Коментари на журито за разказите от Третия Конкурс
Moderators: Trip, Random, Marfa
- Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19287
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
Коментари на журито за разказите от Третия Конкурс
Тази тема можете да използвате за заявки за коментари от журито по разказите от третия конкурс. Ще се постараем да отговорим на всекиго с мнение за конкретната творба.
Самите разкази ще публикуваме на следния принцип - в 57ми брой - наградените; в следващите един или два - останалите най-високо оценени от журито разкази, а заедно с тях накрая ще предоставим за сваляне всички разкази от конкурса, по желание на читателите ни.
Членовете на журито също ще използват темата за свои впечатления, вкл. евентуално на разкази, за които това не е било поискано.
Журито:
Alexis
Demandred
Trip
Clio
Roland
Random
Всички други, които искат да коментират тук, нека го правят само ако е по повод на нещо, казано конкретно в дискусията, а не на разкази. За тях си имате отделна тема
Самите разкази ще публикуваме на следния принцип - в 57ми брой - наградените; в следващите един или два - останалите най-високо оценени от журито разкази, а заедно с тях накрая ще предоставим за сваляне всички разкази от конкурса, по желание на читателите ни.
Членовете на журито също ще използват темата за свои впечатления, вкл. евентуално на разкази, за които това не е било поискано.
Журито:
Alexis
Demandred
Trip
Clio
Roland
Random
Всички други, които искат да коментират тук, нека го правят само ако е по повод на нещо, казано конкретно в дискусията, а не на разкази. За тях си имате отделна тема
Last edited by Moridin on Sun Sep 21, 2008 10:54 pm, edited 2 times in total.
This is it. Ground zero.
- dark_angel_192
- Smallfolk
- Posts: 4
- Joined: Sat May 31, 2008 6:33 pm
Re: Коментари за разказите от Третия Конкурс
А как да става заявката- с името на разказа или на автора
- dark_angel_192
- Smallfolk
- Posts: 4
- Joined: Sat May 31, 2008 6:33 pm
Ок, ето малко от мен:
Разказът никак не ми хареса. Стилово е накъсан жестоко от твърде многото прости изречения.
После, има твърде много недомислици на чисто картинно ниво.
Още, има излишни сцени, които не изпълняват функция в разказа - не развиват историята, не развиват персонажите, не дават нова информация на читателя. Такива са Бялата дама в началото и изгубените нокти в края, да речем.
Засега толкова, че нямам време в момента за повече.
Не се спичай Нямам за цел да те размазвам по пода с критика, а просто да ти покажа проблеми, които имаш и които можеш да разрешиш. Според мен ти липсва опит и малко по-концентрирано мислене върху разказа като ФОРМА, а не само като събития, следващи едно след друго.
Разказът никак не ми хареса. Стилово е накъсан жестоко от твърде многото прости изречения.
Това ЦЯЛОТО може да е едно или максимум две изречения. По този начин спъваш читателя в четенето.Беше късно вечерта. Всичко потъваше в тъмнина. Магазините затваряха и хората се прибираха от работа. В града настъпи пустота.
После, има твърде много недомислици на чисто картинно ниво.
- Spoiler: show
Още, има излишни сцени, които не изпълняват функция в разказа - не развиват историята, не развиват персонажите, не дават нова информация на читателя. Такива са Бялата дама в началото и изгубените нокти в края, да речем.
Засега толкова, че нямам време в момента за повече.
Не се спичай Нямам за цел да те размазвам по пода с критика, а просто да ти покажа проблеми, които имаш и които можеш да разрешиш. Според мен ти липсва опит и малко по-концентрирано мислене върху разказа като ФОРМА, а не само като събития, следващи едно след друго.
And you can't dance with a devil on your back...
Една истинска приказка от микросвета
Това разказче поначало няма шанс само по себе си при наличието на неща с пълно и плътно изграден сюжет. Това е нещо, което леко недоумявах в около 60% от съдържанието на конкурса - как нещо, по-късо от 1000 думи, е пуснато да се съревновава в конкурс, където неминуемо ще се сбъска с неща, по-дълги от 3000 думи и с пълно и подробно развити поне една-две истински сцени (а не преразкази тип "И той летя/броди дълго време, направи това, направи онова и разказът свърши" - тук нямам предвид конкретно този разказ, но включвам в голяма степен и него в категорията).
Конкретно тази приказка звучи малко като от нестандартен учебник по физика за трети клас. Остроумно, съдържателно откъм физична информация, но не ми въздейства по никой от начините, по които художествената литература ми въздейства по принцип.
Първо, нещо толкова кратко рядко работи под формата на история със ясно показан сюжет. Няма как да не изглежда претупан, когато е наблъскан в по-малко от 1000 думи. Обикновено също така подобни неща имат ефектен финал, какъвто това тук няма.
В края на краищата, в моите очи би спечелил точки за оригинална алегоричност и остроумен начин на поднасяне на научна информация. Но в един конкурс, както си го представям аз, човек по-добре да пуска само неща с шанс да се преборят с конкуренцията, а не такива, които в общи линии евентуално могат да си заслужат някакво подсмихване от анонимен журиращ.
