Брой 49 Ревюта

 съдържание

КНИГА НА БРОЯ

Загадката на Марголия Автор: Джак МакДевит Издател: ИК Бард Цена: 10.99 лв. Ревю: Роланд, The Dragon

Оценка: 8/10 Роланд, 6/10 The Dragon

Хроника на птицата с пружина Автор: Харуки Мураками Издател: ИК Колибри Цена: 16 лв. Ревю: Рандъм

     Мураками е без съмнение литературно явление. Не в смисъл, че е пророкът на Новия Еон или че е завършеният писател. Не, той просто е оригинален. А такива автори като че ли напоследък се срещат все по-рядко. Поредната негова книга, издадена у нас, е доказателство за това. На Хроника на птицата с пружина й личи, че е доста по-стара от например Кафка на плажа. Във втората Мураками демонстрира по-голямо майсторство в завързването на краищата на отделните истории, в стилистиката и поддържането на съспенса. Нямам предвид, че в Хроника на птицата с пружина се е проявил като по-слаб писател, напротив. По-скоро не е успял да овладее импулса да твори и идеите са изригвали неконтролируемо от съзнанието му. Хрониката е огромна книга, в която блуждаят десетки герои, всеки със своя уникална история. Повествованието е объркано и накъсано, омешано със спомени от миналото и пророчески сънища, с набези в лабиринтите на подсъзнателното и несъзнаваното. Тази обърканост и хаотичност са лесни за обяснение. Както споменах, Хроника на птицата с пружина е претъпкана до горе с идеи и смущаващи визии. В това отношение книгата е много над Кафка на плажа, въпреки че последната също може да се похвали с огромни количества неподправен творчески гений и оригинални авторови попадения. Четох, че в Хрониката се съдържат наченки на повечето основни идеи, които присъстват в останалите истории на Мураками, и никак няма да се учудя, ако това е вярно. Защото в романа наистина има материал, който цял отбор писатели биха могли да развиват с години.
     Историята е странна смесица от ноар, детективски роман, ъндърграунд фантастика и любовна драма, дирижирана от характерните за Мураками теми на отчуждение и самота. Както и много ониризъм, който обаче е не просто екзотична добавка, а движещ похват в романа. Тору Окада е абсолютният не-герой. Работи като помощник в адвокатска кантора, живее мирно и тихо в предградията на Токио заедно с жена си Кумико, чете, готви и слуша класическа музика. Докато един ден семейният котарак не изчезва, жена му не започва да става все по-студена и отнесена, а самият Тору не напуска работа. Младият мъж започва да търси домашната животинка, в процес на което се среща с две сестри медиуми, шестнадесетгодишна объркана и преждевременно развита тийнейджърка, загубва жена си, чува смразяващи истории за военните сблъсъци между Япония и Русия в Манчурия и започва дълго пътешествие в мрака на собственото си съзнание до... кой знае до къде. Книгата преставлява действителна хроника на над година от живота на протагониста и наистина е огромна. Трите части на романа обаче са толкова разнообразни като структура, обрати в сюжета и идейно богатство, че читателят по-скоро трябва да успее да се пребори със стряскащия брой герои и истории, които се съдържат в книгата. А всички те са разказани чрез толкова разнообразни техники, че надали някой критик би могъл да упрекне Мураками в комерсиализъм и масовост.
     Тору Окада е твърде нетипичен литературен герой. Той не кара нещата да се случват, а следва потока на събитията, държи се по-скоро като турист в карнавал на изродите и мистиците. Опитва се да си отговори на въпроса кой е той всъщност и за какво живее. В същото време се старае с всички сили да задържи брака си, който се разпада, но открива, че не познава не само себе си, но и жена си, че всъщност за около тридесетте си години не е научил почти нищо за живота. Без да съм запознат особено с японската история и психика, предполагам че образът му донякъде представлява своебразна интерпретация на японското съзнание, представяйки го като абсолютната противоположност на типичния японец, но принуден да се сблъска с неподправения ужас на завещанието, което насилието от войните е оставило на Япония. В книгата, не по-малко отколкото в Кафка, е засегната идеята за подсъзнателната връзка между хората и за силата на историята, кръвната връзка и наследството. Появяват се типични символи и обекти, чрез които Мураками явно обича да хвърля мостове между книгите си и да показва, че идеите, както всичко останало, идват от някакъв цялостен и неуловим източник. Талантливият японец се опитва да вкара в литературния си капан именно неуловимото, затова и тълкуването на романа е много трудно, а на места дори изглежда невъзможно. Символ на тези необясними сили, които движат света, е именно птицата с пружина, чиято песен е предвестник на неизбежното нещастие... Можем ли да се борим с тези сили, които дори не сме в състояние да опишем с думи? Какво означава да познаваме истински себе си и останалите? Ето на такива мисли навежда книгата на Мураками, а отговорите, както е при всяка качествена литература, зависят най-вече от читателя.

