Спийд Рейсър е детски филм. Или хайде – "йънг адълт". Не, че в него няма поне пет абсолютно неразбираеми за деца момента, пък и самата история е две идеи по-завъртяна от нужното, за да мине за съвсем детска, но просто общата му идея е такава. Всъщност той е някаква болна смесица между Убий Бил, шейсетарско аниме и игрален детски сериал на Fox. И по някакъв начин резултатът не е лоботомизиращ, а точно обратното.Лентата е ривамп именно на шейсетарското аниме, впрочем, при това носещо същото име, поне на запад. Младият Спийд е вторият син на семейство Рейсър. Най-големият – Рекс – загива в автомобилна катастрофа, след като напуска дома. Мама и Тате Рейсър (собствени имена) обаче явно не ги бавят много новите попълнения, защото докато Спийд догони батко си на години (пък и на пистата – момчето е станало страхотен състезател), те са си направили още един малък син (този път пухкав и комичен) на име Спрайтъл, шимпанзе, което се казва Шим-Шим, и кльощав механик с австралийски акцент, зовящ се Спарки...
...
Е, те са такова семейство...
Спийд вече започва да прави сериозно впечатление на пистата, когато мултимилиардерът Роялтън го кани да подпише договор с компанията му, издигнала на върха една сюрия корумпирани пилоти. Младежът обаче е с честно открито лице и топли кафяви очи, така че отказва, с което се забърква в жестоките интриги на нагласените състезания.
Останалото са ефекти.
Не, останалото наистина са ефекти. Историята на Спийд Рейсър е интересна, забавна и пълна с дебилен хумор, но филмът не би представлявал нищо без чудовищното количество специални ефекти, с които е наблъскан. Той е заснет в зелена стая от начало до край и всичко е ярко, шарено, лъскаво и много, много бързо. Футуристичните болиди Т-180, които пилотите карат, развиват скорости от 600-700 км/ч., а Matchbox аутобаните, по които се движат, могат да ти спрат дъха. Дори когато действието е извън пистите обаче, яркият дигитален свят, който са създали Уашовски, е все така притегателен. При все това няма и миг, в който да не разбираш съвсем ясно кой какво прави и къде го прави – никакъв хаос и хвърчащи ламарини *кхъм* Майкъл Бей *кхъм*.Музиката е желязна. Саундтракът е като хамелеон – бърз и игрив, бърз и динамичен, бърз и... бърз... но винаги точно на място, а финалната тема, която може да се чуе и на други места из филма, е преработка на опънинга на анимето.
За актьорска игра точно тук да си говорим е малко несериозно, но съм длъжен да отбележа, че всички си играят ролите перфектно и с нужната степен дебилност. Спийд (Емил Хърш) е честен, принципен и много, много смел, Тате Рейсър (Джон Гудман) е огромен и дебел (това си е актьорска игра в неговия случай, казвам ви!), а злият милиардер Роялтън (Роджър Алам) е точно толкова убийствено мазен и гаден, колкото беше и във В като Вендета (помнитe Луис Протеро, нали?). За феновете на Изгубени пък една от главните второстепенни роли ви я играе Матю Фокс, а.к.а. Джак, който в личната ми класация е на първо място като безапелационно най-американската смела и волева физиономия, създавана някога. Междувременно някъде в мелето се шматкат Кристина Ричи и Сюзан Сарандън, които наистина никак не знаят какво правят във филма, въпреки че си изиграват всичко чудесно.
Нещото, с което Спийд Рейсър спечели мен като зрител обаче, беше финалната му сцена. Филмът е доста дълъг и първата му третина е малко бавна и тромава. После обаче започва такъв екшън, че ти се кръстосват очите. И точно когато той приключва с могъща и надъхваща кулминация и по всички правила на съвременното кино е време и лентата да свърши, а ние да си излезем от салона с леко смесени чувства от нещо прилично, което обаче е можело да бъде доста по-добро, се оказва, че има още над двадесет минути, с ОЩЕ по-голям екшън и ОЩЕ по-голям климакс. И на него вече наистина си се изпънал като струна напред, впил пръсти в страничните облегалки, за да не паднеш в екрана. Финалните кадри на филма сякаш физически те разпъват от струпването на кулминационна енергия. Изживяването е наркотично, наистина...Така че просто се потопете в тази фантастична полу-анимационна вселена, където всички са нинджи, тайни агенти и шеметни състезатели. Където колите подскачат и се дуелират с малки шипове, изскачащи от гумите, докато летят със свръхзвукова скорост през писти, пълни със смъртоносни препятствия, построени насред метрополиси в ярко лилаво, розово, електриково синьо и зелено, в чиито небеса се носят дирижабли, самолети и шарени хеликоптери със секси пилотки с къси полички.
Такъв е светът на Спийд Рейсър и всеки, който има дори минимален капацитет за надъхване, ще се влюби в него завинаги.