Обаче по случая с Орегонската престрелка медииният абсурд е пълен. Тоя изверг е миксд рейс, черната му майка му е позволявала да има оръжия, но всички го представят като зъл бял мъж, за да им пасне на аджендата. Даже някои медии му едитват снимките да изглежда по-бял?????? Лайк втф?
От началото на годината в Щатите има 40!!!! масови престрелки и НРАтата се опитват да си самовнушат, че не е щото можеш да си купиш пушка, заедно с доматите и хляба...
Северна Америка - по-близка, отколкото ни се иска
Moderator: Moridin
Re: Северна Америка - по-близка, отколкото ни се иска.
На NRA така им изнася. Иначе оня верно, че не изглежда като измитото бяло дето гледаме обикновено след такива престрелки, но до момента цялото инфо за него е, че бил бял сюпремасист.
Re: Северна Америка - по-близка, отколкото ни се иска.
Ма да му едитваш снимката Амелия, за да изглежда по-бял? Тука стигаме до нивото на Фокс Нюз, а майката я видях и е страшно черна. Смисъл и Цимърман не е бял като снежинка, а миксд, но пак се игнорира и ни го представят като зъл бял мъж, щото им сютва аджендата. Много бели сюпримасисти има в САЩ, ама аз лично смятам, че трябва да наричаме нещата с истинските им имена? Както случая с черния изверг дето уби репортерката и оператора, ма ни вопъл ни стон от тая история.
Проблемът им е, че с тоя никъв контрол на оръжията всякви откачалки, сюпримасисти и тн отсрелват всичко, което видят. Щото в Абсурдистан дори с всички тия Атакисти и патреоти ние ги нямаме тия проблеми?
Проблемът им е, че с тоя никъв контрол на оръжията всякви откачалки, сюпримасисти и тн отсрелват всичко, което видят. Щото в Абсурдистан дори с всички тия Атакисти и патреоти ние ги нямаме тия проблеми?
Re: Северна Америка - по-близка, отколкото ни се иска.
Щото случая с репортерката и оператора не беше расистки просто, така че няма кво да ни занимават с раси там. За избелените снимки - къде четеш това инфо и проверяваш ли го после? Щото аз се порових из нета и намерих ей това:
http://m.snopes.com/cnn-altered-photo-umpqua-shooter/
Единствената снимка, която съм видяла на тоя (и я видях най-напред в BBC, мисля) беше на младеж, който не изглежда напълно бял - в смисъл, беше мургав и с черти на лицето, които биха паснали и на чернокож. Това, че е бял сюпремасист беше базирано на някви негови профили из социалните мрежи, но според очевидци е убил някои жертви щото са религиозни.
Са, не го знам къв е тоя, но не мисля, че тея новинарски канали имат анти-бяла адженда. Няма никва логика в това - самите те са доста бели.
http://m.snopes.com/cnn-altered-photo-umpqua-shooter/
Единствената снимка, която съм видяла на тоя (и я видях най-напред в BBC, мисля) беше на младеж, който не изглежда напълно бял - в смисъл, беше мургав и с черти на лицето, които биха паснали и на чернокож. Това, че е бял сюпремасист беше базирано на някви негови профили из социалните мрежи, но според очевидци е убил някои жертви щото са религиозни.
Са, не го знам къв е тоя, но не мисля, че тея новинарски канали имат анти-бяла адженда. Няма никва логика в това - самите те са доста бели.
Re: Северна Америка - по-близка, отколкото ни се иска.
Днес Канада избира ново федерално правителство и положението е много интересно. Имаме 3 партии, и 3те с горе-долу еднакво количество гласове. Ще е доста епична битка.
Ние ВСЕ ОЩЕ си чакаме поканата за citizenship ceremony, така че няма да можем да гласуваме. А така ни се искаше да можем да пуснем 2 гласа срещу оня кърлеж Харпър...
Стискайте палци да го изринат тоя боклук от министър-председателското място, щото след още 4 години с него начело, Канада ще заприлича на американски щат. А никой няма нужда от още Америка - тая е повече от достатъчно.
Ние ВСЕ ОЩЕ си чакаме поканата за citizenship ceremony, така че няма да можем да гласуваме. А така ни се искаше да можем да пуснем 2 гласа срещу оня кърлеж Харпър...
Стискайте палци да го изринат тоя боклук от министър-председателското място, щото след още 4 години с него начело, Канада ще заприлича на американски щат. А никой няма нужда от още Америка - тая е повече от достатъчно.
Re: Северна Америка - по-близка, отколкото ни се иска.
ЧЕСТИТО ДА НИ Е НОВОТО ЛИБЕРАЛНО ПРАВИТЕЛСТВО!!!!!!! 