Плюсове:
+ Книгата е такова находище на ценни и оригинални идеи, каквото е Сибир за горива например.
+ Героите. Май това е една от най-силните черти на Мураками. И в тази книга образите са много ярки и живи.
+ Бруталните картини от Втората Световна Война, съпоствени със свръхестествените и екзистенциални кошмари, които преживяват героите, или пък с тихите съзерцателни части на книгата. Мураками пише красиво, на моменти успява да те накара да си мислиш, че четеш поезия или слушаш музика.
+ Начинът, по който заплита десетки истории, които привидно нямат нищо общо.
+ Тихата тъга, силното чувство на обреченост и едва промъкващият се, скрит оптимизъм... красиво е и е някак близко до реалния живот.

Минуси:
– Твърде объркана на моменти. Мураками се е заиграл с толкова много идеи и истории, явно е творил сюжета в движение и неминуемо е оставил доста висящи краища, а неизяснените мистерии са доста повече дори отколкото при Кафка на плажа.
– За жалост, както българското, така и английското издание са орязани спрямо японския оригинал. Доколкото знам, са премахнати няколко глави, което със сигурност се е отразило на романа.
– Последната от трите части на книгата разочарова донякъде. Маниерът на разказване и темпото се променят, хем се разкрива много, хем се премълчава още повече, а финалът успява да бъде доста антиклимактичен. Последното може би е било търсен ефект, тъй като не мога със сигурност да определя дали наистина ме подразни, или допринесе по някакъв начин към ефекта на книгата.
– Българската корица е доста грозновата.

     Много силна и оригинална книга. Също така и доста трудна за четене, но Мураками определено е територия, която си заслужава да бъде изследвана.

Оценка: 9/10 Рандъм

Хронолитите Автор: Робърт Чарлз Уилсън Издател: ИК Бард Цена: 9.99/12.99 лв. Ревю: Роланд, The Dragon

Оценка: 8.5/10 Роланд, 6/10 The Dragon

Вече мъртъв Автор: Чарли Хюстън Издател: ИК ИнфоДар Цена: 10 лв. Ревю: Ян

     Знаете ли колко са авторите, пишещи романи за вампири и прочее свръхестествена сволоч? Не? И аз нямам представа за точната бройка, но знам, че откакто Ан Райс и Лоръл Хамилтън повлякоха крак, пазарът на Запад е буквално залят със стотици заглавия. Някои са добри, други лоши. Голяма част са клиширани, но от време на време блясва по някоя по-различна идея. За моя радост и същевременно съжаление новото предложение на ИнфоДар е по-скоро от втория тип, макар и не съвсем. За радост, защото Чарли Хюстън е успял да даде по-различно обяснение за вампиризма от широкоразпространената тривия. В случая иде реч за вирус, който принуждава преносителите да пият кръв, защото в противен случай ги изяжда отвътре. За съжаление, защото по всеки друг параграф на книгата не й достига нещо. Историята за детектива, който трябва спешно да разреши даден случай и е изправен срещу могъщи противници, отдавна вече не е интересна. Джо Пит си е Анита Блейк с пишка, но без черното чувство за хумор. Стилово Чарли Хюстън се е вдъхновявал от детективските романи ала Чандлър, но за съжаление изпълнението е по-скоро посредствено и откровено дразнещо на моменти. За щастие самата книга е доволно кратка и свършва преди да е станала досадна. При това с нещо, подобно на deus ex machina, което допълнително разваля впечатлението.
     Историята накратко: Джо Пит се опитва да води съществуването на независим вампир-детектив в свят, където липсата на принадлежност към някой от клановете е почти равносилна на самоубийство. Начинът да оцелееш е да изпълняваш мръсни поръчки за всяка от страните и да балансираш така, че да не ядосаш по-силните. Но последната задачка на Джо се обърква поради собствената му немарливост и за да спаси кожата си, той се оказва въвлечен в голяма бъркотия.

