Нормално е при такова положение човек да очаква нещо в най-добрия случай умерено ставащо. Вместо това обаче Терминатор Спасение е един превъзходен постапокалиптичен военен екшън и страхотно начало на потенциално много добра нова трилогия.
Сега, в ретроспекция, след като съм гледал филма, виждам, че е неизбежно много хора да останат върло разочаровани от него. За немалко фенове името Терминатор се асоциира с Шварценегер и липсата му в каста е удар за тях. За други пък поредицата е само и единствено хай-тек съвременен екшън с времеви парадокси в него. Проблемът обаче, както и напускането на Джеймс Камерън след втора част трябва да ни подскаже, е че тази концепция се изчерпа. Каквото имаше да се каже с нея, се каза и Джон Мостоу нагледно ни демонстрира, че всичко оттам нататък може да бъде единствено или повторение на, или в нагло противоречие с оригиналната дуалогия (а в случая с Т3 – и двете). Време е за нова страница, а новата страница се разтвори още в края на предния филм с разцъфтяващите атомни цветя преди финалните надписи.
Страшният Съд е отминал.
Войната започва.
Терминатор Спасение е тотално нова история спрямо досегашните части. Сетингът е изцяло сменен и предполага коренно различна трактовка, ритъм на повествованието, кинематографични и сценарни средства. С две думи – различен жанр. И филмът се справя чудесно с тази задача. Годината е 2018-та, Джон Конър (Крисчън Бейл) вече се е превърнал в ключова фигура на световната Съпротива и в неин символ, но над него все още стоят няколко намусени генерала (начело с Майкъл Айрънсайд, както си е редно!), които да му вгорчават живота. Нещо по-лошо – бъдещият му баща и настоящ тийнейджър-партизанин Кайл Рийс (Антон Йелчин) се намира някъде из Америка и Джон трябва да го намери, за да го опази, докато дойде време да го прати в миналото (тоест да го убие... как после да харесваш Крисчън Бейл, пита се?). Междувременно осъденият на смърт през 2003 г. убиец Маркус Райт (Сам Уъртингтън) внезапно се събужда в постапокалиптичния свят на 2018-та без да е остарял и с ден, и се озовава в центъра на офанзива, която има за цел тоталния погром на Скайнет.
Сценарият е видимо слабо звено на Терминатор Спасение. Филмът едновременно няма претенции за научна достоверност (то не, че някой от предните имаше или можеше да има), но същевременно е смъртно-сериозен. Историята е доста никаква и най-вече – свършва наникъде без съществена кулминация. Разбира се, това, че Спасение е първа част от трилогия, оправдава подобно решение, но пък оправдания в бокс-офиса
просто не работят. Липсата на емблематичен злодей като в предните филми също е немалък проблем, но предвид разширените мащаби на сюжета и сетинга, може би е нормална. Донякъде компенсира факта, че историята е доста символична на моменти, при това по успешен и добър, макар и очевиден начин. Така или иначе сценарият не е на твърде високо ниво, но слава Богу има какво друго да ни спечели за каузата. Забавното е, че измежду тримата главни герои екранът е тотално откраднат от Сам Уъртингтън и неговия Маркус. Колкото и негативно да подходих към младежа предварително, след като изгледах филма, мисля, че Джеймс Камерън е намерил нещо наистина ценно (Уъртингтън ще играе главната роля в Камеръновия Аватар). Пичът има страхотно мачовско присъствие, комбинирано с немалка чувствителност. Интересно е, че дали съзнателно, или не, но сценарият е превърнал Маркус в архетипен образ – смелият, саможертвен и изначално добър герой, който е извършил нещо зло в миналото си и получава шанса да изкупи грешките си, правейки този път верните избори. Честно казано от Епизод 4 на Star Wars не съм срещал толкова изчистен от уговорки и съвременност герой в Кембъловия смисъл на думата. Почти фентъзи-герой. Митологичен. Изненадваща дълбочина чрез опростяване на образа, която дори да не е търсена, всъщност е постигната изключително силно.
