Любими филми – Екшъни

Амелия

Hard boiled

Защо: Защото ТАКА се правят екшъни!

Свободни размисли:

Боди каунт – 307. Зловеща, събираща очите финална престрелка В РОДИЛНОТО ОТДЕЛЕНИЕ НА БОЛНИЦА. Джон Ву и Чоу Юн-Фат във върховата им форма. Годината е 1992-ра...

Този филм пренаписа каноните и клишетата в жанра, стана родоначалник на новата екшън вълна в Холивуд и видео-игрите, доби култов статус по цял свят още с излизането си и създаде страховити количества последователи сред младите режисьори, които и досега разбиват зрителите с шизофреничния си подход към престрелките (пресен пример – Майкъл Дейвис със Стреляй смело).
Сюжетът на филма не блести с някаква оригиналност, но пък екшъните са екшъни заради екшъна, така че на кого му пука?! Главният герой е един от най-великите пичове, които са се пръквали някога, и успява да засенчи с куулнеса си дори лица като Джон Маклейн и Мартин Ригс. И да. Всички се стрелят. Много, жестоко, мащабно, шеметно, умопотресаващо, разтърсващо, красиво, експлозивно, първично... Този филм Е Екшънът.

Гаро

Commando

Защо:

Култовo: Шварци, нарамил масивен ствол на едно дърво, гордо крачи, напрегнал мишци, из гората, докато пръска феромони във въздуха.
Култово: Нашият юноша бледен (pale teenager) с ловко движение слага един от лошите "да спи", след което културно го завива с предварително подготвено одеяло и му подлага възглавница за по-меко пътуване.
Култово: "Call to arms", или колко пистолета, автомати, гранати и други боеприпаси наведнъж може да носи един човек. Отговорът: един човек може много, Бате Арни –двойно повече.
Култово: Почти всяка, сякаш извадена от калъп реплика на Джон Матрикс.
Култово: Таглайнът на филма – "Somewhere... somehow... someone's going to pay!" Звучи някак обещаващо, нали? Като да измират хора. Ами правят го...

Свободни размисли: Когато си на около десет години, героите от екрана, въплътени от Арнолд Шварценегер, Силвестър Сталоун и компания, те карат да гледаш телевизора с широко отворени очи, докато мислено ринеш с лопата кофи гилзи. Когато аз бях на десет, филми като Командо бяха култ и никой не сочеше с пръст специфичната актьорска игра (разбирайте това както искате) на Арни или Слай. Всички момчета искахме да имаме като ножа на Рамбо и дори бяха пуснали едни китайски подобия с кухи дръжки, напълнени с аксесоари за оцеляване тип рибарски куки, клечки кибрити и други. В наши дни много от тези герои бяха отречени, осмени, принизени. Само дето те не се пречупиха. Те са, и винаги ще бъдат, рицарите на моето детство.

Морвен

Скорост

Защо: Защото принципно не харесвам екшъни, а този ми хареса. Защото е нестандартен, има и чувство за хумор, и драма, но въпреки това си е екшън на макс. Защото е интелигентно направен. Защото един от главните герои в него е жена. Защото не е филм за супергерои, въпреки няколко такива момента. Защото бяга от стандартните Шварценегеро-сталоунски класики в екшъна. Заради песента Speed на Били Айдъл.

Свободни размисли: Както казах, принципно не харесвам екшъни. Особено през осемдесетте и началото на деветдесетте повечето екшъни, които се появяваха (изключвам Умирай трудно и Смъртоносно оръжие, които бяха много добри, но все пак малко супергеройски), бяха откровено безмозъчни. В интерес на истината и залитанията по арт-екшъните (Убий Бил и Стреляй смело), когато кръвта се лее само защото е много добър начин на изразяване, в моите очи или са излишни, или просто изместват жанра на филма. Така че за мен Скорост е един идеално балансиран филм – чист екшън без особено дълбоки внушения, но пък изключително добре направен и създаден с мисъл. Втората част, от друга страна, така и не можах да се насиля да догледам.

Казино Роял

Защо: Защото мразя екшъни, а Даниел Крейг и компания ми дадоха причина да ги заобичам. Защото да имаш общо пет екшън-сцени в такъв филм и той да омазва всякаква конкуренция, е равнозначно на култ.

Свободни размисли: Никога не съм предполагал, че ще стана свидетел на филм, който да може да се определи като "интелигентен екшън". В ревюто си за Казино Роял съм изписал всичко, което мога да кажа за него. Получихме първия истински Бонд, на който можем не просто да се възхищаваме, но и искрено да харесваме. Получихме история, която може би не блести с оригиналност, но пък беше разказана толкова майсторски и изиграна толкова съвършено, че да нямаш право да не я харесаш. Получихме главен гадняр, който не искаше да завладява/унищожава света. И най-вече, получихме най-страхотния реалистичен екшън, правен някога. Туше.

Умирай трудно 4.0

Защо: Защото екшъните са от типа филми, които помниш до следващия, който те грабне, а в момента този ми е най-ярък в главата. И защото Брус е много готин в ролята на татето, дето плаши гаджета. Или това не беше правилната причина? Може би защото не са много филмите, в които може да се види как се сваля хеликоптер с кола или реактивен самолет с камион и голи ръце.

Свободни размисли: