Тhe Year of Our War
Steph Swainston

Ревю: Рандъм

     Тhe Year of Our War на Стеф Суейнстън е твърдо една от най-приятните изненади във фентъзи жанра, които са ми попадали през последните години. Книгата от 2004 година далеч не е сред най-популярните заглавия в жанра, но въпреки това се радва на нещо като култов статус в ъндърграунд средите на New Weird течението. "Ъндърграунд", доколкото е много вероятно да прочетете за нея в повечето ню уиърд дискусии, но пък за сметка на това е много по-слабо известна от книгите на Миевил, да речем. С удоволствие потвърждавам, че този й култов статус е напълно заслужен и само мога да се надявам да става все по-популярна.
     The Year of Our War e част от поредица, от която досега са излезли още две части (No Present Like Time и The Modern World), a предстои и четвърта (Above the Snowline). Историята и сетингът сами по себе си са доста необичайни, давайки ясно да се разбере принадлежността на романа към тази "по-странна" традиция на писане в жанра. Действието се развива в Четирите земи – голям остров или пък малък континент, споделян от три човешки раси. Хората на юг са общо-взето същите като нас, докато авийците на север имат криле и костите на крайниците им са кухи, а планинците от народа на Ридане са свръх-бързи същества, чийто самотнически живот и хищничестки инстинкт често ги приближават повече до животните, отколкото до хората. Колкото и да са различни обаче, расите на Четирите земи са обединени срещу общия враг – Насекомите от севера. Преди около две хилядолетия огромните инсектоиди просто се появяват и помитат всички човешки територии. Прииждат на талази и опустошават всичко след себе си, смилайки естествените терени и градовете в сивкаво и почти неразрушимо папие-маше. Хартиените земи, както ги наричат хората, са отделени от човешките чрез гигантска стена, построена от Насекомите, а човеците са принудени всяка година да се борят срещу настъплението, набирайки огромни армии от населението на всяка една държава. Основният фактор за оцеляването на човешкия род е император Сан и неговия Кръг от около петдесет безсмъртни, които помагат на смъртните крале в отпора срещу неумолимата напаст.
     Мога да предположа какво си мислите в този момент – че всичко това звучи доста безумно. Абсолютно вярно, но именно в това се крие една от най-силните страни на ню уиърд – в способността да начертае абсурден свят и да накара читателя да повярва в него до най-малкия сетивен детайл, изпълвайки извънземните пейзажи, герои и ситуации с огромен художествен потенциал за въздействие. Докато Миевил, например, обича да дави читателя в неизчерпаем потоп от прекрасно (и често графично) описани детайли до степен, при която човек започва да бърка режещата морска вода в гърлото си с въздух, Суейнстън подхожда по доста различен начин. В The Year of Our War основна роля за едновременното остранняване на образите и обуздаване на странностите играе гледната точка на главния герой. Разказът тече от първо лице – това на Джант Шира, известен още като Вестоносеца или Кометата. Джант е част от Кръга безсмъртни, контролиран от имератора. Той се е сдобил с вечната си младост благодарение на простия факт, че е най-добрият в това, което върши. Сам по себе си Джант е уникален елемент в романа. Бидейки мелез – наполовина Ридане, наполовина авиец – той е единственият човек, който е способен да използва крилете си, за да лети. Това го прави една доста особена фигура за повествованието. Няма друг герой, който може в рамките на ден да измине стотици километри и да прекоси Четирите земи. Така авторката изключително хитро свива в художествения контекст географското пространство на света и успява да покаже огромни територии от него през една-единствена гледна точка, в рамките на средноголяма книга. Нещо по-важно – Джант е винаги в окото на бурята; всяка една криза, била тя политическа, военна или спор между останалите безсмъртни, не минава без неговото посредничество. Благодарение на безсмъртието му пък Суейнстън прилага още един трик и свива също така и времевата ос, напасвайки я органически в повествованието. Джант ту участва активно в настоящите събития, ту се връща назад към столетните си спомени, показвайки пъстра и разнообразна картина на света и неговото общество.
     Въпросното е изключително живо обрисувано по съвсем ненатрапчив начин. Средновековни елементи като замъци, мечове и феодали са примесени с модерни детайли, споменати ей-така, като част от събитийния фон: вестници, кафенета, велосипеди, кабелни трамваи в градовете, футболни мачове, употреба на английски жаргон в речта и т.н. Тази разнородна смес от старо, модерно и абсурдно работи, и то прекрасно, именно благодарение на Джант, който освен прецизен наративен инструмент е и прекрасен герой. Саркастичен, егоист, любопитен, понякога страхлив, често доблестен и винаги лоялен, Джант е пълнокръвна смес от всички качества, които ни правят хора. Романът го представя в толкова различни контексти – на похот, завист, ужас, омраза – а в устата му звучат така различни речи – на войник, слуга, господар, приятел, съпруг, изнасилвач – че всяка една частица от историята бива оцветена от човечността му. Тук Суейнстън отново се справя прекрасно със задачата хем да изгради пълнокръвни човешки образи, хем да покаже какво означа да си безсмъртен и да споделяш тази огромна отговорност. И това не важи само за Джант, а и за останалите герои. В това число влизат Сакер Светкавицата – безмъртен имперски Стрелец и непоправим романтик; Шиъруотър Мъглата, импреският Моряк, и съпругата му Ата, гигантът Торнадо и т.н. (имената звучат глупаво извън контекст, но всъщност са добре обосновани). Смъртните образи също са изградени на изключително високо ниво: авийския крал Дънлин, страхливия му брат Станиел, амбициозната аристократка и композиторка Лястовица, транссексуалния престъпен бос Фелисиша...