Крисчън Бейл си е Крисчън Бейл – добро присъствие и средняшка игра с някои великолепни проблясъци. И кофти дикция. Изненадата за мен е Антон Йелчин, който беше нещо невъобразимо сладко като Чеков в Стар Трек, а тук съумява хем пак да е нещо невъобразимо сладко в ролята на Кайл Рийс, хем да влиза като хамелеон в маниерите, говоренето и дори дрезгавината на Майкъл Бийн от Т1. Разбира се, такъв, какъвто би бил, когато е с петнадесетина години по-млад. Чудесно изпълнение, и демонстрира най-голямо внимание и чувство за отговорност към първообраза. И макар и да няма прекомерно много екранно време, Йелчин прави може би най-силното откъм емоционален заряд изпълнение във филма. Надявам се някой да забележи момчето и да му се дават повече качествени роли.
Нещото, с което Спасение определено се дъни на ниво характеризация, е образът на Кейт Конър (Брайс Далас Хауърд), която има общо пет минути екранно време и може би три реплики – доста далечен скок от нахаканата Клеър Дейнс от Т3 и грозно недоглеждане от страна на сценаристите. Тази излагация се компенсира мъничко от героичната пилотка от индиански произход Блеър Уилямс (Муун Блъдгууд, ЕБАТИ ИМЕТО, ЧЕСТНО!), която е жена-войн със секси кожени дрехи и поведение и определено кефи за не твърде дългото си екранно участие по средата на филма.
Визуално новият Терминатор терминира! Постапокалиптичният свят е сивкаво-златист (ех тези филтри) и
просто наслада за окото, дизайнът на големите машини е развитие на концепциите от показаните в старите филми сцени от бъдещето, само че вместо стерилното пластмасово сиво сега те са в ръждиво-кафяви и черни цветове, невероятно реалистични и неистово заплашителни. Това се подсилва от интензивната бръмчаща вибрация, която съпътства всяко тяхно движение (логично всъщност, те все с нещо се зареждат тия животни). Хуманоидната мека-фауна е представена само от примитивните Т-600 – праотци на Арни-модела Т-800, който дебютира към края на филма (и австралопитеци на течния Т-1000 и многофункционалната Т-Х), защото в тази епоха Скайнет не е започнала да работи сериозно в тази посока.За съжаление музиката е пълни крака, за което вината разбира се е изцяло на недоразумителния Дани Елфман, който за кой ли път показва, че ако не му дадеш момиченца, не може да направи нищо...
...това не прозвуча добре...
Както и да е, саундтракът е тотално импотентен, безличен и незапомнящ се. Главната тема имитира неуспешно класическата Терминатор-мелодия, но дори наличието на железния ритъм (сещате се – та-да ДА-да-ДАМ, та-да Да-да-ДАМ!), краднат директно от предните части, не може да я спаси от епичната й забравимост.
Но в крайна сметка Терминатор Спасение е един наистина успешен филм. Не е епохален шедьовър, няма
да се разпише в златните анали на Холивуд, нито ще се запомни с нещо особено, ако продълженията му не вдигнат нивото значимо. С две думи – да, той не може да се мери с Т1, а още по-малко пък с Т2. Но с нищо не е по-лош от Т3, даже – предвид, че въпросният беше просто имитация, а този има смелостта да закара историята на тотално ново място с тотално нови правила – съм склонен да го смятам за по-добър. Филмът има явни проблеми и те няма да се скрият от никого. Но е дързък, динамичен и великолепно заснет, а това не е малко. Да не говорим, че колко точно са наистина добрите постапокалиптични военни екшъни? Да, именно.Така че не се подвеждайте по кофти бокс-офиса (все още се чудя защо е такъв, при положение, че фенските оценки са доста разнопосочни и далеч няма някакъв анти-фронт, какъвто човек би очаквал като му види средняшките приходи), а го гледайте, при това на голям екран, и си изградете мнение сами. За мен Терминатор Спасение си струва. Много.