SFContario
Moderator: Moridin
SFContario
Другата събота и неделя ще ходим с Лина на SFContario в Торонто. Миналата година ме поканиха да съм гост и беше интересно да се джавкаме с установени писатели пред хората. На всичко отгоре явно им е харесало, защото ме поканиха пак тази година, че и модератор са ме сложили на два панела. Ако има някой в района, ще се радваме да се запознаем и на живо.
Тъй. Прибрахме се, наспахме се, че имам и няколко почивни дни сега, та мога да поразкажа.
През границата минахме леко, защото си бях научил урока. Злата канадска граничарка като пита къде отиваме и какво ще правим, ние хитро отговорихме "attending a conference". Ако кажеш, че участваш, те държат на разпит, защото си искат данък/мито върху участието. Дъг Лий (председателят на факултета ми) е държан така няколко часа преди време, опитвайки се да обясни на гадовете, че той да, участва в конференцията, ама не само че няма да му платят за работата, която върши, ами и той си плаща входна такса и хотел, т.е. налива в канадската икономика. Накрая е бил необходим телефонен разговор до организаторите, за да се убедят накрая граничарите и да го пуснат. Та ние тънко избегнахме цялата ситуация.
Това ни беше третото влизане в Канада и първото, в което бяхме сами и неограничени от време, та решихме да обиколим езерото от красивата страна - покрай Thousand Islands. Кой да се сети, че това ни вкарва да пътуваме близо 300 километра по най-натоварената канадска магистрала -- 401. Разбира се, навряхме се в задръстване на около една трета от пътя, при което имахме време да поразгледаме някои неща свързани с канадски шофьори.
1. Канадският шофьор кара малка, европейски тип кола. От нашата страна на границата, дори и в сравнително кротък щат като Ню Йорк, размерът има значение. Пълно е с джипове и камиони (и напоследък с електрически дребосъци, чиито собственици очевидно нямат достатъчно акъл и/или attention span да се усетят, че зимата в Ню Йорк ти трябва тяга). От другата страна е пълно с дребни седани, включително Голфове. Не бях виждал Голф от последното си ходене до София преди амнайсет години. Канадците явно много го уважават; би било интересно да се провери дали има някое Перникоподобно градче около Торонто, особено имайки предвид някои прилики между Торонто и София, за които ще говоря по-нататък.
2. Канадските шофьори (също като американските) са културни. За близо час стоене в задръстването никой не изсвири, хората дават път като искаш да смениш лента и т.н. Също пазиха сервизните ленти от двете страни чисти -- много лесно можеха да задрсътят и тях, но за един час видяхме само един глупак (с някакво голямо Ауди беше) да тръгне отстрани. Културата на пътя не беше особено впечатляваща за нас, защото сме свикнали, но си струваше да си припомним, че не навсякъде е така.
3. Канадските шофьори имат малко повече lateral thinking от американските, но не много. В американско задръстване всички си седят кротко и чакат да се оттече. Ние, разбира се, отдавна сме наотваряли карти в това време и сме видели по какви селски пътища можем да минем напред, така че да минем пред задръстването (което обикновено се дължи на катастрофа или поправяне на пътя) и си излизаме съответно на първия изход от магистралата, до който стигнем. Канадците са подобни на американците, но има някои субекти, които излизат като нас. В случая това беше много полезно, понеже се оказа, че канадските селски пътища имат забележително по-малко знаци от американските и щяхме да се объркаме, ако не се бях сетил да се лепна зад един канадец, който очевидно знаеше къде отива и ни изведе обратно на магистралата.
4. Канадските шофьори тотално и абсолютно не се интересуват от ограничения на скоростта. По цялата магистрала (ограничение 100км/ч) беше пълно с големи страшни знаци, които подробно описват глобите и въобще неприятните неща, които се случват на нарушители. В това време потокът в дясната лента си стои на 115, а в лявата - на 130. За 300км към Торонто и 300км наобратно в неделя видяхме точно един полицай да стои на хайка и очевидно въпросният не се интересуваше нито от 115, нито от 130 (ние, разбира се, бяхме в лявата като го минахме). Едно злобно азиатско бабе имаше на връщане в Smart car, което си движеше с близо 150 и хич не му пукаше. Голяма гледка е това -- женица, която да духнеш -- ще падне, се свила в колица, която да бутнеш с ръка -- ще се обърне, обаче се държи като един дзвер на пътя и не дава да бъде надминавана.
