Около триста начина да кажем "каза" (Сидер Флорин)

[shayhiri]

Искам да се върна към един 100% практически въпрос, пък и да сменим малко темата.

Рол, относно разликата с английския. Как смяташ ще се прехвърли долната възможност на бг?

"Hello there." She smiled.
"See you later!" He waved.

Така ли?

- Обичам те. - Той се усмихна.

Сигурен ли си, дори да звучеше на бг, че изобщо имаш право да го изпишеш така? С главна буква и на същия ред? Какво е правилото?

Съгласен съм, че една обикновена смяна на малка с главна буква в английския отстранява един проблем, макар той да е такъв само в главите на някои писатели. Въпросът е, че предаването на пряка реч в българския е с доста по-малко възможности. Доколкото знам от опит, самостоятелно изречение, започващо с главна буква, не може да се използва като таг. А трябва да мине на нов ред. Което тотално такова таковата на идеята.

- Роден съм надалеч, под открито небе - засмя се той и се затича с леки стъпки нагоре. - Така и не можах да се науча да заспивам под стряха.

Тук например спокойно може да стане така, че да не си пречи нито с англоезичната логика, нито с бг правилата:

- Роден съм надалеч, под открито небе - той се засмя и се затича с леки стъпки нагоре. - Така и не можах да се науча да заспивам под стряха.

Така го и пиша. Но тук:

Самир се усмихна неуверено. Тя го гледа миг-два, преди звънкият й смях да се разпилее по покрива.
- Трябват ти и дрехи, принцесо - разсмя се и той.

Трябва да стане:

Самир се усмихна неуверено. Тя го гледа миг-два, преди звънкият й смях да се разпилее по покрива.
- Трябват ти и дрехи, принцесо.
Той също се разсмя.

Което вече е съвсем друга бира. Та?

[Roland]

3) Не ми е ясно какво ме прави нагъл, но призовавам да се върнем темата към темата, ако ще, а не да обсъждаме това.
4) Не ми е ясно какъв е проблемът да коментирам части от твърдения, без да съм видял цялото. Коментирам достатъчно логически цели твърдения, така че контекстът им да не е от решаващо значение. Въпреки това името ми беше намесено и от двете страни, като че ли съм заставал на нечия, поради което мисля да преустановя.

3) Няма да го обсъждаме, само ще ти го изясня - наглост е, че на цялото количество обяснения (ОБЯСНЕНИЯ, да повторя, не заяждания или дори спорене), които Емо изписа, накрая ти му се заяде за пълна глупост, защото си свръхчувствителен към светостта на българския език и твърдо убеден, че и той, и аз го мразим. Което е ПРЕДРАЗСЪДЪК, при това неверен. Заяде му се тотално не на място, тъй като да, НАИСТИНА е ЕСТЕСТВЕНО да няма учебници по стил, понеже в България никой автор не възприема писането като професия със собствени правила, и никой не е седнал да пише подобни книги. Поради което литературата ни е на ниво долнопробна фантастика, евтини гангстерски чикии и самиздат поезия. СИТУАЦИЯТА на българската литература е такава, че е естествено да няма учебници по стил. Нека припомня - популярни такива. За сравнение - в Barnes & Noble имаше цяла огромна секция литература ЗА писането. Такива книги в България няма, или ако има, са писани преди аз да почна да се интересувам от литература и да почна да следя кво излиза на пазара. Ако ситуацията се промени, ще бъде ЕСТЕСТВЕНО да има подобни книги. В момента е ЕСТЕСТВЕНО да няма.

И на това после си позволяваш ТИ точно да го обвиняваш, че не умеел да пише, че и саркастично, отгоре на всичко, с подканяне да прочете топик, нали. Човекът, който влага двойно повече време в обмислянето и писането на постовете си от теб, мен и Морви накуп.

Та ей туй е наглото. В моите очи поне. Ся, не претендирам за обективност, ма аз така ги виждам нещата, затуй и го постнах коментара



4) Проблемът, за да ти го изясня, е че всеки пост в тоя топик от един момент нататък, пък и във всеки продължил по-дълго спор, е резултат, както като съдържание, ТАКА И КАТО ТОН, на предхождащите го страници. Ти не си ги чел, не си влязъл в тона, а си седнал да го коментираш...

[Roland]

Искам да се върна към един 100% практически въпрос, пък и да сменим малко темата.

Рол, относно разликата с английския. Как смяташ ще се прехвърли долната възможност на бг?

"Hello there." She smiled.
"See you later!" He waved.

Така ли?

- Обичам те. - Той се усмихна.

Сигурен ли си, дори да звучеше на бг, че изобщо имаш право да го изпишеш така? С главна буква и на същия ред? Какво е правилото?

Съгласен съм, че една обикновена смяна на малка с главна буква в английския отстранява един проблем, макар той да е такъв само в главите на някои писатели. Въпросът е, че предаването на пряка реч в българския е с доста по-малко възможности. Доколкото знам от опит, самостоятелно изречение, започващо с главна буква, не може да се използва като таг. А трябва да мине на нов ред. Което тотално такова таковата на идеята.

- Роден съм надалеч, под открито небе - засмя се той и се затича с леки стъпки нагоре. - Така и не можах да се науча да заспивам под стряха.

Тук например спокойно може да стане така, че да не си пречи нито с англоезичната логика, нито с бг правилата:

- Роден съм надалеч, под открито небе - той се засмя и се затича с леки стъпки нагоре. - Така и не можах да се науча да заспивам под стряха.

Така го и пиша. Но тук:

Самир се усмихна неуверено. Тя го гледа миг-два, преди звънкият й смях да се разпилее по покрива.
- Трябват ти и дрехи, принцесо - разсмя се и той.

Трябва да стане:

Самир се усмихна неуверено. Тя го гледа миг-два, преди звънкият й смях да се разпилее по покрива.
- Трябват ти и дрехи, принцесо.
Той също се разсмя.

Което вече е съвсем друга бира. Та?

Няма такова правило. Самостоятелното изречение преспокойно може да се намира директно след пряката реч, на същия ред. И пак не играе ролята на таг, просто показва, че действието се извършва НЕПОСРЕДСТВЕНО след репликата, а не МАЛКО след нея, което предавакато усещане новият ред. Няма такава разлика между българския и английския, за каквато говориш, не знам отде ти е хрумнала.

[shayhiri]

Значи как би го написал ти? Така ли:

- Трябват ти и дрехи, принцесо - Той също се разсмя.

А не може ли с малка буква, както си трябва:

- Трябват ти и дрехи, принцесо - той също се разсмя.

И защо изобщо трябва да се стига дотам, толкова ли е лошо българското:

- Трябват ти и дрехи, принцесо - разсмя се и той.

И, как така "няма такова правило"? Ми че тва е НАЙ-ОСНОВНОТО правило в българския, за Бога! Пряката реч се отделя от непряката с нов ред и тире. Съответно следващото самостоятелно изречение, което не е таг (допълнение към пряката реч), също отива на нов ред - ИНАЧЕ НЯМА ДА Е ОТДЕЛЕНО. В противен случай на същия принцип можем да вкараме цял тлъст абзац непряка реч след едносрична реплика, без да си правим труда да слизаме на нов ред. Покажете ми ЕДИН грамотен бг писател (неотрасъл с английски), който пише така. Аз таквъз мискинлък съм виждал само в преводи.

Тва не е английският, дето си бацаш кавички и запетайки, и ти е все тая пряка или непряка. Баси, направо ми припомнихте Боби, който тъкмо беше изчел Властелина в оригинал като почнахме Варварският бог, и най-невъзмутимо си плякаше пряката реч с кавички. След като си даде сметка за разликата с българския, почна да спазва стриктно правилата, а именно:

- Ето така се пише пряка реч - завърши Алекс. Почеса се по дебелия гръб и се намуси. - На български.
- Значи - замисли се Боби, - все пак можем да започнем изречение с главна буква на същия ред, но само ако следва тага?
- Точно така! - каза Алекс. - Наблюдателен си.
Подръгна се още малко и се разплу аморфно в стола.
- Но по принцип непряката реч след пряка винаги слиза на нов ред.
Боби го гледаше с леко объркано изражение.
- Ако не е таг - уточни кисело Алекс.

Ако някой знае други правила, да цитира.

[Roland]

Значи как би го написал ти? Така ли:

- Трябват ти и дрехи, принцесо - Той също се разсмя.

А не може ли с малка буква, както си трябва:

- Трябват ти и дрехи, принцесо - той също се разсмя.

И защо изобщо трябва да се стига дотам, толкова ли е лошо българското:

- Трябват ти и дрехи, принцесо - разсмя се и той.

Да, по първия начин бих го написал, само че с точка на края на пряката реч. Второто е грешно в българския, защото не може самостоятелно изречение да започва с малка буква. Третото не бих го използвал поради известно количество причини, описани в тая тема...

И, как така "няма такова правило"? Ми че тва е НАЙ-ОСНОВНОТО правило в българския, за Бога! Пряката реч се отделя от непряката с нов ред и тире. Съответно следващото самостоятелно изречение, което не е таг (допълнение към пряката реч), също отива на нов ред - ИНАЧЕ НЯМА ДА Е ОТДЕЛЕНО. На същия принцип можем да вкараме цял тлъст абзац непряка реч след едносрична реплика, без да си правим труда да слизаме на нов ред. Покажете ми ЕДИН грамотен бг писател (неотрасъл с английски), който пише така. Аз таквъз мискинлък съм виждал само в преводи.

