Мда. Че и ненужен бил българският писател, подайте ми кърпичка да си попия сълзите.Надали е пререждал много...
Тук възниква въпросът кога за последно си влизал в книжарница или библиотека.
Отговорът е, че не е било малко пренареждането. Точно в момента си имаме много писатели, творящи в най-различни жанрове. Дори в нашето списание сме представяли неколцина, хем сме с по-специфична насоченост. Дори да избегна първите две имена, които неизбежно му идват на ума на човек, като чуе "съвременен български писател" - Господинов и Русков, пак остава цяла поредица автори, пишещи в цяла поредица жанрове и при това с голям успех сред четящото българско население.
Карабашлиев, Секулов, Алек Попов, Исак Исаков, Кармен Мишу, Мария Донева, Владимир Зарев, Момчил Николов, ако щеш Сиромахов и Любен Дилов - син, някои не толкова широко известни, но пък готини като Kрасимира Кубарелова... и така нататък.
Стелажите с българска художествена литература са големи и претрупани.
А Терзийски определено не е моят автор, но това, което не ми допадна в случая, е мрънкането му. Ми отиваш при Кеворкян, най-малкото! Това ако не задейства алармената инсталация на шестото ти чувство, не знам кое би могло.