След това приключение съумяхме да стигнем в хотела в Торонто цял час преди да ми започне първия панел (т.е. от трите часа, които си бях оставил като margin of error, два бяха изядени).
През границата минахме леко, защото си бях научил урока. Злата канадска граничарка като пита къде отиваме и какво ще правим, ние хитро отговорихме "attending a conference". Ако кажеш, че участваш, те държат на разпит, защото си искат данък/мито върху участието. Дъг Лий (председателят на факултета ми) е държан така няколко часа преди време, опитвайки се да обясни на гадовете, че той да, участва в конференцията, ама не само че няма да му платят за работата, която върши, ами и той си плаща входна такса и хотел, т.е. налива в канадската икономика. Накрая е бил необходим телефонен разговор до организаторите, за да се убедят накрая граничарите и да го пуснат. Та ние тънко избегнахме цялата ситуация.
Това ни беше третото влизане в Канада и първото, в което бяхме сами и неограничени от време, та решихме да обиколим езерото от красивата страна - покрай Thousand Islands. Кой да се сети, че това ни вкарва да пътуваме близо 300 километра по най-натоварената канадска магистрала -- 401. Разбира се, навряхме се в задръстване на около една трета от пътя, при което имахме време да поразгледаме някои неща свързани с канадски шофьори.
1. Канадският шофьор кара малка, европейски тип кола. От нашата страна на границата, дори и в сравнително кротък щат като Ню Йорк, размерът има значение. Пълно е с джипове и камиони (и напоследък с електрически дребосъци, чиито собственици очевидно нямат достатъчно акъл и/или attention span да се усетят, че зимата в Ню Йорк ти трябва тяга). От другата страна е пълно с дребни седани, включително Голфове. Не бях виждал Голф от последното си ходене до София преди амнайсет години. Канадците явно много го уважават; би било интересно да се провери дали има някое Перникоподобно градче около Торонто, особено имайки предвид някои прилики между Торонто и София, за които ще говоря по-нататък.
2. Канадските шофьори (също като американските) са културни. За близо час стоене в задръстването никой не изсвири, хората дават път като искаш да смениш лента и т.н. Също пазиха сервизните ленти от двете страни чисти -- много лесно можеха да задрсътят и тях, но за един час видяхме само един глупак (с някакво голямо Ауди беше) да тръгне отстрани. Културата на пътя не беше особено впечатляваща за нас, защото сме свикнали, но си струваше да си припомним, че не навсякъде е така.
3. Канадските шофьори имат малко повече lateral thinking от американските, но не много. В американско задръстване всички си седят кротко и чакат да се оттече. Ние, разбира се, отдавна сме наотваряли карти в това време и сме видели по какви селски пътища можем да минем напред, така че да минем пред задръстването (което обикновено се дължи на катастрофа или поправяне на пътя) и си излизаме съответно на първия изход от магистралата, до който стигнем. Канадците са подобни на американците, но има някои субекти, които излизат като нас. В случая това беше много полезно, понеже се оказа, че канадските селски пътища имат забележително по-малко знаци от американските и щяхме да се объркаме, ако не се бях сетил да се лепна зад един канадец, който очевидно знаеше къде отива и ни изведе обратно на магистралата.
4. Канадските шофьори тотално и абсолютно не се интересуват от ограничения на скоростта. По цялата магистрала (ограничение 100км/ч) беше пълно с големи страшни знаци, които подробно описват глобите и въобще неприятните неща, които се случват на нарушители. В това време потокът в дясната лента си стои на 115, а в лявата - на 130. За 300км към Торонто и 300км наобратно в неделя видяхме точно един полицай да стои на хайка и очевидно въпросният не се интересуваше нито от 115, нито от 130 (ние, разбира се, бяхме в лявата като го минахме). Едно злобно азиатско бабе имаше на връщане в Smart car, което си движеше с близо 150 и хич не му пукаше. Голяма гледка е това -- женица, която да духнеш -- ще падне, се свила в колица, която да бутнеш с ръка -- ще се обърне, обаче се държи като един дзвер на пътя и не дава да бъде надминавана.
