Джон Ромеро

Едва ли ще има несъгласни относно оплюването точно на този образ. Започнал като изключително успешен дизайнер в id Software, преди цяло десетилетие Ромеро реши да се оттегли от компанията, за да направи своя собствена и да покаже на света колко е велик. Както сигурно знаете, самодоволният му епос завърши доста нещастно с тоталния крах на последния голям проект в кариерата му - Daikatana, чиито жаби-киборги със сигурност ще останат в историята.

Но, предполагам, ще попитате, какво аджаба прави Ромеро в класация за най-големи идиоти на 2007-ма? Ами, освен че човекът си заслужава лайфтайм ачийвмънт награда (а и едва ли е спрял да бъде идиот в някакъв щастлив момент), съвсем наскоро Daikatana беше пусната безплатно от магазина за дигитална дистрибуция на игри GameTap и цяло ново поколение геймъри ще може да се "наслади" на абсурдността й. Честито на печелившите!

Хидео Коджима

Създателят на култовата Metal Gear поредица принадлежи именно към ония обожествяваните персони, но просто няма да се понеса, ако не го включа само заради учтивост към феновете му. Този човек така и не ми е ясно защо е решил да се бутне точно в игровата индустрия, при положение, че всяка от игрите му е минимум 50% драматични кътсцени. Може би именно покрай тях му се дървят толкова, че и го наричат галено "сценариста", захласвайки се по заплетените и взимащи се поне маалко по-насериозно, отколкото е здравословно, сай-фай сапунки, с които са наситени писаческите му напъни. Честно казано винаги съм мислил за Коджима като за Мамору Оши на игрите, само че с повече претенции за дълбочина и по-малко реално покритие.

Това не е нещо ново под слънцето, обаче. Причината да го номинирам е, че в момента нашичкият се е вкопчил оцъклено в PS3 ексклузивността на най-новия Metal Gear Solid не заради нещо друго, а от "морален дълг" към Sony, което ми звучи като извадено от долнопробен Якуза филм. Това със сигурност ужасява шефовете му от Konami, които в момента изпитват силни притеснения за собствените си джобове покрай неприятно тегавата първа година на конзолата и от време на време пускат по някоя противоречива мълва за бъдещето на играта. Даже според един от продуцентите й, Райън Пейтън, ако не продадат поне милион копия още в първия ден от пускането й, ще е невъзможно да си избият огромните инвестиции.

Но поне за момента MGS 4 остава един от 2-та Големи third party (сиреч – не се дистрибутират от Sony) ексклузива на PS3, наред с Final Fantasy XIII, и феновете на Xbox 360 могат единствено да се надяват на някое чудо. Пък и 25-те гигабайта на Blu-Ray със сигурност тичкат най-добре на тъй любимите кътсцени на Коджима.

Джейд Реймънд

Каквито и да са останалите персони в тази класация, едва ли могат да се похвалят, че им се приписва цяла игра, само защото са средни 'убавици, умеещи да си раздават чара наляво-надясно. Каквато, досещате се, е въпросната Джейд, неусетно мутирала от продуцент на Assassin's Creed в задникът-съпътстващ-всичко-що-е-Assassin's Creed. Гейм средите са разделени на два лагера що се отнася до нея. Недоебалите геймъри (т.е. мнозинството), чийто единствен досег до противоположния пол е ограничен до циците на кака Лара и зяпането по т.нар. "booth babes" по разни изложения, подскачат от радост при всяка поява на бемчестия й лик, докато останалите се хващат за главите, виждайки че на реалния създател на играта – Патрис Дезиле – му обират медийното пространство (ей на, дори в момента откривам, че в Wikipedia за него материал няма, а за Джейд са написали цели две изречения). Чисто практическият недостатък за нас, геймърите, е, че е трудно да се доберем до интересно първа ръка инфо за проекта. Пример за това е може би най-заспалият епизод на Bonus Round (много популярно дискусионно предаване на Gametrailers), посветен на Assassin's Creed, в който пачата каза точно две ябълки и една праскова за играта, контрастирайки могъщо с интервюто на същото предаване с двама от създателите на Bioshock.