Сега някои по-дребни неща, които ми направиха впечатление.
Самотата също така е състояние на духа, не качество А и цялото изречение с нея е малко тромаво. Обяснението за осъзнаването на разума не се връзва с иначе силно детско-приказния тон на цялото нещо.
Също така разните обяснителни части като "колко дълго, не може да се прецени" и "със сигурност може да се каже" малко неприятно "разреждат" текста, защото реално нямат отношение към историята, а се усещат на подсъзнателно ниво от читателя (от мен поне, де )
Срещата между двата вида може би не е точно катаклизъм, защото това включва разрушения в големи мащаби (поне спрямо размерите на тия гадинки), а от такива има само риск, който на всичко отгоре не се оправдава. Освен това нещата с нравствените устои и взаимното учене (там, където според мен би могла да стои някаква концентрирана смисленост или punch-line) стоят претупано и плоско.
Извинявай за малко директните критики, но така или иначе всеки от нас доста лесно вижда в другите неща кусури, които не забелязва у своите (а те са там ). Извинявай пак, ако са ти се сторили твърде много.
Това разказче поначало няма шанс само по себе си при наличието на неща с пълно и плътно изграден сюжет. Това е нещо, което леко недоумявах в около 60% от съдържанието на конкурса - как нещо, по-късо от 1000 думи, е пуснато да се съревновава в конкурс, където неминуемо ще се сбъска с неща, по-дълги от 3000 думи и с пълно и подробно развити поне една-две истински сцени (а не преразкази тип "И той летя/броди дълго време, направи това, направи онова и разказът свърши" - тук нямам предвид конкретно този разказ, но включвам в голяма степен и него в категорията).
Конкретно тази приказка звучи малко като от нестандартен учебник по физика за трети клас. Остроумно, съдържателно откъм физична информация, но не ми въздейства по никой от начините, по които художествената литература ми въздейства по принцип.
Първо, нещо толкова кратко рядко работи под формата на история със ясно показан сюжет. Няма как да не изглежда претупан, когато е наблъскан в по-малко от 1000 думи. Обикновено също така подобни неща имат ефектен финал, какъвто това тук няма.
В края на краищата, в моите очи би спечелил точки за оригинална алегоричност и остроумен начин на поднасяне на научна информация. Но в един конкурс, както си го представям аз, човек по-добре да пуска само неща с шанс да се преборят с конкуренцията, а не такива, които в общи линии евентуално могат да си заслужат някакво подсмихване от анонимен журиращ.
Сега някои по-дребни неща, които ми направиха впечатление.
Твърде много думи. Може да бъде казано и в едно изречение с по-малко думи от второто в тоя абзац.Имало едно време един водороден атом. Той бил малък, незабележим, по нищо неотличаващ се от останалите водородни атоми във Вселената. Като тях притежавал само по един протон и по един неутрон. И туйто.
Това, че човечето е неуловимо за най-мощните уреди вкарва, макар и индиректно, човешка перспектива в цялата работа. Тази човешка перспектива я няма никъде другаде. А това, че приличало на човек, както и изреждането на крайниците, ноздрите и дупето му нямат отношение към нищо по-нататък.Но на малкия протон живеело едно човече. То било толкова мъничко и толкова подвластно на капана на ядрената гравитация, че било абсолютно неуловимо и за най-мощните уреди, които разбиват атомите на съставните им части, за да ги изследват. На пръв поглед човечето почти не се отличавало от нас, хората – имало уши, очи, ноздри, дупе.
Това с аурата отново не виждам какво отношение има, или ако има, не го схванах Също така, как една вечер се е уморило, погледнало нагоре и видяло Слънцето (или еквивалента му)???Единствената по-съществена разлика е, че не било съставено от клетки, а от някаква особена материя, която присъства във всемирните каталози като АУРА ХХХIK.
Миниатюрното създание живяло известно време на граховидния протон, докато една вечер не се уморило от безцелното си съществуване, поспряло се, погледнало нагоре и съзряло носещия енергия електрон, който то наричало Слънце. И изведнъж разбрало, че е само.
Самотата е уникално качество за всеки свят с две основни характеристики – притежаващ разумен живот и огромни пространства. Разумът осъзнава, че нейде другаде може да има себеподобни, а след това поражда необходимостта да преодолява пространствата. Това направило и човечето – първоначално започнало да обикаля около самотния протон. Обикаляло, обикаляло, докато прозряло, че се върти в кръг.
Самотата също така е състояние на духа, не качество А и цялото изречение с нея е малко тромаво. Обяснението за осъзнаването на разума не се връзва с иначе силно детско-приказния тон на цялото нещо.