След това приключение съумяхме да стигнем в хотела в Торонто цял час преди да ми започне първия панел (т.е. от трите часа, които си бях оставил като margin of error, два бяха изядени).
Канадския шофьор кара най-различни неща, в зависимост от степента му на хил-билизъм. Тия тук в Албърта (от по-реднекските християнски провинции) само с трактори дето не са тръгнали по улицата. Карат основно некви камиони и огромни, грозни SUV-та. Някои даже обичат да си сложат големи розови гумени ташаци отдолу на каросерията, да не вземе случайно някой да постави под въпрос селяндурщината им.
Трябва да ви пратя Сашко тука - той нали отскоро е шофьор и сега се диви и възмущава на местната пътищна фауна постоянно.
Иначе вие ако имате някога път към Калгари, обадете се - ще ви приберем, храним и поим.
Трябва да ви пратя Сашко тука - той нали отскоро е шофьор и сега се диви и възмущава на местната пътищна фауна постоянно.
Иначе вие ако имате някога път към Калгари, обадете се - ще ви приберем, храним и поим.
Съгласен със забележката и редефинирам определението горе като "канадските шофьори по 401 между Торонто и Thousand Islands". Канадски реднекс не съм виждал, но ще ми е интересно да сравня с тукашните такива. На един приятел от Бъфало екс-шурея има автодвор, което грубо казано е голяма оградена поляна, пълна с всевъзможни ръждиви и отдавна неработещи возила. Непрекъснато рови за нови такива (нови в смисъл нови за него, иначе му пада статуса ако са наистина нови). Единствените работещи неща са трите му трактора -- щото все пак един Голям Мъж трябва да се оправи сам ако тракторът му е затънал докато дърпа другия му трактор.
Поканата важи и в обратна посока. Елате тук да ви покажем що е то sustainable living -- в момента в кампуса е ужс, защото строят Новата Сграда За Точни Науки (т.е. нас) Която Струва Маса Пари Защото Е Зелена. Със Стъклени Офиси За Да Не Се Криеш От Студенти. Поне ние ще сме на последния етаж, т.е. има реален шанс да виждам морето от прозореца на офиса си.
Обратно към кона. Първо да поясня що е то кон. За разлика от България, където да четеш научна фантастика е знак за ерудираност и интелект, тук научната фантастика се смята от масовия северноамериканец (викат им mundanes) за гето. Щото, нали, тези които искат да си прекарат времето добре четат Дан Браун или нещо от Списъка На Опра, а тези, които са интелектуалци четат само Големи Интелектуални Творби като например Улисес или Спасителят в Ръжта. Та нещастните хорица, които по една или друга причина харесват научна фантастика, вече трето поколение си правят сбирки -- conventions, където се събират със себеподобни и бягат за малко от реалния свят. На тези сбирки най-общо казано хората разпускат и се веселят по всевъзможни гийк начини. Организаторите на кон-а канят автори, издатели, професори и въобще установени хора, които имат някакво отношение към полето и които имат какво интересно да кажат. Има панели и презентации, на които поканените хора забавляват останалите. Има символична входна такса, с която организаторите се опитват да си избият цената на наетия хотел (трудът им, в общия случай, не е заплатен и го правят, защото го обичат).