Въобще Джейд-феноменът е пример както за смехотворна (но и безспорно ефективна) рекламна практика, налапана веднага от усетилите далаверата Ubisoft, така и за крайно дебилното отношение към жените в индустрията.
И за да не спомагам и аз за уголемяването на медийното й его, като я поставям тук, ще балансирам нещата с една снимка на Патрис. И линк към умилително скандално комиксче, което се изгаври с цялата работа.

Клайв Баркър

Да си автор на хорър романи с култов статус – със сигурност хубаво нещо.

Да си сложиш името в заглавието на Undying, една от най-хвалените игри за 2001-ва, която, обаче, така и не успява да намери многобройна публика и се издънва откъм продажби – неприятно за джоба, но прекрасно за егото.

Да си сложиш името в заглавието на Jericho, ужасяваща както с некадърната реализация на геймплейните си концепции, така и с меко казано малоумната история, сътворена от самия теб, игра, докато дуднеш из гейм пресата на тема "защо игрите са изкуство" от позицията на човек, който ептен не разбира от направата им – безценно!

Американ МакГий

А като става въпрос за големи имена, стоящи в заглавията на огромни стари класики и в последствие падащи до самото дъно, не мога да пропусна Американ МакГий (известен с бруталната American McGee's Alice) и злощастното му ново "творение", Bad Day: LA. Да, знам че играта технически не е от 2007, а от края на миналата година, но щом може на гигантските Spike Video Game Awards да номинират Zelda: Twilight Princess за най-добра игра на Уя, значи ще ми се размине и на мен.

Всъщност нямам нищо против човека (ако не броим името му, де. Сигурно родителите му са го обичали също толкова, колкото родината си, за да го гръстят на нея. Дали и в България има някой, казващ се Българин Иванов?), но за да пуснеш толкова шокиращо ужасно заглавие с името си в него, наистина трябва да си пълен идиот. За незапознатите – в Bad Day: LA поемаш ролята на смърдящ просяк, който трябва да спаси Лос Анджелис от атака на зли извънземнни. Може да звучи почти забавно, но не е и, повярвайте ми, не искате да се убедите сами!

Томонобу Итагаки

Абе, да ви кажа честно, тоя пич буди предостатъчно уважение с качеството на работата си. В края на краищата негово дело са Ninja Gaiden - една от най-разбиващите екшън игри въобще, както и Dead or Alive – страхотна тупалка за Sega Saturn и в последствие Xbox и Xbox 360, която се надпреварва с Virtua Fighter и Tekken за трона в жанра (и, поне според мен, безапелационно го печели заради гениалната употреба на буйно друсащи се цици!).

Но, ако се абстрахираме от игрите му, Итагаки си е сертифициран идиот и позьор. Сега е моментът да погледнете снимката му, ако още не сте го направили (или неволно сте извръщали поглед). Да, това... същество е Итагаки. И освен че прилича на облечено в лъскава кожа (и добре отлежало) швейцарско сирене с черни цайси, има разпилян личен живот, за който се носят цели легенди. Пичът е закъсал алкохолик, а последната година дори беше обвинен в сексуален тормоз от своя колежка (доколко това е вярно, така и не стана ясно, но го оправдаха накрая). На въпроса "Какъв алкохол харесваш?" отговаря с: "Алкохолът е много важен за правенето на игри – харесвам ги всичките!"

Но, ей богу, ако на тоя човек му трябва да кърка като свиня и да щипе задници, за да направи Ninja Gaiden 2 също толкова смазващ, колкото първия – аз съм ЗА!

Тецуя Номура

Ако не броим страстта му към рисуването на плашещи количества нежни педерасти, въпросният ми беше съвсем неутрален, докато не се показа като тотален идиот с покъртителното изказване "с PS3 всички мечти се сбъдват!" (като оправдание за ексклузивността на FFXIII), което придобива епични пропорции в комбинация с приложената тук снимка.

