Както обаче доста рядко се случва, оказа се нещо много повече.
История в Skins можем смело да приемем, че поне на този етап няма. Няколко сюжетни линии вървят паралелно, но те са по-скоро на ниво взаимоотношения, отколкото събития. Действието се развива в съвременен Бристол (западна Англия), където ставаме свидетели на ежедневието на осем 16-17-годишни хлапета (за тях – малко по-долу). При такива обстоятелства единственият шанс на сериала да е наистина добър, е да ни представи герои, за които да ни запука, и Skins определено уцелва десятката. Тийнейджърите във фокуса му са разюздани типчета, които пият, пушат и гълтат всякакви забранени вещества, чукат се като бесни и като цяло си живеят по един леко идеализиран и силно нереалистичен начин. Всеки от осмината обаче (ок, не мога да си кривя душата – седем от осмината) има и нещо повече към характера си и техните взаимоотношения и живите диалози помежду им са отговорни за изключителното качество на сериала.Всички епизоди, освен последния, са посветени на някой от персонажите и ни разкриват повече за личния живот и характера му, но някои сюжетни линии се движат през целия сериал, така че те не са самостоятелни. Втори сезон ще продължи по същия начин, но след като персонажите вече са утвърдени и връзките между тях – повече или по-малко изяснени, вероятно ще се появи по-сериозна история. За момента обаче Skins не страда ни най-малко от липсата на такава.
Ето ги и героите:
Тони (Никълъс Хоулт) е лидерът на компанията. Чаровен и интелигентен, той чете философия, постоянно подкопава авторитета на баща си, прикрива нощните приключения на малката си сестра и си играе игрички на контрол с приятелите си, повечето от които обаче не го осъзнават.Доста противоречив персонаж, който от една страна напомня Себастиан Валмон от Секс игри (в по-малка степен първообраза му от Опасни връзки, тъй като Тони не е толкова обсесивен на тема секс), но от друга се и различава от него, защото действията му са подчинени по-скоро на желанието за случайност и импулсивност, отколкото на конкретни цели.
Като цяло аз поне не можах да го харесам
особено, но той е в центъра на първи сезон и е доста добре развит персонаж.Сид (Майк Бейли) е пълната противоположност на Тони, което може би е причината да е най-близкият му приятел. Засрамено девствен и вечно разсеян, Сид сякаш не може да свърши нищо като хората и освен това е тежко влюбен в приятелката на Тони, за най-искрено забавление на въпросния.
Може би най-развитият герой в Skins, Сид всъщност е крайно симпатичен и свестен и въпреки че през половината време върши грешните неща и трупа грешка след грешка, е трудно човек да не му симпатизира. Той е другият фокус на първи сезон и е спорно дали всъщност главната роля не би трябвало да се присъди на него.
Мишел (Ейприл Пиърсън) е гаджето на Тони и обект на обожание за Сид. Тя е секси мацка, която не се интересува много от училището, но има дарба с езиците. Основната й черта обаче е пълната й и тотална любов към Тони, въпреки че тя самата си дава сметка, че може би не получава същите чувства в отговор.
Мишел не е особено силно развит персонаж, но в нейния епизод (седми) виждаме, че не е и просто влюбена патка, а има доста силен характер и е способна да взима правилните решения въпреки всичко, което й се изсипва на главата.
Каси (Хана Мъри) е едната от всеобщите любимци на зрителите. Тя е анорексичка, пристрастена към наркотиците, има проблеми със самочувствието, обсесивни наклонности и мания да се самонаранява. Още в началото става ясно, че е привлечена от Сид, но той дори не я забелязва, с което само я наранява още повече.Каси е пълно куку, но излъчва неистово обаяние и онова "дете на цветята" усещане за препатила невинност, което е разбило не едно и две сърца. А усмивката, която не слиза от лицето й, те кара едновременно да я обожаваш и да й съчувстваш.
Макси (Мич Хюър) е другият всеобщ любимец на зрителите. Чаровен, красив, самоуверен, стабилен и открито гей, Макси е танцьор на степ и художник, който знае какво иска от живота и как да го постигне. Всички в компанията го харесват, но сякаш никой не знае прекалено много за него.
Изключителното при Макси е, че той е първият обратен персонаж поне в моя опит, при когото това, че е такъв, е просто една от чертите му, при това по никакъв начин не най-важната. Може би защото актьорът Мич Хюър е хетеро (или поне такъв се пише), а може би такава е идеята на персонажа, но вместо някаква показна пеперудка, Макси е просто пич от тайфата, когото е практически невъзможно да не харесаш неистово. Всъщност в сериал, пълен с хора с проблеми, точно героят, който според клишето трябва да е най-объркан, вместо това е най-наясно със себе си (10х на Рандъм за мисълта, много е точна).Единственият му недостатък, е че е най-недоразвитият герой в Skins (дори епизодът му е поделен с Ануар) и единственият, за чийто живот и семейство не научаваме нищо. Хубавото на отделните сезони обаче е, че създателите им могат да следят реакциите на зрителите, така че втори сезон ще открие с "Макси" епизод и ще отреди по-важна роля на любимия персонаж на феновете.
