Всеки кинофен e чувал за Алфред Хичкок и знае за неговото огромно влияние върху трилър жанра. Много по-малко хора обаче познават творчеството на известния като "френския Хичкок" режисьор Анри-Жорж Клузо, а то е не по-малко интересно и дори по-добро в някои отношения. Неговият първи голям успех Възнаграждение за страха (оригиналното заглавие е Le Salaire de la peur), е най-добрият пример за това.
     Действието се развива в началото на 50-те години на 20-ти век в забутано градче в неназована латиноамериканска страна. Чужденците, които съдбата е довела там, търсят начин да се измъкнат от мизерията и застоя. Но за целта трябват много пари и за да ги спечелят, те са готови на всякакви рискове. От това се възползва американската петролна компания, действаща в района. Тя наема четирима от тях да закарат два необезопасени камиона, натоварени с нитроглицерин, до петролно находище на 300 мили разстояние. Обещаната награда е 2000 долара, цяло състояние за това време и място, но и рискът е огромен.

     Най-впечатляващото във Възнаграждение за страха е колко умело е поддържано напрежението на максимално високо ниво в продължение на час и половина от тръгването на камионите до финала. До голяма степен това се дължи на силния сценарий, изпълнен с вълнуващи инциденти, както и на педантичното изпипване на всеки дребен детайл. Но основната причина е друга – главните герои, макар и да не са особено симпатични и да имат сериозни недостатъци в характерите си, са прекрасно развити и интересни личности. Всеки от тях е много убедителен и реагира по различен начин на смазващото напрежение. За това помага и прекрасната игра на главните актьори Ив Монтан (в първата си голяма роля) и Шарл Ванел.
     Друго достойнство на Възнаграждение за страха e плътната и въздействаща атмосфера. Мизерията и отчаянието, царящи в градчето, са осезаеми още от първата минута и са показани по далеч по-реалистичен и безкомпромисен начин, отколкото в повечето филми от периода (особено холивудските). Това, както и отделеното достатъчно време в началото, за да се запознаем в детайли с всеки от главните герои, правят по-напрегнатите сцени по-късно много по-убедителни и изпълнени с напрежение.
     Възнаграждение за страха обаче не е просто елементарен трилър, който се забравя бързо. В него е вкарана и доза екзистенциалистка философия, поднесена по ненатрапчив начин, която се съчетава отлично със сюжета. Въобще това е филм с множество достойнства, който според мен би се харесал на почти всеки зрител, ако му дадете шанс.
     

Оценка: 9.5/10