Не всичко е розово, разбира се. Много гийкщина на едно място автоматично означава много социално некадърни хора, които имат редкия шанс да бъдат приети в групата. Чак ненормални (в смисъл болестни) случаи не съм виждал, но обикновено има изцепки (като например Дейв Стивънсън, който е голям сладур по принцип, да окупира един панел и никой да не може да говори от него и той абсолютно да не разбира защо го ръгам с лакът и да се възмущава). Друго нещо е, че второто поколение от фенове -- тези, които в момента са на 45+ и са били хипари по времето на хипарството -- си мислят, че светът все още е свободна любов и мир и е страхотна идея да се облечеш с мрежест яркочервен чорапогащник и дълбоко деколте, нищо че си на 50 години и тежиш 200 килограма. Но с тези неща се свиква. Както приятелят от Бъфало каза преди време, "възмущаваш се че им се вижда половината задник -- през 70-те ходеха голи и пак тежаха толкова, има развитие все пак". Културата е много приятелска и може да се говори с всеки за почти всичко -- и много хора имат какво интересно да кажат по простата причина, че са хем умни, хем любознателни и с широки интереси.
Най-хубавото нещо е липсата на бариери. Не съм виждал такова нещо на друго място. Понеже всички там -- независимо дали са фенове, музиканти, писатели, поети, каквото и да е -- са част от интелектуалното гето, много малко хора си придават важност. В началото (като бях още студент) ми беше много ядно, че някакви олигофрени чиито имена не съм чувал са поканени отпред да говорят очевидни неща, докато аз, който, нали, знам тайните на вселената, седя в публиката. По някое време обаче осъзнах, че няма такава разлика между "отпред" и "публиката", защото като отидеш на рандъм вечеря в два през нощта с Майк Резник или Джордж Мартин като те покани на свински ребърца и ти слуша мнението за пиклата Санса с интерес, нещата започват да изглеждат различно. Сега, като професор, ме канят да съм отпред и съвсем виждам, че бариери няма. Април месец например бях на панел за правене на светове с Лари Нивън. Човекът прилежно си записа каквото имах да кажа от програмистка гледна точка и после поговорихме заедно с хора от залата, някои от които също бяха програмисти.
Та това са sci-fi conventions. Гийк култура с умни и интересни хора, които са достъпни и рядко си придават важност. Нашето място.
Поканата важи и в обратна посока. Елате тук да ви покажем що е то sustainable living -- в момента в кампуса е ужс, защото строят Новата Сграда За Точни Науки (т.е. нас) Която Струва Маса Пари Защото Е Зелена. Със Стъклени Офиси За Да Не Се Криеш От Студенти. Поне ние ще сме на последния етаж, т.е. има реален шанс да виждам морето от прозореца на офиса си.
Обратно към кона. Първо да поясня що е то кон. За разлика от България, където да четеш научна фантастика е знак за ерудираност и интелект, тук научната фантастика се смята от масовия северноамериканец (викат им mundanes) за гето. Щото, нали, тези които искат да си прекарат времето добре четат Дан Браун или нещо от Списъка На Опра, а тези, които са интелектуалци четат само Големи Интелектуални Творби като например Улисес или Спасителят в Ръжта. Та нещастните хорица, които по една или друга причина харесват научна фантастика, вече трето поколение си правят сбирки -- conventions, където се събират със себеподобни и бягат за малко от реалния свят. На тези сбирки най-общо казано хората разпускат и се веселят по всевъзможни гийк начини. Организаторите на кон-а канят автори, издатели, професори и въобще установени хора, които имат някакво отношение към полето и които имат какво интересно да кажат. Има панели и презентации, на които поканените хора забавляват останалите. Има символична входна такса, с която организаторите се опитват да си избият цената на наетия хотел (трудът им, в общия случай, не е заплатен и го правят, защото го обичат).
Не всичко е розово, разбира се. Много гийкщина на едно място автоматично означава много социално некадърни хора, които имат редкия шанс да бъдат приети в групата. Чак ненормални (в смисъл болестни) случаи не съм виждал, но обикновено има изцепки (като например Дейв Стивънсън, който е голям сладур по принцип, да окупира един панел и никой да не може да говори от него и той абсолютно да не разбира защо го ръгам с лакът и да се възмущава). Друго нещо е, че второто поколение от фенове -- тези, които в момента са на 45+ и са били хипари по времето на хипарството -- си мислят, че светът все още е свободна любов и мир и е страхотна идея да се облечеш с мрежест яркочервен чорапогащник и дълбоко деколте, нищо че си на 50 години и тежиш 200 килограма. Но с тези неща се свиква. Както приятелят от Бъфало каза преди време, "възмущаваш се че им се вижда половината задник -- през 70-те ходеха голи и пак тежаха толкова, има развитие все пак". Културата е много приятелска и може да се говори с всеки за почти всичко -- и много хора имат какво интересно да кажат по простата причина, че са хем умни, хем любознателни и с широки интереси.