Либералите ОТНЕСОХА свинята Харпър и свинската му партия. Преброяването не е свършило, но те вече са с осигурено majority government с над нужните 170 места. Консервите я вземат 100, я не. Партията, на която симпатизирам, НДПто, взе доста по-малко, но то е щото много от избирателите й гласуваха стратегически за либералите, за да е сигурно, че Харпър ще си вземе. И ние със Сашко щяхме да гласуваме за либералния кандидат в нашия райдинг.
В тоя ред на мисли, точно в нашия райдинг се случва епохална битката между либералния кандидат Кент Хер и консервативната пача Джоан Крокат. 46% срещу 46%.
Тфа е кат да гледаш качествен мач, ебаси....
Стискам всичките си палци Хер да спечели, пичът го заслужава пъти повече от тая гнусна примадона, която си мислеше, че ще спечели by default и затова разиграваше стандартните консервативни номера - не се появи на дебатите, кампанията й включваше премахване на рекламните знаци на противниците й и т.н. Ако Хер падне с два гласа, НАШИТЕ ГЛАСОВЕ, КОИТО НЕ МОЖАХМЕ ДА ДАДЕМ, ще вдигна революция.
Новият ни ПМ е убер-бишонен. Ако се чудите къде е отишъл женския вот, може да спрете да се чудите:
Либералите ОТНЕСОХА свинята Харпър и свинската му партия. Преброяването не е свършило, но те вече са с осигурено majority government с над нужните 170 места. Консервите я вземат 100, я не. Партията, на която симпатизирам, НДПто, взе доста по-малко, но то е щото много от избирателите й гласуваха стратегически за либералите, за да е сигурно, че Харпър ще си вземе. И ние със Сашко щяхме да гласуваме за либералния кандидат в нашия райдинг.
В тоя ред на мисли, точно в нашия райдинг се случва епохална битката между либералния кандидат Кент Хер и консервативната пача Джоан Крокат. 46% срещу 46%.
Тфа е кат да гледаш качествен мач, ебаси....
Стискам всичките си палци Хер да спечели, пичът го заслужава пъти повече от тая гнусна примадона, която си мислеше, че ще спечели by default и затова разиграваше стандартните консервативни номера - не се появи на дебатите, кампанията й включваше премахване на рекламните знаци на противниците й и т.н. Ако Хер падне с два гласа, НАШИТЕ ГЛАСОВЕ, КОИТО НЕ МОЖАХМЕ ДА ДАДЕМ, ще вдигна революция.
Новият ни ПМ е убер-бишонен. Ако се чудите къде е отишъл женския вот, може да спрете да се чудите:
Re: Северна Америка - по-близка, отколкото ни се иска.
Тоз премиер посещения по домовете прави ли? 
Мерси.
Мерси.
This octopus! Let's give him boots, send him to North Korea!
<-Подробно описание на нещата, които ми образуват нерви 
Уук.
<-Подробно описание на нещата, които ми образуват нерви Уук.
Re: Северна Америка - по-близка, отколкото ни се иска.
Следизборната еуфория вчера, приключи по начин, който смятам да опиша в сценарий и да продам на Холивуд за много пари. Ето ви драфт. Достатъчен за 4-часов филм, или по-скоро 6-часов или 8-часов.
Откраднаха ни колата. Пред очите ни. И по начин, чиято абсурдност преспокойно би оправдала публикацията на тоя пост в Абсурдистан темата.
Начи, на тоя знаменателен ден Сашко не беше на работа и беше в нас с един от добрите ни местни приятели, Форест. По някое време дойдоха да ме вземат от Унито и после заедно гледахме как вървят изборите. След като Кент Хер най-накрая спечели, някъде към 1 часа през нощта, Сашко реши да закара Форест до тях, щото той живее на пичковци и не може да стигне до там по никакъв друг начин. Та слизат долу в подземния ни, заключен, отопляем гараж и заварват колата ни със счупено стъкло на задната дясна врата. Сашко снима щетата за да я покаже на застрахователите и след това закарва Форест. На връщане ми звъни по телефона и ме уведомява кво е станало. Да съм проверяла дали малката ни преносима прахосмукачка е със заредени батерии. Беше.
Та идва си Сашко в къщи в 2 часа през нощта, взима прахосмукачката и след кратък разговор решаваме да идем долу заедно, за да почистим стъклата по-бързо и най-накрая да си легнем. Докато се обувам, Сашко изведнъж се усеща, че са му откраднали от колата раницата, която той оставя НЕПРЕКЪСНАТО на задната седалка, все едно не е расъл в България. А аз като параноично дете на полицай, расло в България, му намилам всеки път като видя това явление. Почвам начи да намилам, че видя ли сега, казах ти хиляда пъти, така ти се пада и продължавам да смърдя и докато вървим към гаража.