Крис (Джоузеф Демпси) е парти-енимъл до абсолютно екстремни граници. Според профила му на сайта на сериала, той би изчукал, изпушил, изпил и откраднал практически всичко. Тежко влюбен в учителката си по психология Анджи, той не се свени да й го показва при всяка възможност, но това, което приятелите му не знаят, е че има тежки семейни проблеми.Честно казано Крис ми беше от по-скучните персонажи, въпреки че в действителност това е един от най-милите и будещи съчувствие младежи в Skins. Историята му е много трогателна, а поведението му на разгонен ритнат пудел е умилително, но понеже като цяло сюжетната му линия е единствената, която нито е към главната (Сид и Тони), нито
допринася към нея (Мишел, Каси, Джал, Макси и Ануар), той някакси остава встрани от фокуса.Джал (Лариса Уилсън) е най-улегналият и здравомислещ член от компанията. Тя е посветена на кларинета и въпреки че трудно понася Тони, е най-добрата приятелка на Мишел. Винаги лоялна към приятелите си, Джал е гласът на разума с леко мъжкарското си поведение и останалите знаят, че могат да разчитат на нея.
Може би най-реалистичният персонаж в сериала, Джал е почти толкова слабо развита, колкото и Макси. Всъщност нейната роля е да се мотае наоколо и да оказва подкрепа на околните, и въпреки че има собствен епизод, някакси остава встрани от картинката.
Ануар (Дев Пател) е мюсюлманин и най-добрият приятел на Макси. Родителите му искат да изучава Корана, но него повече го вълнуват сексът, тревата, сексът, купоните, пиенето, сексът, хапчетата и сексът.Нещо като комичен персонаж, Ануар ми беше крайно антипатичен от начало до край, не само заради това, че Дев Пател преиграва неприятно, но и заради кофти държанието му към Макси, което до самия край на сериала не компенсира с нищо. Като цяло тъп герой, който, въпреки че си дели епизод с друг персонаж, има посветена на семейството му една сериозна част от финала на сезона, което е чисто разхищение на екранно време, но какво да се прави...
Сред останалите герои споменаване заслужават учителката Анджи, която е не съвсем дърпащ се обект на обожанието на Крис, Ефи – сестрата на Тони, която има собствен епизод, но той де факто пак е посветен на него – както и posh-кучката Абигейл, която е постоянно натъпкана с успокоителни от побърканата си майка-психоложка. Интересен е и фактът, че практически всички второстепенни актьори (родители и други подобни) са разни утвърдени в Англия имена, с което очевидно създателите на Skins много се гордеят.
Говорих толкова много за персонажите, тъй като сериалът практически се гради на тях. Другото му най-сериозно достойнство е музиката – саундтракът е пълен с песни на групи, които не познавам, в стилове, които нормално не бих слушал, но всяка от тях придава толкова силна и уникална атмосфера на сцените, в които са вложени, че някои моменти от Skins са просто незабравими. Тъжното е, че в оригиналния DVD-бокс на първи сезон, почти всички песни са махнати и заменени с някаква атмосферична музичка, тъй като е имало проблеми с правата. Дано във втори сезон не се случват такива работи, защото музикалният фон е доста важен в този сериал. А междувременно, на който му е достатъчно важно, винаги може да си гледа риповете и да си купи оригиналното ОСТ.Купуването на оригиналния сет обаче не е напълно лишено от смисъл. Дори ако пренебрегнем многократно по-доброто качество на звука и картината, DVD-компилацията е доста приятна и освен деветте епизода съдържа седемте Unseen Skins
(самостоятелни сцени, случили се паралелно или непосредствено преди всеки епизод), пускани като бонус-кънтент на официалния сайт на сериала, както и още два, запазени специално за бокс-сета. Освен тях в екстрите са включени и видео-дневниците на героите (отново бонус-кънтент от сайта, но тук с много по-хубаво качество), някои от които – например тези на Каси и Макси – са наистина разкошно преживяване. Също така дежурните трейлъри, както и клипа на емблематичната песен на Skins – Standing In The Way of Control на напълно непознатите ми Gossip. Ако на DVD-колекцията й липсва нещо (освен оригиналната музика де), то е The Skins Secret Party, заснето през август (което вероятно е и причината да не бъде включено в това издание, тъй като то излезе края на септември). Това представлява 10-минутен "епизод", където действието се развива в неназован момент след края на първи сезон, и в който фикция се смесва с реалност, защото на купона присъства зрители, спечелили конкурса на Channel4, както и журналисти, които интервюират актьорите бекстейдж, подпитвайки ги за втори сезон.
И така, трудно е да препоръчаш нещо, за което никой в България не е чувал. При това сериалът не е американски и едва ли някога ще оглави някоя класация по гледаемост, но това не пречи на Skins да е нещо наистина много силно и реално за жанра си той просто няма дефекти. Комбинацията от драма, комедия, разюзденост и голотии работи страшно добре, особено имайки предвид факта, че почти всички герои (благодарение на младите актьори, повечето от които дебютанти) са хора, за които не само ти пука, но които в един момент започваш да приемаш за свои приятели.
Трябва да направя само едно уточнение. Първи епизод създава доста погрешно впечатление за цялостния тон на сериала. Доста по-комедиен, просташки и абсурден от останалите, той те кара да очакваш нещо много по-леко и вулгарно от всъщност доста елегантната драма, която Skins представлява.
Така или иначе препоръчвам го горещо, определено заслужава да му се даде шанс. Аз последно време постоянно му давам шансове...