Човечето не трябва да е способно да се движи по вертикала, защото едната способност не му гарантира, че пак няма да се забие на някое голо бърдо (...откъде изникна то бтв? Някак не мога да си представя тая смесица от земни и вътреатомни пейзажи...). То трябва да опита, пък да види дали ще му се получи. Опитите му също няма как да са безкрайни и много едновременно - а това, че са много гарантира, че са били безплодни, ако не укажеш нещо друго изрично в текста. Сега, двете "без..." и "без..." сигурно са те изкефили като паралелизъм, но...Човечето се спряло и започнало да размишлява. Премествайки се по хоризонтала, намирало само пусти и мрачни равнини, пръснати сред голото бърдо. Следващата мисъл, зародила се в неговото самосъзнание, била, че за да намери себеподобни, трябва да е способно да се движи по вертикала.
Но как?!?
Предприемчивото същество разбрало, че за да напусне родния си свят, то има нужда от енергия. Оставало да я намери. И се сетило, че отговорът може да се крие сред неутринните полета, които понякога прекосявали вътрешността на водородния атом. След много безкрайни и безплодни опити, човечето успяло да улови бързоподвижно неутрино, което яхнало като конче. Така то се превърнало в откривател на космическата ера в микросвета.
Човечето летяло дълго – колко, не може да се прецени, защото индивидуалното му времепространство е различно от това на хората. Със сигурност може да се каже, че пътешествието е продължавало изключително бавно – продължително чакане, чакане и чакане, докато прекосило орбитата на електрона. След това се огледало наоколо и видяло, че се намира в бездна.
Също така разните обяснителни части като "колко дълго, не може да се прецени" и "със сигурност може да се каже" малко неприятно "разреждат" текста, защото реално нямат отношение към историята, а се усещат на подсъзнателно ниво от читателя (от мен поне, де )
Първият абзац е доста сухо снасяне на информация. Поне в моите представи дори тези части от историята трябва да са представени по-"писателски", или просто да не са развити в толкова дълъг абзац при положение, че текстът е толкова кратък.Мрачна, безкрайна и пуста бездна.
Разумът отново се обадил – този път напомнил на човечето, че дългоочакваният резултат може и да не настъпи веднага. Така той научил създанието на търпение. Но като подарък, за да не скучае по време на полета, дал вярата и надеждата. Защото предстояло изпитанието на всемира.
Времето минавало. Вероятно ще зададете въпроса - дали нашето човече не е изпитвало глад и жажда? Не. В този микросвят не съществувала потребност от подобни възприятия – храната била единствено лъчистата наноенергия, нетленна и неизградена от никакви частици. Тя просто се усвоявала. Подобно на Земните хора, обаче, мъничето можело да старее. Необратимият процес постепенно започнал да обхваща тялото му. Въпреки слабостта, която и тук била неизменен спътник на старостта, то не се пускало от фотона – знаело, че някой ден чакането ще свърши.
И ето... в един прекрасен миг в далечината се проявил проблясък. На хоризонта изгрял нов свят, с две слънца-електрони и много по-голяма сърцевина. Човечето насочило неутриното точно натам – защото вярвало, че може би на това място се крие истината. Сетне пресякло орбитата на електроните и се насочило към повърхността. С последни сили се спуснало и се свлякло на земята.
Когато се съвзело, то открило, че със самотата е свършено. Но това, което съзряло, не били себеподобни. Огромни титани кръстосвали района и се чудели откъде се е взел този неканен гост.
Несъмнено срещата се оказала катаклизъм и за двата вида, която заплашвала да разруши нравствените им устои. Но и този път разумът проработил – напомнил на човечето, че придобитият опит трябва да се предава и на другите. То вече било много старо за нови пътешествия, но великаните дали знак, че са в готовност да приемат първия си урок, за да разчупят изолацията около себе си и да поемат и те по своя път...
Така те щели да поемат в търсенето на някаква друга истина. Една от многото. А кой ще бъде призваният, роден да обедини всички истини, за да стигне до първопричината?
Е, това оставало загадка за далечното бъдеще...
Срещата между двата вида може би не е точно катаклизъм, защото това включва разрушения в големи мащаби (поне спрямо размерите на тия гадинки), а от такива има само риск, който на всичко отгоре не се оправдава. Освен това нещата с нравствените устои и взаимното учене (там, където според мен би могла да стои някаква концентрирана смисленост или punch-line) стоят претупано и плоско.
Извинявай за малко директните критики, но така или иначе всеки от нас доста лесно вижда в другите неща кусури, които не забелязва у своите (а те са там ). Извинявай пак, ако са ти се сторили твърде много.
Нищо, критиката за този микро-разказ ми хареса ... Точно това...
Беше основната цел в този експеримент, така да го кажа... Това е нещото, което се опитвам да направя на този етап. Да мога да боравя умело с научните факти, но хем да има и някаква художествена стойност ... Очевидно засега това не ми се отдава, затова се е получил ефект на:В края на краищата, в моите очи би спечелил точки за оригинална алегоричност и остроумен начин на поднасяне на научна информация.
Дай да чуем още критика за останалите два разказа. Не се щадиКонкретно тази приказка звучи малко като от нестандартен учебник по физика за трети клас
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 0 guests