Стигаме до гаража и там ни посреща следният сюрреализъм: Някакъв бял оръфляк, надянал НЯКОЛКО раници, една от които е същата като Сашковата. Ние го подминаваме и гледаме раницата. И в тоя момент установяваме, че фаровете на колата ни светят и двигателят й работи. А в нея седи някъв втори оръфляк - този път индиански. Александър почва да вика "колата ми работи, как така работи без ключове???", двамата се хвърляме към предните врати, Сашко откъм шофьора, аз от другата страна. Хващаме дръжките - моята врата не се отвори. Индианецът дава газ на задна, прасва десния фар на колата в една колона, почти се забива в няква кола отзад и след това изхвърчава с мръсна газ към изхода.
Оставих Александър да тича след колата, а аз хукнах към белия оръфляк, който се изнасяше като пръдня из гащи към асансьорите. Хванах го пред асансьора и почнах да му крещя да не мърда. И други неща му крещях - че ще викна полиция (телефона ми беше в къщи), че е piece of shit, кво дири тука, къв е и прочее. Оня ми вика, че е тук на гости на приятел. Даже си каза името, но не го запомних (не е неговото ениуей). Принципно бих му повярвала, ако не носеше раницата на Сашко и още ТРИ сака с неща. И освен това беше облечен по начин, по който никой в блока не се облича - тоя тип приятели си живеят на улицата щото. Та задърпах аз раницата на Сашко от гърба му (В КОЯТО СА НАМЕРИЛИ ВТОРИЯ ЧИФТ КЛЮЧОВЕ НА КОЛАТА, забравени там след пътуването на Александър до САЩ), оня взе да вика и да ме блъска, аз взех да викам и да го блъскам, асансьорът дойде и оня ме блъсна достатъчно силно, че да загубя равновесие и да се забия в една стена. И така, мизерникът жалък, успя да избяга точно когато Александър дотича при мен. Натоварихме се на другия асансьор и изскочихме на приземния етаж, оттам навън, точно навреме, за да видим колата, която още изплащаме и в която Александър е налял хиляди долари ъпгрейди, да изчезва в далечината. Белият оръфляк го нямаше - индианския оръфляк вероятно го беше прибрал.
Звъним на полицията. Обясняваме всичко - ква кола, къде, кога, кво. Казваме, че сме видели крадците, че аз съм се блъскала с единия, не, нищо ми няма, не ме е повредил, въобще изобщо, мисля, че имаме сериозен причина да ги безпокоим, въпреки че е изборната нощ и вероятно са заети с пазенето на бюлетини. Те казват, че ще пратят кола.
К. Ще ги чакаме. На влизане във входа, установяваме, че някакви ключове висят подозрително самотни и забити в ключалката на входната врата. Отвън. Не ги пипаме, щото улика. Местопрестъпление. Гледали сме процедуриалки, знаем как се прави. Аз взимам ключовете на Сашко, заобикалям блока и влизам през задния вход откъм кофата за боклук. Тежката врата се тряска и заключва след мен. Прекосявам през блока и отварям на Сашко. След което забираме Зоро (който стоеше заключен в малката си клетчица, в която го сложих с идеята да преседи 5 минути докато изчистим стъклата, и пищеше на умряло в два през нощта) и сядаме във фоайето да чакаме полицията. Междувременно наблюдаваме Уликата, щото е важно. Отпечатъци и стъф.
След 40-ина минути, полицията я няма, но се появява някъв съсед, таман прибрал се от работа и заварил подозрително изоставени раници и колело на паркинга. Човекът се беше въоръжил с чук, щото му беше ясно, че някой е вършал в тоя гараж. Обясняваме му ситуацията и той сяда да чака полицията с нас. Разказва ни за раниците. Решават да слязат долу със Сашко да пазят раниците, щото Улики енд стъф. Важно. Полицията нали ще дойде всеки момент. Аз оставам сама във фоайето да гледам другата Улика. 20 минути по-късно, полицията я няма, а мен ме обземат мраччни помисли, че белия оръфляк е още в сградата и ще вземе да открадне Уликата, която пазя. Туй щото съм параноично българско дете на полицай. Не може така. Решавам се да я взема и да си я скрия в джоба. За целта ползвам няква хартишка. Щото отпечатъци. Важно.
