Този въпрос, разбира се, ни води до историята. Тя не е много сложна. Имаме едно почти идилично село в джунглата, където хората се прехранват с лов, живеят в колиби и най-лошото, което правят, е да се подиграват на селския идиот. И в един момент всичко това се разпада. Военен отряд подпалва селото и взима в плен оцелелите. Те трябва да бъдат продадени за роби или принесени в жертва. Филмът проследява историята на младия Ягуарска лапа, един от пленниците, който за броени часове губи целия си живот. А после и бягството от похитителите му и битката с преследвачите. Където той абсолютно обратно нa логиката, успява да вземе превес, на няколко пъти с помощта на невероятни съвпадения на събитията. И... общо взето е това.Не мога да кажа доколко са успели да пресъздадат обществото на маите автентично. Но поне са се постарали. Индианците преливат от татуировки и пиърсинг, има и епично изглеждащ град на маите със стъпаловидна пирамида, говорят на някакъв странен език... По никакъв начин не можеш да кажеш, че са карали просто на аналогии и малко боя. И въпреки това на моменти това изглежда прекалено. Имам предвид, хубаво, диваци са, но нека не всеки кадър крещи това.
Едно от нещата, които дразнят, е самоцелната жестокост. Някакъв жрец реже глави и ги хвърля на тълпата. И войниците се отнасят към пленниците като към животни. Да, може би обществото на маите наистина е било такова и жреците са налагали властта си по подобен начин. Но каквото и да е устройство на обществото на маите, то дори не е загатнато. Във филма те просто са кръвожадни.
Атмосферата на Апокалипто е... променлива. По някое време имаме плътна драма, фокусирана върху зверствата на похитителите, по някое има екшън, в който главният герой се изявява като свръхчовек, има дори елементи на мистичен хорър. Но някак трите неща не ми се връзват заедно и на едно място. Всяко от тях обезсилва другите в този филм. Актьорската игра е трудна за преценяване, тъй като сякаш главната цел на повечето актьори във филма е не да изградят нечий образ, а заедно да изградят образа на онази отдавна изчезнала цивилизация. Казано с прости думи, татуировките и препаските отвличат вниманието от изражението на лицето на човека, примерно.
Всъщност проблемът на филма е липсата на сила. Не мога да кажа, че има някакви особени недостатъци. Но няма и качества. Просто не ме впечатли с нищо. Не можа и да ме трогне. Някои от сцените са разтърсващи, да. Но някак като че ли са правени по учебник за разтърсващи сцени (пък и ми идва в повече навикът на Мел Гибсън да ползва кръвта малко като маркер – където има нещо за подчертаване, той го прави с кърваво червено).
В заключение – филмът не е лош, но и не оставя нещо особено. Цялата му идея (а това все пак има претенции на филм с идея) е синтезирана в цитата в началото му (Великите цивилизации не падат превзети отвън, първо се разлагат отвътре). И после като че ли няма нищо освен един доста дълъг пример, който не добавя нищо към вече разбраното.