     Вниманието към детайла, което Суейнстън показва, наистина е главозамайващо, също както и при останалите добри ню уиърд автори; Тhe Year of Our War определено може да се нарече "литературно фентъзи", като това далеч не отнема от чистото удоволствие да се потопиш в нов и неизследван фантастичен свят. Освен наративни и светостроителни умения авторката има и страхотен усет към езика. Служи си със сравнително къси и стегнати изречения, едновременно подходящи за гледната точка на Джант, поддържащи добър ритъм и изключително образни и разнообразни откъм структура и лексика. Стилът й прилича малко на този на Миевил по честите появи на нискочестотни думи, които няма да откриете в повечето речници. Докато при Миевил обаче въпросните са доста нужни за разгадаването на действието и описанията, тук служат по-скоро за допълнителна пълнокръвност при смесването на усещане за старо и модерно, високо и ниско. Освен това книгата е пълна с простички изречения, които просто "заковават" като усещане ситуациите и гледната точка. Само няколко примера: "I paused to calculate how much. Some. More. This is not an exact science" (точно преди Джант да вкара иглата във вената си), "I had never seen anything approaching Dunlin's vitality, especially for a dead man. I began to be a little afraid of him.", "How confusing can the world be, when murderesses have great breasts?"
     Въпреки че историята, въртяща се около войната срещу Насекомите, амбициите на смъртните и враждите помежду безсмъртните, е достатъчно интересна, задъхана и богата, това далеч не е всичко, което книгата предлага. Героят на Джант за пореден път "свива" измеренията на художествената реалност и ги вплита в наратива благодарение на факта, че освен всичко е и наркоман, и то не какъв да е. Веществото, което Кометата си инженктира, се нарича "котка" ("cat" на английски) и е на практика смъртоносно във високи дози за обикновените хора. След смъртта съзнанията им биват изпратени в алтернативна реалност, наречна the Shift, чиито физически закони и обитатели са меко казано различни от тези в Четирите земи. Джант, бидейки безсмъртен, може да се връща многократно там, което добавя нов слой към историята. А може би дори и намек за ескейпизъм в един сам по себе си пълнокръвен фентъзи свят, което поне за мен е прекрасна и невероятно забавна идея. Тази линия на разсъжение получава донякъде подкрепа от факта, че всички сблъсъци с Насекомите са показани по изключително студенокръвен, брутален и минималистичен начин – лее се кръв, хора губят крайници и животи, Насекомите кълцат с челюстите си като безмозъчни машини за война. Няма и помен от романтика и приключенство. Звучи някак нормално един безсмъртен, увлечен в продължение на векове в тази кървава лудост и в политическите машинации на империята, да желае бягство в един по-"фантастичен" свят. The Shift и обитаващите я раси добавят цели кофи странност към и без това вече изчанчения сетинг. Алтернативният свят прилича ту на извратен кошмар с gore елементи, ту на неограничена откъм възможности виртуална реалност. Да не говорим за постоянното натрапчиво усещане, че е била проектирана от демиург с тежка дислексия – вместо horses имаме whorses, fibrе- вместо saber-tooth tigers (тигри със зъби от канап) и все подобни простотии, които, както цялостния тон на книгата, никога не прекрачват добрия вкус и не изпадат в маниерничене, ако ми позволите да използвам думите на Чайна Миевил. Сюжетните нишки в другия свят освен това са тясно свързани с Четирите земи и явно ще стават все по-важни със следващите книги. Освен всичко наркотичната зависимост на Джант добавя много към реализма на романа, тъй като е великолепно пресъздадена; личи си, че авторката знае за какво пише.
     След като изписах толкова много, май е време да приключа с надеждата, че съм пробудил някаква искра на интерес. Що се отнася до минуси, наистина ми е трудно да измисля такива. Би могло да има оплаквания за тук-таме неравното темпо, но при мен подобни проблеми нямаше. Просто The Year of Our War разчита много повече на вътрешната логика на междуличностните отношения и на характера на Джант, отколкото на стандартните жанрови схеми. Което е още един показател за оригиналността на Суейнстън.

Плюсове:
+ Изключително интересен, изчанчен и пълнокръвен свят.
+ Едни от по-качествените герои в жанра.
+ Чудесно построена проза, както в глобален, така и в по-дребен мащаб.
+ Постоянно внимание към детайла, което води до страхотна, някак "хибридна" атмосфера.
+ Езиковото майсторство.
+ The Shift.
+ Авторката постоянно поднася нови детайли и никога не обяснява твърде много. В края на първа част все още остават адски много неизяснени неща.

Минуси:
– Има го тънкият момент, че ако Джант не успее да ви грабне като герой сравнително бързо, книгата би ви се сторила доста неравна и трудна за четене.
– Описанията в The Year of Our War все пак отстъпват доста на миевилските, да речем. Няма ги смазващите картинност и атмосферичност, но пък в този роман като че ли леката схематичност за сметка на силно оцветяване през призмата на гледната точка върши по-добра работа.
– Не, че има отношение към качеството, но преводът би бил изключително костелив орех.

     Наистина чудесно фентъзи. Донесе ми същия кеф както книгите на Ротфъс и Линч, но в същото време е някак по-оригинална и смела книга. А освен това има и готови продължения, за които отзивите са също толкова добри.

Оценка: 9/10 Рандъм