Малко след това откъм задния вход, през който таман влязох, започват да се чуват звуци на борба с метал. Вратата се отваря, аз ставам да погледна, и що да видя. Индианския оръфляк, КОЙТО НИ ОТКРАДНА КОЛАТА, се завръща росен, росен и се целеустремява към асансьора, за да слезе в гаража и да си вземе раниците. И колелото. Или и двете, ненам. Вижда ме и ми казва: "имам ключ". Аз питам: "къде?". Той се натоварва на асансьора и потегля към Александър и чичото с чука. Аз откачам и звъня на Александър да го предупредя. След което звъня на 911 и почвам истерично да обяснявам, че крадецът се е върнал, че се извършва престъпление в момента, че мъжът ми е долу с крадеца, ЧЕ ИСКАМ ДА ПРАТЯТ ШИБАНА КОЛА НА ШИБАНАТА СЕКУНДА. Онея почват да ме разпитват и да ми губят времето, в който момент се появяват чичето с чука и Сашко и ми обясняват, че крадецът е чул телефона на Александър, взел си е раниците и е побягнал преди те да го усетят (щото са разглеждали пораженията по други коли - а за пораженията след малко). Мен друго освен това, че Александър е ОК не ме вълнува в тоя момент, в следствие на което се кротвам и оставям Сашко да се разправя той по телефона с ченгелите и да им обясни за крадеца и раниците му. Ще ни пратели кола, да чакаме.
Чакаме.
Искам да кажа, че откакто сме почнали да чакаме след първото обаждане е минал над час. Минава още половин. От скука качваме колелото при нас, щото Улика и да не замине и тая Улика по пътя на раниците. Сашко и чичото го докарват с помоща на некъв вестник, за да Пазят Отпечатъците. Говорим си и стигаме до извода, че тея са вилняли из паркинга в продължение на ЧАСОВЕ. Счупили са ни стъклото, откраднали са раницата и после са чакали ЦЯЛ ЧАС Сашко да се върне, за да откраднат колата. През тоя час са чупили други коли. Преди този час са чупили други коли. Обрали са над 10 човека - това обяснява голямото количество пълни раници. На някаква кола са й скачали по шибидака, за да влязат в нея. Изобщо, живот са си живяли.
Чичото с чука решава да ходи да спи и ни оставя телефона и името си. След още половин час, аз и Сашко решаваме да се приберем и ние, барабар с кучето и колелото (с вестниците). Че няма да се спи е ясно, щото полицията ще дойде ей сега веднага, ама поне няма да кибичим във фоайето като наказани, а и Зоро трябва да спи, а във фоайето му е студено и нервно.
Чакаме.
И звъним по телефони - emergency телефона на компанията, която ни дава под наем апартамента. Да, откраднаха ни колата, пред очите, от вашия гараж. Извадиха ни я от ръцете, фор риъл. Да бих се с някъв пред асансьора. Да, чакаме полиция. Да, на полицията ще й трябват записи от камерите из блока. Ок, ще чакаме и вашето секюрити да дойде. Куул. Тенкс.
Със застрахователите се провежда леко идиотския диалог, в който ни се обяснява, че счупеното стъкло е вандализъм и е отделно от кражбата на колата. Което е кражба. Знаем ли колко струва стъклото? Проверири ли сме тая така есенциална информация в 3 сутринта докато чакаме полиция. На въпроса на Сашко, закво му е стъкло, ако няма кола, ненам какъв точно отговор се получава, щото вече дълбоко почва да ми писва от всичко.
В 6 часа ни писна и да чакаме и си легнахме. Аз не мога да спя дори в скучните си дни, така че си легнах само за идеята. Сашко успя да заспи някак.
В 8:30, шест часа и половина след първия сигнал, Полицията звъни по телефона. Госпожо, какво става с вас, подавала ли сте сигнал. Подавала ли съм верно, а? Как мислите? Ма ние таман дойдохме на работа сега първя смяна. Ми ей сега ще дойдем.
Тоя път не чакахме. Хванаха ме докато си миех зъбите.
Разказваме им, значи, епоса от по-нагоре и ги питаме къде дъ фък бяха досега. Те ни гледат изцъклено и викат, че не ходели всеки път ако откраднат кола. То много коли крадяли, безсмислено било. Ние почваме да викаме един през друг, че сме видяли крадците, че сме се блъскали с тях, че са се връщали и КЪДЕ ДЪ ФЪК БЯХА ДОСЕГА. Мискомюникейшън било. Те не знаели. Ще проверяли кво станало през нощта. Не, за такива неща полицията идвала винаги.
К. Щом казват.
Давам им важна Улика номер едно - ключа, увит в хартишка. Едното ченге я взима, вади от хартишката, препипва хубаво от всички страни и си прибира ключа в джоба. След това по същия начин препипват и Улика 2, колелото. Ненам, ненам. Явно процедуриалките са ме излъгали нещо.
