A Dance With Dragons [СПОЙЛЕРИ до 4-та книга вкл.]

Post by **Moridin** » Fri Dec 09, 2011 5:28 pm

Дочитам епилога и ще се включа в дискусията. Някой може ли да напомни как така андалите са успели да завладеят Дорн, но не и Севера, а Егон с ДРАКОНИ е успял да завладее Севера, но не и Дорн? Това винаги ми е изглеждало убер странно....

Post by **Moridin** » Fri Dec 09, 2011 6:41 pm

ОК обяснете ми тия пасажи от ревюто на Адам, щото не ги разбирам:

Other elements come out of nowhere: the resolution of a key, major backstory mystery from the very first novel (probably not the one you’re thinking of) is unexpected in both happening with two books still to go, and also in the amount of detail it gives.

whilst another one of Martin’s trademark huge feasts may feel over-familiar right up until you realise what’s really going on, at which point a belly laugh is the only possible response.

за какво говори???

А това пък какво значи:

Spoiler: show: So far as I can see, the end of the novel exists only to press the reset button and make the whole of AFFC and ADWD more or less pointless.

Това е подобно, пак не разбирам за какво се отнася:

Spoiler: show: Some of the developments in A Dance With Dragons open the possibility that some characters may be able to influence events that have already happened. Are you leaving open the possibility that the past might be malleable?

Demandred · Post by **Demandred** » Fri Dec 09, 2011 6:55 pm

Spoiler: show: whilst another one of Martin’s trademark huge feasts may feel over-familiar right up until you realise what’s really going on, at which point a belly laugh is the only possible response.
Two words: Frey pie.

Spoiler: show: Some of the developments in A Dance With Dragons open the possibility that some characters may be able to influence events that have already happened. Are you leaving open the possibility that the past might be malleable?
Подозирам, че това се отнася за Бран, Bloodraven и weirwood способностите им, нали имаше някакви видения от миналото (Нед и baby Jon и т.н.), не помня точно, тия моменти ме отегчават.

Post by **Moridin** » Fri Dec 09, 2011 7:02 pm

Честно казано не виждам връзката между двете сватби.
Второто изглежда като да е станало на края на книгата, а не при Бран.

интерсна теория, разбира се напълно грешна, но доста яка интерпретация на някои събития: http://asoiaf.westeros.org/index.php/to ... aime-bran/

Trip · Post by **Trip** » Fri Dec 09, 2011 7:36 pm

Жоре встрани от теориите

good writing има ли? Някакви любими моменти? Ако обръщаш внимание, де.

RRSunknown · Post by **RRSunknown** » Fri Dec 09, 2011 7:37 pm

Какво ли не прави параноята

Имам чуството че песента тръгва по пътя на колелото с теоретизирането превърнато в изкуство и захранващо хиляди страници с анализ на дребни детайлчета.

Trip · Post by **Trip** » Fri Dec 09, 2011 7:44 pm

Not good, ако е така, ама с тая популярност кво да се прави...

Post by **Moridin** » Fri Dec 09, 2011 8:00 pm

OК, уморих се да чета теми във Вестерос, така че да си кажа накратко какво мисля за книгата.

(емо НЕ ЧЕТИ, има спойлери до края)

Spoiler: show: Нямам много поводи за оплакване. Особено първата половина беше много интересна.

Истина е, че общата част слогваше доста. Особено частите с Денерис изключително силно ми лазеха по нервите, въобще не ми пукаше за тъпите борби за бласт в загубения кален град, който вече и за уърлдбилдинг не се класира, след като си казаха всичко за него още в трета книга. Романсът й беше глупав, а действията й лекомислени. Всичко това го осмислих като усещане в ретроспекция, затова и го казвам като проблем на общата част. Очаквах след като времевите линии се сляха, нейната да мръдне поне МАЛКО след цялата боза в първата половина, но не би.

Единствено краят беше интересен, макар и пак абсурдно продължен. Честно казано само за два чаптъра от гледната точка на Селми, цялата тая линия ме кефна доста повече, отколкото в 80000те чаптъра на Денерис.

Изобщо много чаптъри можеха да бъдат съкратени за сметка например на пътуването на Архмастер Марвин - един от най-интересните персонажи, които тръгнаха към Денерис, и който остана най-забравеният.

Виктарион като че ли представляваше идеалният баланс - два чаптъра, много случки, интересен туист и доста очаквания. За сметка на това чаптърите на Дорн, Джейми и Церсей бяха някакви абсурдни кръпки - специални тези на Джейми бяха тотално втф - още малко излишни легенди, ниакакъв керъктър-билдинг, и поредният - граничещ с гавра - клифхенгър. Това спокойно можеше да стане в следващата книга.

Церсей двата й чаптъра спокойно можеха да са един. Неприятна и скучна е и нямах нужда логореята на Мартин да се изсипва точно докато тя преброжда целия град. Фейл. Слогът на Денерис през тревата беше доста по-добра трактовка на човек оставен с демоните си.

Противно на общите мнения, за мен линията на Тирион беше спот-он. Него го харесвам по-малко отпреди, но през цялото време се придвижваше и поне ПРАВЕШЕ нещо, а и уърлдбилдингът по реката беше ненадминат, може би най-силната част от книгата. Бих резнал малко чаптъри от Волантис нататък. Все пак той въведе и най-големият туист в книгата (за който уви се бях спойлнал) и единствено дразнещо е, че не можа да се срещне с Денерис.

Хинтовете, че и той е Таргариен, бяха доста яки, особено в светлината на репликата на леля Ланистър от предната книга. Това с Ерис и Джоанна не може да се хвърли просто така - или Джейми и Церсей, или Тирион са Таргариенски копелета. И за двете има достатъчно аргументи за и против, макар първото да е по-драматично.

Женското джудже можех да го скипна спокойно. