Покой

[JaimeLannister]

Кървави капки земята обагрят
във спомен нещастен за светлия ден,
когато в безгрижие нежно ний бяхме,
на странната кухост в ужасния плен.

Тогава, аз помня как ровех съдбата
с надежда за смисъл и болка дори.
Тогава, аз помня как там в тишината
си мислех, че искам омразни зори.

А днеска, когато пред нас е борбата,
гигантска, надмогнала всички съдби,
а днеска, когато е мит тишината-
аз мисля единствено, само - БОЛИ!

И всичко е някак странно различно
и днес във средата на земния зной
и днес пред съдбата, така безразлична.
Аз минало спомням и търся покой!

[Morwen]

Не знам какво да кажа освен стандартното " на мен ми харесва", обаче ми харесва. Малко е неясно, но и в това е част от очарованието му.

[JaimeLannister]

Моментът беше неясен...
Благодаря за вниманието...

[Invisible Child]

ъъъъъм, знам как ще прозвучи това, но в крайна сметка ще си го кажа:

в четвъртия... куплет (? или както там му се казва, може би по-удачно би било "четиристишие") първият стих е с една сричка по-къс, от колкото би трябвало :oops: знам, знам, знам. но в крайна сметка, заради спазването на формата, струва ми се, на някои места смисълът се е позагубил, така че нека поне тя бъде изцяло достоверна и красива. не че по принцип обичам поезия, написна във форма (пък и с рима на всичкото отгоре), но за съжаление нищо друго не ми остана след прочитането на стихотворението. не знам защо :/

[JaimeLannister]

Ами...
Смислълът не се е позагубил. Или поне за мен не се е позагубил. Останалите сами да се оправят. Кой както си го разбере.
Никога не съм се стремил да създавам идеални по форма стихотворения... Просто така се е получило.. Добро или лошо? Това съм бил аз...
И все пак благодаря за мнението/критиката ...