Отиваме при хазяйката, където ченгетата се обясняват, пускат се съответните бумаги за видеозаписите, ненам си какво си там. Развеждаме ги из блока и им показваме - ето от тук влезе индианския оръфляк като дойде да си прибере раниците втория път. Ето, тук се блъсках с белия оръфляк. Заби ме в ей тая стена. Ето тук ни беше колата. Хубава кола беше. Ето тук стъкла от нашата кола. Ето тук стъкла от друга кола. Ето снимка на разбит прозорец на някъв камион. Ето снимка на бягащ оръфляк с раници.
След целия тоя тур, оставиха Улика 2, щото решиха, че оръфляците са се готвили да я открадната от същия тоя паркинг, ма после са намерили ключовете на колата в раницата на Александър и е настанала Коледа. Улика 1 я върнаха на хазяйката - неин бил ключа. Да му търси наемателя.
Фък процедуриалки, само това ще кажа по темата.
Как да е, получаваме инструкции да седим и да чакаме. Колата ни е в системата им, ще я търсят. Ако я намерят, ще ни пратят хабер. Като разгледат видеото, ако идентифицират оръфляците, ще ни викнат да ги разпознаваме.
К. Ние пък решаваме да идем да си вземем кола под наем (уредена от застрахователите) и да караме из квартала, за да си търсим нашата кола. Щото оня явно я е засрал някъде наблизо, за да дойде да си вземе раниците. Сашко отива да вземе колата, аз чакам със Зоро в къщи.
След няма и 5 минути Александър ми звъни по телефона и истерично крещи: КОЛАТА НИ ТОКУ ЩО МИНА ПОКРАЙ МЕН НА 12 АВЕНЮ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ОБАДИ СЕ НА 911 ДА ПРАТЯТ ПАТРУЛКИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Нда. На тоя етап от време и двамата сме толкова друсани, че никой от нас не идентифицира МОЕТО Обаждане на 911 като малоумно начинание. Аз схващам, че е малоумно начинание, когато жената отсреща почва да ме пита: "пистолети, ножове, МЕЧОВЕ, видяхте ли???" Кво съм видяла, няма значение, няма патрулки в района.
И така, другари и другарки. Вярвам, че Сашко е видял на 12 Авеню тази сутрин нашата кола за последен път. Оръфляците са тотални льольовци, но тоя, който я е карал не е бил от тях. Той е минал да я прибере от там, където льольовците са я оставили снощи, след като е получил сигнал, че е там. А ние така и не си я търсихме снощи, щото чакахме Годо. Който Годо ако беше дошъл след първото обаждане, щеше да е хванал индианеца с раниците.
Колата ни понастоящем вероятно е в ръцете на местната автомафия и в момента и изтриват серийните номера. Застраховката се предполага да я покрие цялата, но не знам каква тарифа ще си измислят - те винаги си измислят тарифа, която връзва смисъл по-малко дори от последните 12 часа от живота ми.
Но някой трябва да си плати. Ако не за дурго, то за онези ужасяващи няколко минути, в които крадецът беше заедно с Александър в гаража, а аз крещях истерично по телефона. Да, някой ТРЯБВА да плати за този ужас, защото никой не трябва да преживява такъв ужас.
Мисля да почнем с Годо. И хазяите. Стискайте ни палци.
Откраднаха ни колата. Пред очите ни. И по начин, чиято абсурдност преспокойно би оправдала публикацията на тоя пост в Абсурдистан темата.
Начи, на тоя знаменателен ден Сашко не беше на работа и беше в нас с един от добрите ни местни приятели, Форест. По някое време дойдоха да ме вземат от Унито и после заедно гледахме как вървят изборите. След като Кент Хер най-накрая спечели, някъде към 1 часа през нощта, Сашко реши да закара Форест до тях, щото той живее на пичковци и не може да стигне до там по никакъв друг начин. Та слизат долу в подземния ни, заключен, отопляем гараж и заварват колата ни със счупено стъкло на задната дясна врата. Сашко снима щетата за да я покаже на застрахователите и след това закарва Форест. На връщане ми звъни по телефона и ме уведомява кво е станало. Да съм проверяла дали малката ни преносима прахосмукачка е със заредени батерии. Беше.
Та идва си Сашко в къщи в 2 часа през нощта, взима прахосмукачката и след кратък разговор решаваме да идем долу заедно, за да почистим стъклата по-бързо и най-накрая да си легнем. Докато се обувам, Сашко изведнъж се усеща, че са му откраднали от колата раницата, която той оставя НЕПРЕКЪСНАТО на задната седалка, все едно не е расъл в България. А аз като параноично дете на полицай, расло в България, му намилам всеки път като видя това явление. Почвам начи да намилам, че видя ли сега, казах ти хиляда пъти, така ти се пада и продължавам да смърдя и докато вървим към гаража.