Плюсове:
+ Различна концепция за вампиризма.
+ Светът има голям потенциал.
+ Наличието на интересни идеи относно мотивите на част от вампирските лидери.

Минуси:
– Липсва чувство за хумор.
– Скучен стил.
– Самоцелно натуралистична.
– Рядко антипатичен герой.

     Всъщност въпреки целия негативизъм, който струи от ревюто, книгата не е толкова лоша. Човек определено може да си уплътни времето, докато чака следващата Анита Блейк, но някак си не смятам, че това е била идеята на автора. Мога само да съжалявам за пропиления потенциал и да се надявам, че продължението ще е по-добро.

Оценка: 6/10 Ян

Странникът Автор: Джон Туелв Хокс Издател: ИК Бард Цена: 10.99 лв. Ревю: Рандъм

     Подходих с доста големи очаквания към Странникът, признавам си. Книгата е сериозен бестселър на запад, а освен това беше нахвалена на доста места из мрежата. Авторът (с доста живописното име Джон Дванадасет Ястреба впрочем. Чудим се дали наистина е индианец, но пък в някакво интервю бил казал, че не е...) се е пробвал да създаде силно дистопична книга, в която съвременният свят е подложен на непрекъснато видео и електронно наблюдение и контрол чрез страх и психоза. Могъщата тайна организация Табула се стреми да построи идеалния затвор за човешката психика. За целта е създадена мрежата – огромна машина за следене и контрол, включваща хиляди наблюдателни камери, GPS-системи, микрочипове, бази данни за милиони кредитни карти и т.н. Единственият проблем за братството са странниците, родени с таланта да "излизат" от телата си и да изпращат усилената си неврологична енергия в други измерения, където получават просветление и сили да се противопоставят на репресивния апарат на Табула. В днешни дни обаче всички странници са мъртви, а братството е по следите на последните двама – братята Майкъл и Гейбриъл Кориган. Единствената надежда за спасение е младата Мая, обучавана от ранното си детство за арлекин – защитник на странниците и смъртоносен воин, лишен от личен живот и емоции.
     Звучи интересно, макар и доста изтъркано. Колкото и да й лепят етикети от сорта на "Новия Шифър на Леонардо!", книгата всъщност не претендира за нищо подобно. Авторът като че ли най-вече е искал да изрази възмущението си от илюзорната свобода, "пазена" от прословутия "Патриотичен акт" и от системите за наблюдение в големите градове, която все по-уверено навлиза в развитите страни. Само че го е направил доста грубо. Книгата звучи като някаква гневна тирада срещу правителството, което само по себе си не е нещо лошо, но за съжаление е поднесена доста елементарно и без капка мисъл за това как ще се отрази върху литературната стойност на книгата. Но какво пък, нали е екшън-трилър все пак, простено да му е. Оказва се обаче, че това не е съвсем вярно. Мен поне не успя и за момент да ме постави в напрежение, така че какъв трилър, какви пет лева. Екшън има, но не е на особено високо ниво. Някак твърде рязък и кратък, а и чисто стилово Туелв Хокс си е посредствен, така че и самият текст не раздвижва особено нещата. Определен плюс са фентъзи и сай-фай елементите – пътешествията на странниците, разни генетично модифицирани животинки, високотехнологични джаджи и т.н. Но пък научната обосновка куца мощно, най-добре изобщо да не я беше бутал. Обяснения от рода на "Нашите учени откриха нещо, наречено "квантов компютър", което ще реши всичките ни проблеми и ще ни направи тотални господари на света, муахахаха" са доста смехотворни, ако имаш дори съвсем бегла обща култура в областа на науката. Повечето останали обяснения пък звучат като свръхсбити резюмета на глави от "Science For Dummies", примерно. Може би така се харчи по-добре сред почитателите на Дан Браун, знам ли.
     За финал ще взема да оплюя и героите, които всъщност са си доста прилични, не правят безумни простотии и са сравнително правилни типажи, но... все пак са плоски като картон в психологически план, а книгата се центрира като усещане именно върху тежките им там морални драми.

