Интервю с Робърт Уилсън

Робърт Уилсън наскоро се появи на нашия пазар с книгите си Хронолитите и Ускорението и веднага се утвърди като име в научната фантастика сред читателите тук. Благодарение на усилията на феновете в екипа, ShadowDance успя да го спечели за това интересно интервю, в което авторът споделя различни подробности за предстоящите си книги, за писането и разбира се за времевите парадокси.

Моридин

Shadowdance: Българските ви читатели все още не са имали удоволствието да прочетат Axis, продължението на Ускорението. Можете ли с няколко думи да им кажете какво могат да очакват от него?

Робърт Уилсън: Ускорението се предполага да може да се чете като самостоятелна книга, а не като първа част от трилогия. Но Axis и все още ненаписаната Vortex следват взаимодействието между човечеството и така наречените "Хипотетични" до неговия край. Както заглавието може би подсказва, Axis е ключова книга – тя представя нови герои и отваря врата към по-далечно бъдеще. Vortex (която смятам да започна да пиша този месец) приключва трилогията и свързва в едно цяло съдбите на човечеството и галактическата "сила", която го е трансформирала.

Искам и трите да са съвсем различни книги, а не продължения с плавна история. Действието в Axis се развива скоро след Ускорението, но използва различен подход на разказване (което мисля, че изненада и разтревожи някои читатели). Vortex ще се върне към по-големия мащаб на първата част, макар и от различен ъгъл.

SD: Ускорението и Axis са части от трилогия. Смятате ли тя да затвори всички сюжетни линии, или планирате да я оставите отворена?

РУ: Не знам дали ще затворя всичко, но се надявам да отговоря на някои от големите въпроси, поставени в първата книга.

SD: Включвал ли сте се в собствените си книги като персонаж? Ако да, в коя?

RW: В буквален смисъл не, никога. Но всеки писател вкарва малко от себе си, добро или лошо, в героите си. Предполагам, че най-близо до автопортрет съм стигнал с Адам Хазард в предстоящата книга Julian Comstock: A Story of the 22nd Century. Той функционира в нещо като облак от наивитет, идеализъм, ирония и тъп късмет, което до голяма степен описва и моя живот и кариерата ми до момента.

SD: Смятате ли, че уседналият и спокоен начин на живот, който водят повечето съвременни писатели, вреди на способността им да пишат динамични истории? Нужно ли е човек да е преживял истински приключения, за да може да описва такива убедително?

РУ: Интересен въпрос. Няколко неща ми идват наум:

1) Животът на повечето писатели, които познавам, никак не е "уседнал и спокоен", въпреки че признавам, че писателите, които аз познавам, са от Северна Америка и живеят в доста сигурна среда, в сравнение с, да рече, хората от Руанда, Тибет или Хаити.

2) В какво се състои едно "приключение"? Всеки писател ли трябва да бъде Джак Лондон или Ърнест Хемингуей? Наистина ли е необходимо това?

3) Младите писатели обикновено получават съвета да "пишат каквото знаят". Ако не си работил на рибарска лодка, не пиши, че си. Ако трябва да я използваш, направи малко проучвания и говори с рибар.

Фантастиката и фентъзито обаче правят целия въпрос доста проблемен. Ако пишеш за съдбата на планета, си длъжен да не оковаваш гледната си точка до, да речем, предградията на Лос Анджелис. Изживяването, което носиш в тази история, трябва в някакъв смисъл да е косвено. Трябва да си напишеш домашното.

4) Страх, гняв, ужас от смъртността, обич, екстаз: всички тези емоции са част от обичайното човешко наследство, както и да са преживяни или изразени. Всички имаме право да говорим за тях с определена увереност. Ако не можем да опишем болката и радостта на човешки същества, различни от нас, не можем самите ние да бъдем напълно истински хора. А и да си се представиш в нечия чужда кожа е нещо, което лежи в основата на литературата.

SD: Когато започвате да пишете книга, стараете ли се да избягвате определени клишета и конвенции, или подобни неща не ви тревожат, стига историята да работи?

РУ: Всеки писател работи в определена традиция и трябва да намери баланс със съществуващата литература. Говорим с предшествениците си също толкова, колкото и със съвременната публика. Клишета и "конвенции" могат да бъдат игнорирани, използвани, огъвани, разграждани и съграждани наново.