Най-хубавото нещо е липсата на бариери. Не съм виждал такова нещо на друго място. Понеже всички там -- независимо дали са фенове, музиканти, писатели, поети, каквото и да е -- са част от интелектуалното гето, много малко хора си придават важност. В началото (като бях още студент) ми беше много ядно, че някакви олигофрени чиито имена не съм чувал са поканени отпред да говорят очевидни неща, докато аз, който, нали, знам тайните на вселената, седя в публиката. По някое време обаче осъзнах, че няма такава разлика между "отпред" и "публиката", защото като отидеш на рандъм вечеря в два през нощта с Майк Резник или Джордж Мартин като те покани на свински ребърца и ти слуша мнението за пиклата Санса с интерес, нещата започват да изглеждат различно. Сега, като професор, ме канят да съм отпред и съвсем виждам, че бариери няма. Април месец например бях на панел за правене на светове с Лари Нивън. Човекът прилежно си записа каквото имах да кажа от програмистка гледна точка и после поговорихме заедно с хора от залата, някои от които също бяха програмисти.
Та това са sci-fi conventions. Гийк култура с умни и интересни хора, които са достъпни и рядко си придават важност. Нашето място.
-
Interpreter
- Forsaken
- Posts: 3462
- Joined: Sun Aug 07, 2005 5:57 pm
- Location: тук - там
-
LynnaMerrill
- Smallfolk
- Posts: 18
- Joined: Thu Nov 10, 2011 2:37 am
- Contact:
- Spoiler: show
Панелистите от ляво на дясно: Матю Джонсън, Алекс Панталеев, Карл Шредер, Лорънс Шоен.
http://www.lynnamerrill.com : writer, programmer, etc.
Относно канадските шофьори - тук в Калгари са най-големите злетаци, които съм виждал. В България човек принципно очаква повечето превозни средства да се движат по луд начин, съответствайки на преобладаващия манталитет. Тук обаче е доста подвеждащо - хората може услужливо да ти задържат вратата на блока или асансьора, но срещнеш ли ги на пътя, няма да мръднат и грам. Препречват ти пътя, не ти позволяват да си смениш лентата и най-вече - карат камиончетата си по изключително неспособен начин. Ускоряват като охлюви, но после задължително карат с поне 10км/ч отгоре. Правилата се нарушават доста и обикновено когато не очакваш.
В Канада като цяло Европейски коли се карат много малко и повечето са VW Jetta с някой-друг Мерцедес или BMW. Тотално преобладават Honda, Toyota, Nissan и Mazda с тук-таме някоя американска таратайка. Но най-вървежни със сигурност са SUV-тата и камионите.
Иначе повечето полицаи не се занимават с превишаващи скоростта шофьори. За тая цел са камерите и вървящите с тях честитки в пощата.
В Канада като цяло Европейски коли се карат много малко и повечето са VW Jetta с някой-друг Мерцедес или BMW. Тотално преобладават Honda, Toyota, Nissan и Mazda с тук-таме някоя американска таратайка. Но най-вървежни със сигурност са SUV-тата и камионите.
Иначе повечето полицаи не се занимават с превишаващи скоростта шофьори. За тая цел са камерите и вървящите с тях честитки в пощата.
Много се радвам, че ви харесва. Става му приятно и топло на човек, като се чувства оценен. За съжаление успях днес да се разболея и да вдигна температура без да изляза от къщи даже, та пазя леглото. Ще пиша продължението като се оправя.
Следващият кон, на който ще ходим, е Eeriecon в Niagara Falls през Април. Хотелът е на 50-тина метра от водопада. Амелия, ако не сте видели водопада, това е чудесна възможност да видите и водопад, и кон, а после (или преди) да ни дойдете на гости. Това важи и за Валери, и за Милена, Xellos и т.н. -- ще се радваме да ви поглезим, ако имате път насам.