Стигаме до гаража и там ни посреща следният сюрреализъм: Някакъв бял оръфляк, надянал НЯКОЛКО раници, една от които е същата като Сашковата. Ние го подминаваме и гледаме раницата. И в тоя момент установяваме, че фаровете на колата ни светят и двигателят й работи. А в нея седи някъв втори оръфляк - този път индиански. Александър почва да вика "колата ми работи, как така работи без ключове???", двамата се хвърляме към предните врати, Сашко откъм шофьора, аз от другата страна. Хващаме дръжките - моята врата не се отвори. Индианецът дава газ на задна, прасва десния фар на колата в една колона, почти се забива в няква кола отзад и след това изхвърчава с мръсна газ към изхода.
Оставих Александър да тича след колата, а аз хукнах към белия оръфляк, който се изнасяше като пръдня из гащи към асансьорите. Хванах го пред асансьора и почнах да му крещя да не мърда. И други неща му крещях - че ще викна полиция (телефона ми беше в къщи), че е piece of shit, кво дири тука, къв е и прочее. Оня ми вика, че е тук на гости на приятел. Даже си каза името, но не го запомних (не е неговото ениуей). Принципно бих му повярвала, ако не носеше раницата на Сашко и още ТРИ сака с неща. И освен това беше облечен по начин, по който никой в блока не се облича - тоя тип приятели си живеят на улицата щото. Та задърпах аз раницата на Сашко от гърба му (В КОЯТО СА НАМЕРИЛИ ВТОРИЯ ЧИФТ КЛЮЧОВЕ НА КОЛАТА, забравени там след пътуването на Александър до САЩ), оня взе да вика и да ме блъска, аз взех да викам и да го блъскам, асансьорът дойде и оня ме блъсна достатъчно силно, че да загубя равновесие и да се забия в една стена. И така, мизерникът жалък, успя да избяга точно когато Александър дотича при мен. Натоварихме се на другия асансьор и изскочихме на приземния етаж, оттам навън, точно навреме, за да видим колата, която още изплащаме и в която Александър е налял хиляди долари ъпгрейди, да изчезва в далечината. Белият оръфляк го нямаше - индианския оръфляк вероятно го беше прибрал.
Звъним на полицията. Обясняваме всичко - ква кола, къде, кога, кво. Казваме, че сме видели крадците, че аз съм се блъскала с единия, не, нищо ми няма, не ме е повредил, въобще изобщо, мисля, че имаме сериозен причина да ги безпокоим, въпреки че е изборната нощ и вероятно са заети с пазенето на бюлетини. Те казват, че ще пратят кола.
К. Ще ги чакаме. На влизане във входа, установяваме, че някакви ключове висят подозрително самотни и забити в ключалката на входната врата. Отвън. Не ги пипаме, щото улика. Местопрестъпление. Гледали сме процедуриалки, знаем как се прави. Аз взимам ключовете на Сашко, заобикалям блока и влизам през задния вход откъм кофата за боклук. Тежката врата се тряска и заключва след мен. Прекосявам през блока и отварям на Сашко. След което забираме Зоро (който стоеше заключен в малката си клетчица, в която го сложих с идеята да преседи 5 минути докато изчистим стъклата, и пищеше на умряло в два през нощта) и сядаме във фоайето да чакаме полицията. Междувременно наблюдаваме Уликата, щото е важно. Отпечатъци и стъф.
След 40-ина минути, полицията я няма, но се появява някъв съсед, таман прибрал се от работа и заварил подозрително изоставени раници и колело на паркинга. Човекът се беше въоръжил с чук, щото му беше ясно, че някой е вършал в тоя гараж. Обясняваме му ситуацията и той сяда да чака полицията с нас. Разказва ни за раниците. Решават да слязат долу със Сашко да пазят раниците, щото Улики енд стъф. Важно. Полицията нали ще дойде всеки момент. Аз оставам сама във фоайето да гледам другата Улика. 20 минути по-късно, полицията я няма, а мен ме обземат мраччни помисли, че белия оръфляк е още в сградата и ще вземе да открадне Уликата, която пазя. Туй щото съм параноично българско дете на полицай. Не може така. Решавам се да я взема и да си я скрия в джоба. За целта ползвам няква хартишка. Щото отпечатъци. Важно.
