Сивия Крал – мистериозен човек, който избива Garistas – глави на бандите на Capa Barsavi. А изглежда плановете на Краля са много по-сериозни от обикновена борба за власт. И за съжаление The Gentlemen Bastards може би ще се окажат в центъра на машинациите му. And yes, there will be blood...
The Lies of Locke Lamora е невероятно свежа и четивна книга, която просто не ти позволява да я затвориш, докато не я изчетеш докрай. Стилът е лек и жив, героите си говорят ту на неописуемо чаровен висок стил, ту на типичния им саркастичен уличен жаргон. В началото "shit"- и "fuck"-производните ми идваха в повече, но скоро им свикнах и всъщност си дадох сметка, че не са толкова много, а просто аз съм разглезен от много Малазан ;)
Светът е пълнокръвен до немай къде, въпреки че се състои от един град, а всичко, което го заобикаля, е само бегло споменато. Kamorr е великолепно развито място, пълно с интриги и най-различни взаимоотношения, бедност, мизерия и приказно богатство. Това, че е построен от нечовеци, му придава допълнителен чар – благородниците живеят в пет чудовищно високи кули, изградени от elderglass, много от другите важни сгради и паметници в града също са фантастични по някакъв начин. И разбира се нека не забравяме каналите, които заместват улиците в голямата им част. Всъщност италианският привкус далеч не е само във Венецианския облик на Kamorr. Половината имена в романа са италиански, благородниците се наричат "донове" и т.н.
Прочее, за да не гризете нокти, да – магия има. Не е главна за повествованието, но я има. Както и други свръхестествени елементи, но всички те са на заден план. Най-главният от тях е алхимията, която повече или по-малко е изместила науката от живота на хората, и им е осигурила светлина и отопление, които не крият опасностите на огъня, най-различни алхимични напитки и деликатеси, отрови, хибридни растения и животни. Идеята да се избута магията за сметка на не по-малко фантастичен елемент, е доста качествена и аз я аплодирам възторжено.
Историята е чудесно развита и поднесена. Не е уникална с нищо, но пък е великолепно лишена от тривиални и клиширани плот-туистове. Не, че няма изненади – има и още как, да не говорим колко кърваво и свирепо става всичко от един момент нататък. Но просто няма да са от типа, за който човек да седне и да си каже "да де, една от онези книги". И което е най-прекрасното, въпреки че е първа част от общо седем, разказващи за живота на Локи, The Lies of Locke Lamora е напълно самостоятелен роман, който може да се чете без никакво усещане за клифхенгъри, недоизяснени събития или явления.
Героите също са разкошни. Като се почне от изобретателния и чаровен интригант Локи, минем през стабилния Джийн Танен и стигнем до близнаците Санца и устатото хлапе Бъг, всички Gentlemen Bastards са чешити, които може да нямат дълбочината на Родион Разколников, но пък са симпатични, забавни и най-вече – интелигентно развити. Въпреки че историята си е типична пикареска "добрите бандити срещу лошия злодей", тук няма да видите алогично държание, инфантилни реплики и дразнещи клишета. Всички се държат адекватно и дори в много случаи правят/казват точно онова, което аз бих направил/казал в дадената ситуация.
Останалите персонажи, макар и по-периферни, също са качествени, и няма да видите дори един "добър" или "лош" в цялата книга, независимо към кого ще клонят симпатиите ви.
Вкратце, книгата е просто великолепна. Не е от онези "изместващи представите ни за фентъзито" заглавия, но пък е толкова качествена във всяко отношение, че това не й е нужно. The Lies of Locke Lamora, също като много други фентъзита от новата вълна, е нагледно доказателство, че изобщо не е нужно да се размахват мечове, магии и дракони на всеки ъгъл, за да направиш наистина стойностно литературно произведение. И ако можете да си я намерите (понеже един дявол знае кога ще я видим на роден език, а и наистина си струва в оригинал), не се колебайте. Малко е вероятно да съжалявате.