Това първенство беше толкова яко, не само заради това, че напълно закономерният победител съвпадна с моя първоначален фаворит и любим отбор...

Като се замисля, въпреки изненадващите обрати, сякаш всичко се разви напълно логично. Развенчаните мега-фаворити всъщност напълно заслужено стегнаха рано куфарите, двата “неочаквани” отбора пък показаха, че има причина, различна от чистия късмет, да са в Топ 4 на Европа. Испания категорично беше най-стабилният и постоянен отбор на европейското. На мен треньорството на Арагонес ми е доста странно, но важен е резултатът. А и твърдостта, с която отстоява решенията си, въпреки напрежението покрай звезди, медии и федерации си е за възхищение. Примерно не знам дали имаше мач, в който да не извади Торес в средата на второто полувреме (и с което, признавам, всеки път ми късаше нервите), включително и вчера, независимо, че неведнъж го критикуваха, че буквално няма с кого да го замести равностойно и въпреки откритото нежелание на самия Торес да излезе. Но човекът си има някаква концепция и изобщо не се подава на натиск, а явно тази твръда ръка работи при тях... Жалко, че няма да продължи да ги води.
Честито на всички нас дето без глас останахме за тая Испания.

If I never meet you in this life, let me feel the lack.