Тва не е английският, дето си бацаш кавички и запетайки, и ти е все тая пряка или непряка. Баси, направо ми припомнихте Боби, който тъкмо беше изчел Властелина в оригинал като почнахме Варварският бог, и най-невъзмутимо си плякаше пряката реч с кавички. След като си даде сметка за разликата с българския, почна да спазва стриктно правилата, а именно:

Глупости, говориш наизуст и всеки ще ти го потвърди. Единственото правило е, че пряката реч ЗАПОЧВА на нов ред. Няма никакви указания какво се случва СЛЕД нея. Прието е непряката реч, която не е таг и отбелязва ново действие/мисъл, да е на нов ред, но изобщо не е задължително и, както казах, когато искаш да покажеш, че действието/реакцията/квоттам следва непосредствено след репликата, си пишеш самостоятелното изречение кат пич. Извинявай, по твойта логика е невъзможно да имаме пряка реч от типа:

- Умри, твар! - Той се почеса по корема. - Или недей пък, знам ли...

В смисъл, извинявай, ма е малко срамно писател да не знае, че има и такава опция при писане, проверявай ги тия работи, преди да ги твърдиш с такава убеденост, плс...

- Ето така се пише пряка реч - завърши Алекс. Почеса се по дебелия гръб и се намуси. - На български.
- Значи - замисли се Боби, - все пак можем да започнем изречение с главна буква на същия ред, но само ако следва тага?
- Точно така! - каза Алекс. - Наблюдателен си.
Подръгна се още малко и се разплу аморфно в стола.
- Но по принцип непряката реч след пряка винаги слиза на нов ред.
Боби го гледаше с леко объркано изражение.
- Ако не е таг - добави кисело Алекс.

Ако някой знае други правила, да цитира.

Ми аз не знам къде да ги ровя тия правила, но съм прекарал целия си живот с твърдото убеждение в правотата на горното и силно се съмнявам който и да е в тоя топик да спори с него баш. Изобщо няма такова безумие, че трябва да имаш първо таг, иначе не можеш да почнеш изречение с главна буква на същия ред. Бедният Боби, дано не ти е повярвал...

[shayhiri]

Не, не - няма нужда от цитирани правила. Обикновен откъс от художествен текст. Цитирайте ми, както помолих, един капацитетен бг автор, който започва тага си с главна буква - или използва цяло изречение с главна буква вместо таг - и с радост ще преосмисля убежденията си.

Дотогава ще продължавам да смятам, че не е прието и да завършваш пряка реч с точка. Просто я изпускаш, виж демото по-горе.

[Marfa]

Аз само да кажа, че те точно тоз диалог леко ме стресира. Значи, няма никаква причина да не съществува следното чудо:

- Омръзна ми от шайхиризми. - Марфа се чудеше дали сега точно не е време да пропуши, но я спираше клетвата, която бе дала навремето.

Ако новото изречение започва непосредствено след пряката реч, човек добива впечатлението, че действието е непосредствено свързано с казаното във въпросната пряка реч. Ако обаче пише:

- Омръзна ми от шайхиризми.
Марфа се чудеше дали сега точно не е време да пропуши, но я спираше клетвата, която бе дала навремето.

то тогава евентуалното пропушване на Марфа не е задължително пряка функция от казаното в пряката реч. Чисто и просто. Как тъй нямало таква опция ве?!

[Roland]

Не, не - няма нужда от цитирани правила. Обикновен откъс от художествен текст. Цитирайте ми, както помолих, един капацитетен бг автор, който започва тага си с главна буква, и с радост ще преосмисля убежденията си.

Дотогава ще продължавам да смятам, че не е прието и да завършваш пряка реч с точка. Просто я изпускаш, виж демото по-горе.

Бате, виж си граматиката от трети клас, не ме карай да гледам дема

Не схващаш ли, че това НЕ Е ТАГ. Главната буква и точката са защото пряката реч свършва като изречение и след тирето почва ново изречение. Когато използваш таг, той е ЧАСТ от изречението на пряката реч, затова ако не е по-силен препинателен знак, се изпуска точката.

Баси, трите типа пунктуация при писане на пряка реч, сме ги учили в началното училище, деба!

- Боли ме - каза той.
- Умри! - извика той.
- Писна ми./!/? - Той се почеса.

Всеки го знае.

[Marfa]

Нямам думи...

Цитирайте ми, както помолих, един капацитетен бг автор, който започва тага си с главна буква - или използва цяло изречение с главна буква вместо таг - и с радост ще преосмисля убежденията си.

Дотогава ще продължавам да смятам, че не е прието и да завършваш пряка реч с точка. Просто я изпускаш, виж демото по-горе.

