Далечното бъдеще. Човечеството се е разселило из галактиката и животът сред звездите може да е колкото познат и обикновен, толкова и странен и мистичен. Един бюрократ е изпратен на планетата Миранда, където Юбилейните Приливи на могъщия Океан след броени дни ще погълнат по-голямата част от Континента, както правят на всеки двеста години. Ала насред хаоса на евакуацията магьосникът Грегориан, получил образованието си в орбиталните градове, е свалил на повърхността на планетата забранена технология, с която планира да прекрои Миранда според собствената си мрачна визия. И той трябва да бъде заловен, преди да са дошли Приливите.Stations of the Tide е книга, изпълнена с научнофантастични идеи, от които автори като Дейвид Брин с неговите Килн Хора и Чарлз Строс в своето Сингуларно небе са черпили вдъхновение с доста солидни шепи. Виртуални реалности с размаха на Зелазниевия Донърджак, фантастични забранени технологии, изкуствени интелекти и градове, плаващи в космоса...
...и всичко това е просто един кротък фон. Защото Stations of the Tide е много повече поезия, отколкото история. И тук нямам предвид стихчета, а цялостното усещане, което романът създава. Майкъл Суонуик изгражда със съвършено майсторство един свят, в който висшите технологии са забранени, където шаманизмът и мистицизмът се държат ръка за ръка с модерните разбирания на хората, където изчезналите коренни жители на една чужда планета се появяват отново. Свят на някогашно величие и неподозирана елегантност, на тантрически секс и декадентски карнавали, където много неща са не просто необяснени, но и необясними. Свят, на който му предстои да умре, за да се възроди отново – различен, нов, непознат и все пак непроменен.
.jpg)
Плюсове: + Изключителната атмосфера на романа. В това произведение на Суонуик има нещо от най-добрите книги на Зелазни и все пак Stations of the Tide не изглежда плагиатствана.
+ Героите са ярки и запомнящи се, отново подобно на тези на Зелазни – с крайности и мащаб, а не с реализъм.
+ Историята, макар и не прекалено дълбока, е пълна със загадки и невероятно магнетична.
+ Книгата е пълна с по-малки истории, разказвани от различни герои, и тези истории дообогатяват вселената, в която се развива действието.
Минуси:
– Същевременно обаче същите тези истории създават усещането, че четеш по-скоро сборник разкази с тематична рамка, отколкото един цял роман. Практически всяка глава съдържа някаква история, чието действие отново и отново те отклонява от основния сюжет. Разбира се това не е случайно, но за мен на моменти беше леко изнервящо.
– Въпросният основен сюжет не е нещо кой знае колко гениално. Това е малък проблем, предвид че основната цел на романа е атмосферична, но за стори-гийковете може да е дразнещ.
Не е особено голяма изненада, че Stations of the Tide е спечелил по-снобската от двете престижни награди – "Небюла". Книгата е колкото научнофантастична, толкова и философска, дори ако философията в нея е чисто емоционална, а не вложена в конкретни мисли и идеи. Но едно е сигурно – четенето й е задължително.