Повечето "конвенции" на научната фантастика вече са били видими в творчеството на Хърбърт Уелс, например. Не пишеш история за пътуване във времето без Уелс да виси над рамото ти. Подозирам, че една от грешките на младите автори-фантасти е, че повтарят всичко, което обичат в жанра, без да си задават въпроси. Не бива просто да пишеш научна фантастика, трябва да я разпитваш.

SD: Какви са силните и слабите ви страни като писател? Кое ви доставя най-голямо удоволствие при писането?

РУ: Колебая се да изброявам силите и слабостите си. Може би силата ми е в това, че болезнено ясно осъзнавам слабите си страни.

Най-голяма радост при писането ми доставя създаването на готов наратив, на Цяла и Завършена Творба – поне за онези няколко часа или дена, преди да започна да агонизирам върху дефектите в нея.

SD: Социалният фактор изглежда е много важен в творчеството ви. Кое има по-голямо значение за вас – съдбите на конкретни герои или общите промени, настъпващи сред човечеството, които са теми на книги като Ускорението и Хронолитите?

РУ: Те са неразривно свързани. Както съм казвал и преди, апокалипсисът не е апокалипсис, ако го преживява само Капитан Фючър¹. За мен е изключително интересен онзи момент, в който човешката гледна точка се пресича с грандиозни неща като време, еволюция и смъртност. Много интересна територия. И не може да се раздели на "персонажи" и "сетинг" в общоприетия смисъл на думите.

SD: Какво ви привлича във времевите парадокси?

РУ: Времевите парадокси? Всъщност това наистина е сърцето на Хронолитите – идеята за пътуването във времето като безконтролен "Feedback loop"², функциониращ в средата на човешките очаквания. Мисля, че това подчертава начина, по който човешкото и културното бъдеще се оформя от страховете, надеждите и очакванията ни.

SD: Имало ли е момент, в който да се колебаете дали да спрете да пишете?

РУ: Имало ли е момент, в който да не се колебая? Минаха десет години между първата ми продадена история и втората. Съмнението е постоянно. Ако не съм се отказал, то е само заради тъпа упоритост, която граничи с аутизъм. Имам скромни успехи, макар и да се чудя колко автори в сходна позиция като моята никога не успяват. А също и дали има алтернативни светове, където работя чиновническа работа и пиша аматьорска фантастика през уикендите.

SD: Влияли ли сте се силно в творчеството си от даден автор? Ако да, кой?

РУ: Твърде много са, за да ги изброявам, и имената се менят периодично.

SD: Какво мислите за писателските работилници?

РУ: Те изглежда работят добре за някои хора. Аз самият винаги съм ги избягвал. Не от снобизъм, а защото осъзнавам собствената си уязвимост. Не исках да споделям работата си преди да съм сигурен, че поне мога да я защитя.

SD: Колко важна според вас е науката във фантастиката?

РУ: На този въпрос всеки научнофантастичен автор трябва да си отговори сам. Мисля, че моята работа показва уважение към науката, макар и никой да не я е определял като строго научна. Смятам, че в този жанр не се занимаваме точно с "наука", а по-скоро с научен светоглед – визията за вселената, завещана ни от Дарвин, Лайъл, Айнщайн, Хокинг. Къде е човечеството в този космос и какво означава той за нас? Това е литературен въпрос, който заслужава да му се обърне внимание, а научната фантастика е развила великолепни сечива за това.

SD: Споделете най-ценния си съвет за начинаещия писател (ако изключим това да е постоянен и да не се отказва).

РУ: Научете се да сърфирате из собствените си съмнения и амбиции. Не вярвайте нито на едното, нито на другото. Писането е хлъзгава работа.

SD: Ако можете да избирате, коя ваша книга смятате, че трябва да бъде следващата, издадена в България?

РУ: Ами сега си почивам от трилогията на Ускорението, за да напиша една дълга книга, наречена Julian Comstock, чието действие се развива в 22-ри Век, където природните ресурси са изчерпани (тя взима назаем историята на римския император Юлиян, вкарвайки я в пост-апокалиптична Северна Америка). Смятам, че това е най-добрата ми работа и с удоволствие бих я видял преведена. Английският текст излиза през април, 2009 г.

SD: Желаете ли да споделите нещо с българските си читатели?

РУ: Благодарности за позитивния прием на творчеството ми.

¹ Future (англ.) – бъдеще. Да, знам, просто не исках да го превеждам в текста и тази бележка под линия ми е оправданието – бел. Роланд

² Процес, който захранва сам себе си в дадена система – бел. Роланд