Малко след това откъм задния вход, през който таман влязох, започват да се чуват звуци на борба с метал. Вратата се отваря, аз ставам да погледна, и що да видя. Индианския оръфляк, КОЙТО НИ ОТКРАДНА КОЛАТА, се завръща росен, росен и се целеустремява към асансьора, за да слезе в гаража и да си вземе раниците. И колелото. Или и двете, ненам. Вижда ме и ми казва: "имам ключ". Аз питам: "къде?". Той се натоварва на асансьора и потегля към Александър и чичото с чука. Аз откачам и звъня на Александър да го предупредя. След което звъня на 911 и почвам истерично да обяснявам, че крадецът се е върнал, че се извършва престъпление в момента, че мъжът ми е долу с крадеца, ЧЕ ИСКАМ ДА ПРАТЯТ ШИБАНА КОЛА НА ШИБАНАТА СЕКУНДА. Онея почват да ме разпитват и да ми губят времето, в който момент се появяват чичето с чука и Сашко и ми обясняват, че крадецът е чул телефона на Александър, взел си е раниците и е побягнал преди те да го усетят (щото са разглеждали пораженията по други коли - а за пораженията след малко). Мен друго освен това, че Александър е ОК не ме вълнува в тоя момент, в следствие на което се кротвам и оставям Сашко да се разправя той по телефона с ченгелите и да им обясни за крадеца и раниците му. Ще ни пратели кола, да чакаме.
Чакаме.
Искам да кажа, че откакто сме почнали да чакаме след първото обаждане е минал над час. Минава още половин. От скука качваме колелото при нас, щото Улика и да не замине и тая Улика по пътя на раниците. Сашко и чичото го докарват с помоща на некъв вестник, за да Пазят Отпечатъците. Говорим си и стигаме до извода, че тея са вилняли из паркинга в продължение на ЧАСОВЕ. Счупили са ни стъклото, откраднали са раницата и после са чакали ЦЯЛ ЧАС Сашко да се върне, за да откраднат колата. През тоя час са чупили други коли. Преди този час са чупили други коли. Обрали са над 10 човека - това обяснява голямото количество пълни раници. На някаква кола са й скачали по шибидака, за да влязат в нея. Изобщо, живот са си живяли.
Чичото с чука решава да ходи да спи и ни оставя телефона и името си. След още половин час, аз и Сашко решаваме да се приберем и ние, барабар с кучето и колелото (с вестниците). Че няма да се спи е ясно, щото полицията ще дойде ей сега веднага, ама поне няма да кибичим във фоайето като наказани, а и Зоро трябва да спи, а във фоайето му е студено и нервно.
Чакаме.
И звъним по телефони - emergency телефона на компанията, която ни дава под наем апартамента. Да, откраднаха ни колата, пред очите, от вашия гараж. Извадиха ни я от ръцете, фор риъл. Да бих се с някъв пред асансьора. Да, чакаме полиция. Да, на полицията ще й трябват записи от камерите из блока. Ок, ще чакаме и вашето секюрити да дойде. Куул. Тенкс.
Със застрахователите се провежда леко идиотския диалог, в който ни се обяснява, че счупеното стъкло е вандализъм и е отделно от кражбата на колата. Което е кражба. Знаем ли колко струва стъклото? Проверири ли сме тая така есенциална информация в 3 сутринта докато чакаме полиция. На въпроса на Сашко, закво му е стъкло, ако няма кола, ненам какъв точно отговор се получава, щото вече дълбоко почва да ми писва от всичко.
В 6 часа ни писна и да чакаме и си легнахме. Аз не мога да спя дори в скучните си дни, така че си легнах само за идеята. Сашко успя да заспи някак.
В 8:30, шест часа и половина след първия сигнал, Полицията звъни по телефона. Госпожо, какво става с вас, подавала ли сте сигнал. Подавала ли съм верно, а? Как мислите? Ма ние таман дойдохме на работа сега първя смяна. Ми ей сега ще дойдем.
Тоя път не чакахме. Хванаха ме докато си миех зъбите.
Разказваме им, значи, епоса от по-нагоре и ги питаме къде дъ фък бяха досега. Те ни гледат изцъклено и викат, че не ходели всеки път ако откраднат кола. То много коли крадяли, безсмислено било. Ние почваме да викаме един през друг, че сме видяли крадците, че сме се блъскали с тях, че са се връщали и КЪДЕ ДЪ ФЪК БЯХА ДОСЕГА. Мискомюникейшън било. Те не знаели. Ще проверяли кво станало през нощта. Не, за такива неща полицията идвала винаги.
К. Щом казват.
Давам им важна Улика номер едно - ключа, увит в хартишка. Едното ченге я взима, вади от хартишката, препипва хубаво от всички страни и си прибира ключа в джоба. След това по същия начин препипват и Улика 2, колелото. Ненам, ненам. Явно процедуриалките са ме излъгали нещо.