Добре, специално за пожелалите:

И Исмаил бей каза:
- Седна ли добре, майко? Услади ли ти се, Шаро? - А детето не попита, защото знаеше, че на младите всичко се услажда.

Дончев, Антон. Време разделно. ИК Труд, 2005.

[Roland]

Пояснявам за неразбралия - таг не се почва с главна буква, защото е част от изречение. С главна буква се почват самостоятелни изречения. Те по дефиниция не са тагове. Омг, докъде изпаднахме

[shayhiri]

Дам. Но аз все още смятам, че ако непряката реч не е таг, тя няма място на същия ред с пряката. Никва логика не виждам. Защо в един случай ше я пишеш на същия, а в друг на нов? Затва ли:

показва, че действието се извършва НЕПОСРЕДСТВЕНО след репликата, а не МАЛКО след нея, което предава като усещане новият ред

Твърде субективно, за да е правило, дори да го имаше.

Много лесно можете да промените мнението ми. Ако не цитираме правила, хайде поне откъси от книжовното наследство. Ако някой български писател смята, че е правилно и си заслужава да се пише така, с удоволствие бих се присъединил към него. А ако не...

[Marfa]

Ми понеже явно постът ми е бил невидим, ето пак:

Нямам думи...

Цитирайте ми, както помолих, един капацитетен бг автор, който започва тага си с главна буква - или използва цяло изречение с главна буква вместо таг - и с радост ще преосмисля убежденията си.

Дотогава ще продължавам да смятам, че не е прието и да завършваш пряка реч с точка. Просто я изпускаш, виж демото по-горе.

Добре, специално за пожелалите:

И Исмаил бей каза:
- Седна ли добре, майко? Услади ли ти се, Шаро? - А детето не попита, защото знаеше, че на младите всичко се услажда.

Дончев, Антон. Време разделно. ИК Труд, 2005.

Трети път ще попиташ ли? И за да преваря евентуалния ти въпрос, беше на третата страница, която отворих. В предните две нямаше пряка реч, имаше само описания.

[Xellos]

Е нема толкова изпаднала тема

[Roland]

Божке, ма той още смятал...

Ей ти примери:

- Благодаря, бабо - отговори покъртен той.
- Чекай, облечи това отгоре! - И тя му подаде връхна дреха, с която бе покрила детето. - Взех манастирско скришом, боже, прощавай, грях сторих...

Една Българка, Вазов.

- Няма ли тука в хана, Илчо, един... търговец? - И турчинът направи описание на лицето и на дрехите на Дякона.

Апостолът в премеждие, Вазов.

- Вий имате телеграма, а пък аз имам писмо. - И се тупаше по джеба...

По "изборите" в Свищов, Алеко Константинов

[shayhiri]

Ако всички можехме да поддържаме учтив или поне неутрален тон повече от пост-два, нямаше да се получават абсурдни сблъсъци като на последната страница.

Марфе, нема нужда нервничиш. Очевидно не бях видял последния ти пост, преди да пусна моя.

Бих те посъветвал също така да пуснеш тото, щом едва ли не с първото разгръщане на тлъстия роман си уцелила едно от всичко на всичко ДВЕТЕ изключения, които по-скоро потвърждават нормата. Другият случай е следния:

Отговорих й:
— Далеч от конака. Жените пищяха и плачеха. — И признах тихо. — Тук не е за мене, Гюлфие.

И това за ЦЕЛИЯ роман. И двете въпросни изречения започват със съюз и очевидно не са смислово самостоятелни, а са свързани точно с частта, която иначе би била таг (болда).

И Исмаил бей каза:
- Седна ли добре, майко? Услади ли ти се, Шаро? - А детето не попита, защото знаеше, че на младите всичко се услажда.

Дончев, Антон. Време разделно. ИК Труд, 2005.

Равностойно на:

- Седна ли добре, майко? Услади ли ти се, Шаро? - каза Исмаил бей. А детето не попита, защото знаеше, че на младите всичко се услажда.

Въпросът е защо в ЦЯЛ роман Дончев е изполвал такъв един вариант само на тези две места. Ако ТОВА беше нормата, а не изключението, щяха да са 2000 или поне 200 - а не 2, нали? (Не са и 20 даже.) Може би точно там така е звучало по-добре. А може и да е отглас от архаизмите, цитирани от Рол - отново по модела "И еди какво си направи".

Въпросът е, че ако Рол и Емо останат верни на убежденията си, прозата им ще изобилства от примери на ето ТОЗИ англоезичен модел:

- Обичам те. - Той се усмихна.

Поне по 2-3 пъти на страница. Има ли български автор, който пише така? Припомнете ми, моля. А ако в граматиките се казва нещо за формална норма, с удоволствие бих чул Мор или друг знаещ.