Oruchuban Ebichu
Автор: Амелия

Ebichu wa hamsta desu...

     Така че ако сте под 17-годишни, нямате работа на тая страница. Ноу ъфенз! :) (Към редакторите: Не ми махайте смайлито, че ще ви гризне пръстчицата!)
     За останалите. Реших да ревюирам това аниме по няколко причини:
     Първо, досега не съм писала за откровено ечи^* заглавие и мисля, че ми е крайно време да го направя.
     Второ, анимето взе, че се оказа безобразно оригинално и забавно и аз просто не мога да си позволя да не ви го въвра в носа, защото ако го оставя само на комерсиалната му слава, никога няма да чуете за него.
     Трето, обстоятелствата по създаването му сами по себе си будят интерес – с направата му се заема не кой да е, а култовият Anno Hideaki (Evangelion), след като на една от озвучителните сесии по Evangelion вижда Mitsuishi Kotono (гласа на Мисато Катсураги и впоследствие на Ебичу) да чете едноименната манга и да се забавлява диво. Е, не го режисира той самият, но участва в планирането на сериала и всъщност заслугата за издаването на Oruchuban Ebichu от фамозното студио GAINAX през 99-а е негова. Интересен факт е, че препратки към Ebichu могат да се видят и в Evangelion – бирата, която Мисато пие, се казва Ebichu Ichiban и на кутийката й е нарисуван малък бял хамстер с кафяво петно около едното ухо. Тия дни ще преслушам Eva-та отново, да видя дали е вярно.
     Четвърто, имах прекалено малко време за направата на тази статия и не можах да си позволя да гледам и ревюирам нов сериал, затова реших да пиша за някой неподлежащ на забравяне стар, още повече, че той се разчу из аниме средите в България едва преди година и малко.

     Та, по същество. Oruchuban Ebichu е историята на малката хамстерка Ебичу, която живее сама с господарката си – 25 годишна, презряваща по японските брачни стандарти мома, работеща в някакъв офис и влюбена до отчаяние в гаджето си, което постоянно ходи да осеменява други жени зад гърба й, пренебрегва я заради запои с приятелчетата си и, въобще, държи се като псулютен задник. Хората от такива неща обикновено правят прочувствени драми, но създателят (може и създателка да е – името изглежда женско) на мангата, Itou Risa е решил(a) вместо това да източи всичкия комичен потенциал от ситуацията. Пък въпросният се е оказал достатъчно количество, че да напълни 24 епизода, по 9 минути всеки.

     Разбира се, тук доста помага и фактът, че ролята на Ебичу далеч не се изчерпва с това тя да върти някое пластмасово търкалце и да опикава обилно талашита в стъкленото си аквариумче по цял ден. Ежедневието на домакинстващия (както свободно се превежда "oruchuban" всъщност) хамстер е изпълнено с вълнуващи неща като готвене, чистене, пране, вдигане на телефона, подреждане, пазаруване и прочее, и прочее. През останалото време невероятно сладкият гризач прави опити по един безкрайно невинен и алтруистичен начин да повдигне самочувствието на господарката си, да разкара завинаги Кайшоначи (прякорът, който Ебичу е измислила за гаджето; означава "непотребен") и да подобри любовния и сексуалния живот на всички околни. За съжаление, като всеки гений, тя често остава неразбрана и добрите й намерения в повечето случаи биват възнаградени с доста брутално физическо и психическо насилие.

     Сега, понеже ми се прищя да тествам добрата стара Шадоуденска схема с плюсовете и минусите, давам останалото с някакъв знак.

Плюсове:
+ Изключително готина и реалистично-цинична трактовка на мъжко-женските отношения.
+ СЕКС! Много и разнообразен, без да е самоцел, а в контекста на гореспоменатите отношения.
+ Милиарди дребни и едри сексуални закачки. Доста от тях са включени в някакви каламбури с думи, така че е много важно да нацелите версия, в която фенсъбърите са си поиграли да ги преведат.
+ Убер-дупер-хипер-мега-гига кавай главна героиня. Ебичу е толкова брутално сладуреста, с вечно грейналото си личице, тънкото си гласче и малките си крачка (като ходи, издава писукащи звуци), че направо ми се прищява да повия и да си купя такава плюшена играчка, за да си я малтретирам самосиндикално. Цялата история с побоищата, които собственичката на хамстера нанася на това безумно сладко същество, може да отстъпи по изродия само на тази с кавай извънземните от Excel Saga.
+ Наличие на супер-героя Ебичу-мен!!!!!!!
+ Няколко сексуални хайку, написани от Ебичу.
+ Невероятно оригинална и красива стилизирана визия. Не знам дали въобще мога да нарека това нещо аниме.
+ Заглавието е непретенциозно, въпреки че има някои сериозни прозрения и че зад цялата ебавка тук-таме се крият и доста тъжни неща. Гледа се лесно и е изключително разтоварващо. Няма и помен от суицидните шизофрении на Anno Hideaki.
+/– Липсва обособен сюжет. Нещото е чиста ситуационна комедия.

Минуси:
– Хуморът на моменти е доста тъп.
– Сцените на насилие почват сериозно да писват по някое време, да не говорим, че в доста случаи се повтарят.
+/– Музика почти липсва, но пък има доволно много звукови ефекти и малоумна отваряща тема, изпята от Mitsuishi Kotono.

Оценка: 7.5/10

* За разлика от хентая, който си е чисто японско рисувано порно, ечи (ecchi или etchi от японски: развратен, мръсен, неприличен, похотлив, нецензурен и произлизащите от тях съществителни имена и глаголи) е тип аниме, в което има някакво сексуално съдържание БЕЗ да има истински порно сцени. Обикновено подобни анимета се ограничават до случайно показване на цици или гащички (примерно духнал вятърът, вдигнал полата...), чисто голи жени в сластни пози, без обаче да се акцентира върху половите им органи, и леки ерекции на мъжките персонажи през дрехите. Звучи тъпо и повярвайте ми, наистина в повечето случаи трябва да си лоботомиран идиот, за да го намериш за забавно. Някои анимета като Ебичу обаче забиват дефиницията на стила на километри отвъд границата на лекото гъбаркане и без грам свян развяват мъжки и женски гениталии, както и секс сцени, макар и не чак толкова детайлни и дълги, колкото в хентая.