Отиваме при хазяйката, където ченгетата се обясняват, пускат се съответните бумаги за видеозаписите, ненам си какво си там. Развеждаме ги из блока и им показваме - ето от тук влезе индианския оръфляк като дойде да си прибере раниците втория път. Ето, тук се блъсках с белия оръфляк. Заби ме в ей тая стена. Ето тук ни беше колата. Хубава кола беше. Ето тук стъкла от нашата кола. Ето тук стъкла от друга кола. Ето снимка на разбит прозорец на някъв камион. Ето снимка на бягащ оръфляк с раници.
След целия тоя тур, оставиха Улика 2, щото решиха, че оръфляците са се готвили да я открадната от същия тоя паркинг, ма после са намерили ключовете на колата в раницата на Александър и е настанала Коледа. Улика 1 я върнаха на хазяйката - неин бил ключа. Да му търси наемателя.
Фък процедуриалки, само това ще кажа по темата.
Как да е, получаваме инструкции да седим и да чакаме. Колата ни е в системата им, ще я търсят. Ако я намерят, ще ни пратят хабер. Като разгледат видеото, ако идентифицират оръфляците, ще ни викнат да ги разпознаваме.
К. Ние пък решаваме да идем да си вземем кола под наем (уредена от застрахователите) и да караме из квартала, за да си търсим нашата кола. Щото оня явно я е засрал някъде наблизо, за да дойде да си вземе раниците. Сашко отива да вземе колата, аз чакам със Зоро в къщи.
След няма и 5 минути Александър ми звъни по телефона и истерично крещи: КОЛАТА НИ ТОКУ ЩО МИНА ПОКРАЙ МЕН НА 12 АВЕНЮ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ОБАДИ СЕ НА 911 ДА ПРАТЯТ ПАТРУЛКИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Нда. На тоя етап от време и двамата сме толкова друсани, че никой от нас не идентифицира МОЕТО Обаждане на 911 като малоумно начинание. Аз схващам, че е малоумно начинание, когато жената отсреща почва да ме пита: "пистолети, ножове, МЕЧОВЕ, видяхте ли???" Кво съм видяла, няма значение, няма патрулки в района.
И така, другари и другарки. Вярвам, че Сашко е видял на 12 Авеню тази сутрин нашата кола за последен път. Оръфляците са тотални льольовци, но тоя, който я е карал не е бил от тях. Той е минал да я прибере от там, където льольовците са я оставили снощи, след като е получил сигнал, че е там. А ние така и не си я търсихме снощи, щото чакахме Годо. Който Годо ако беше дошъл след първото обаждане, щеше да е хванал индианеца с раниците.
Колата ни понастоящем вероятно е в ръцете на местната автомафия и в момента и изтриват серийните номера. Застраховката се предполага да я покрие цялата, но не знам каква тарифа ще си измислят - те винаги си измислят тарифа, която връзва смисъл по-малко дори от последните 12 часа от живота ми.
Но някой трябва да си плати. Ако не за дурго, то за онези ужасяващи няколко минути, в които крадецът беше заедно с Александър в гаража, а аз крещях истерично по телефона. Да, някой ТРЯБВА да плати за този ужас, защото никой не трябва да преживява такъв ужас.
Мисля да почнем с Годо. И хазяите. Стискайте ни палци.
Re: Северна Америка - по-близка, отколкото ни се иска.
Часът е 3:55 сутринта.
Колата ни е обратно на паркинга. Обадиха ни се преди 20-ина минути, че са я спряли малко по-надолу в центъра, пълна с 6 индианеца (1 много бременна индианка сред тях). Имало е и наркотици. Вътре е пълна кочина - бинтове, храна, смърди на бардак. Но други повреди освен счупения прозорец, поне засега, не видяхме.
Мисля да поспя вече.
Колата ни е обратно на паркинга. Обадиха ни се преди 20-ина минути, че са я спряли малко по-надолу в центъра, пълна с 6 индианеца (1 много бременна индианка сред тях). Имало е и наркотици. Вътре е пълна кочина - бинтове, храна, смърди на бардак. Но други повреди освен счупения прозорец, поне засега, не видяхме.
Мисля да поспя вече.
-
tigermaster
- Elder God
- Posts: 6459
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
Re: Северна Америка - по-близка, отколкото ни се иска.
Добре, че е завършило благополучно.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
Re: Северна Америка - по-близка, отколкото ни се иска.
Мани бардака, смърди яко на марихуана и цигари също. Блех.
Re: Северна Америка - по-близка, отколкото ни се иска.
Леле, уникален епос... Съчувствам за похабените нерви и стреса и поздравявам за благополучния завършек 
-
armageddon
- Forsaken
- Posts: 2936
- Joined: Tue Jan 13, 2004 10:24 am
Re: Северна Америка - по-близка, отколкото ни се иска.
Ебаси, поне се е появила колата и то почти в цял вид ...
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 16 guests