С Номура се асоциира както най-успешният период в историята на Final Fantasy поредицата, така и най-кичозните на вид персонажи в нея. Заменя гениалния художник Йошитака Амано (Angel's Egg, Vampire Hunter D) след шестата й част, тъй като Square считат стандартния му аниме стил (пардон, както биха го нарекли феновете му – "ЗОМГ! Уникален и велик!") за по-подходящ за 3D игри.

И тъй като реално нямам кой знае какво друго да кажа за тоя идиот, ще вметна една-две думи за най-новата героин(я?), излязла изпод перото му и подскачаща бурно из първите трейлъри на FFXIII. Това нещо е обездумяващо безлично, както можете да се убедите сами, но за мой шок вече си има цели тълпи от фенове (нищо чудно да са същите, които налитат на кака Джейд... каква ли ще е изненадата им като разберат, че и то е пост-оперативно трани като Poison от Final Fight).

Джак Третън (CEO – Sony Computer Entertainment America)

Почти всички президенти на големи гейм компании са яко филмирани тъпаци, но Джак Третън постоянно се доказва като изключителен екземпляр. За да опиша всичките му гафове и изцепки, сигурно трябва да се ровя в интернет с часове, а да го правя за подобно мазно копеле просто не си струва, та ще трябва приемете номинацията му на доверие.

Накратко – поредният идиот, който 'ептен не отбира от игри, но се бута навсякъде и винаги много знае, стига да е в полза на компанията му. И същият, който миналата зима обещаваше, че ще даде 1200 долара на всеки, който намери непродадена бройка на дънещото се PS3. Наскоро уволненият "баща на Плейстейшъна" Кен Кутараги поне беше умилително дебилен.

И за да не кажете, че не съм включил никой от Microsoft – предишното лице на гейм дивижъна им, Питър Мур, беше почти приемлив, но се метна в EA Sports и сега постоянно трябва да гледаме широката избелена усмивка на поредния корпоративен гъзолизец – Джеф Бел.

Хиронобу Сакагучи

След като така и не успях да измисля точно защо Марк Рейн от Epic Games ми лази по нервите, реших да довърша списъка с още една "икона" в гейминга, която само си плаче да бъде оплюта, а имам чувството, че никой не смее да го направи. Предполагам поради същите причини, заради които не искаш да кажеш на престарелия си дядо, че е изкуфял и ти повтаря като грамофонна плоча.

Като баща на Final Fantasy, Сакагучи има огромен принос за развитието на японските RPG-та, но дори след като напусна Square и сформира Mistwalker, той напук продължава да си прави все същата игра, която показа на света преди точно двадесет години, само че по-зле. И светът не е доволен, както се видя от меко казано мизерните продажби на Blue Dragon извън Япония. Сега пък се готви да ни пробута Lost Odyssey, която се явява нещо като FFX клонинг с емо-педераст и (ако може да се вярва на гръмките обещания) – бахму и яката история. Според последната информация, току-що излязлата японска версия на играта върви ужасяващо зле (нормално, като се има предвид, че е рол(ьо)ва игра,ползваща шуутър ориентирания Unreal 3.0 енджин – ето, че направихме и връзката с Марк Рейн!), а последната геймплейна демонстрация на TGS в Япония (съставена от преобладаващи кът-сцени и някаква битка, в която Сакагучи успя да умре "въпреки че се упражнявал вкъщи") беше крайно невдъхновяваща, така че нямам особени надежди.

Но, според мен, тоталното му изчерпване си пролича най-много на GDC (Game Developers Conference), където в една от презентациите бяха събрали няколко RPG гурута – Грег Музика от Bioware, Питър Молиньо от Lionhead и самия Сакагучи. Докато Музика и Mолиньо обменяха всякакви интересни идеи за развитието на жанра, Сакагучи просто обясни как си прави неговото си.

Та ще завърша с един призив – ако видите, че някой от Големите е почнал да става Малък, помогнете му да слезе от облаците!