Плюсове:
+ Някои ценни идеи, по-специално за арлекините.
+ Все пак до известна степен постига някакво Оруелово усещане за параноя, колкото и бледо подобие да е.

Минуси:
– Твърде елементарно подаване на информацията и много инфо-дъмп.
– Смешна научна обосновка.
– Постничък стил, плитки герои, което е нормално за повечето книги в жанра, но пък Странникът и в жанра не е особено забележителен.
– Краят висне зловещо.

     Доста посредствена книга, не знам от къде се е взел целият хайп. Сигурно за средностатистическия американски потребител е наистина голям шок, че всъщност хич не живее в страната на свободата. Всъщност има и доста ценни идеи, както и потенциал за развитие. Може би в следващата част...

Песента на Кали Автор: Дан Симънс Издател: ИК Бард Цена: 10.99 лв. Ревю: Роланд, The Dragon

Оценка: 7.5/10 Роланд, 7/10 The Dragon

Произход Автор: Стивън Бакстър Издател: ИК ИнфоДар Цена: 15 лв. Ревю: Опасна Тиква

     Поредният рестарт на историята за едно конкретно човешко търсене на извънземни, дело на Бакстър, представлява изненадващ и определено измъчен завършек на трилогията, започната с Време и Пространство. Не си мислете обаче, че ще получите още от същото. Няма да е дори нещо подобно. Е, може би петнайсетината листа пускови описания и двайсетината футуристично-астрономически визии могат да оправдаят жанровото определяне на романа към научната фантастика. Всичко останало обаче намирисва (не)здраво на полевия дневник на Джейн Гудол. Ако питаете особена любов към маймунския социум, може би ще се забавлявате с близо 400-те страници подробно запознаване с най-интимните (!!!) подробности от живота му. Ако обаче си мислите, че ще четете научнофантастичен роман – по-добре не се захващайте. Книгата е смилаема само ако към нея се подходи като към романизирано антропологическо изследване (Бог ми е свидетел, че двама души ми дадоха положителни отзиви за нея!).

Плюсове:
+ Някои от героите: Манекато – единствената симпатична маймуна в книгата; Немото – язвителна и нагла, каквато си я знаем; Иешуа – побърканият неандерталски пророк; Сл. Майкъл – още по-побърканият християноподобен фундаменталист; Джулия – всеотдайната неандерталска светица (Маленфант може изобщо да не го броите за главен герой).
+ Една от сцените на вътревидова конфронтация между горилите беше яка.
+ Разрешаването на проблема с прибирането на Земята.
+ Авторът въпреки всичко успява да се пребори с първоначалния си импулс тотално да удави читателя в маймунски изп... изповеди (трябва да призная, че му се удава много добре), и довежда всяка от отделните сюжетни линии до своеобразния й край.

Минуси:
– Цяла една сюжетна линия е абсолютно и напълно излишна, а втора е чудовищно раздута. Вследствие на това книгата е изключително трудно четивна, ако разбира се (както беше споменато по-горе) не проявявате извратен интерес към маймунските стомашно-чревни и гъбични заболявания и някои особености от социалния и йерархичния им строй.
– След изтънченото мъчение с маймунското битие в размер на 400 страници, 50-те (или по-малко) обяснения в края са съвсем нищожна компенсация за страданията на читателя.
– Твърде много се отклонява от идейната линия на първите два тома и това прави поредицата в цялост малко непоследователна.

Оценка: Научнофантастична: 6/10, Антропологична: 9/10 Опасна Тиква