Следващият кон, на който ще ходим, е Eeriecon в Niagara Falls през Април. Хотелът е на 50-тина метра от водопада. Амелия, ако не сте видели водопада, това е чудесна възможност да видите и водопад, и кон, а после (или преди) да ни дойдете на гости. Това важи и за Валери, и за Милена, Xellos и т.н. -- ще се радваме да ви поглезим, ако имате път насам.
Видяхме го водопада преди няколко години... Бих повторила с голямо удоволствие, но за съжаление ще ни е непосилно скъпо да стигнем до Онтарио - в Канада няма евтини авиолинии, а ние живеем на студентска стипендия и една не кой знае колко висока заплата. И изплащаме кола...
Планирали сме ходене до Ванкувър, да гледаме Рамщайн май месец и май там ще си изгърмим ваканционните финанси. После ако изобщо успеем да спастрим някакви пари за път, ще се приберем до България за Коледата, че все още се поболяваме (аз тва) от носталгия.
Благодаря за поканата иначе - някой ден като си стъпим на краката определено ще бръмнем до Щатите и може да ви дойдем на гости. А ако решат да направят някой кон в по-западната част на Канада, можем да се видим и по-рано. Макар че и двамата не сме много по тея събития - тук има разни комикс и аниме конове, които непрекъснато пропускаме по някаква причина.
ПП. Баси, и аз се разболях, ама поне имах приличието да го направя извън къщи.
Планирали сме ходене до Ванкувър, да гледаме Рамщайн май месец и май там ще си изгърмим ваканционните финанси. После ако изобщо успеем да спастрим някакви пари за път, ще се приберем до България за Коледата, че все още се поболяваме (аз тва) от носталгия.
Благодаря за поканата иначе - някой ден като си стъпим на краката определено ще бръмнем до Щатите и може да ви дойдем на гости.
А ако решат да направят някой кон в по-западната част на Канада, можем да се видим и по-рано. Макар че и двамата не сме много по тея събития - тук има разни комикс и аниме конове, които непрекъснато пропускаме по някаква причина.ПП. Баси, и аз се разболях, ама поне имах приличието да го направя извън къщи.
-
JohanVladimir
- Sorcerer
- Posts: 381
- Joined: Fri Mar 19, 2004 1:40 pm
Feanor, благодаря сърдечно за разказаното за конвента! Ще бъда още по-дълбоко признателна, ако продължаваш да разказваш по този приятен начин и за този, и за другите конове, които посещаваш
), така че тук май разлика няма
Апропо, никога ли не си присъствал на български конвент? Много ми е любопитно да чуя сравнение.
Ще бъда още по-дълбоко признателна, ако продължаваш да разказваш по този приятен начин и за този, и за другите конове, които посещаваш
Това, дето научната фантастика била дълбоко подценявана и драматично дискриминирана от Обикновените Хора, в т.ч. и Злите Академични Критици - е един вид митология на фендъмите, защото можеш да го чуеш навсякъде (лично аз съм го слушала от български, руски и украински феновеFeanor wrote: За разлика от България, където да четеш научна фантастика е знак за ерудираност и интелект, тук научната фантастика се смята от масовия северноамериканец (викат им mundanes) за гето.
), така че тук май разлика няма Апропо, никога ли не си присъствал на български конвент? Много ми е любопитно да чуя сравнение.
. Иначе ми е голям мерак да мръдна до Канада за по-дълго време 
-
Zeiss_optik
- Arcanist
- Posts: 771
- Joined: Fri Feb 18, 2011 7:20 pm
Искаш ли да го чуеш и от италиански литературни критици?JohanVladimir wrote: Това, дето научната фантастика била дълбоко подценявана и драматично дискриминирана от Обикновените Хора, в т.ч. и Злите Академични Критици - е един вид митология на фендъмите, защото можеш да го чуеш навсякъде (лично аз съм го слушала от български, руски и украински фенове
А от Станислав Лем искаш ли да го чуеш?
(пардон - прочетеш)
Hemos pasado!
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 3 guests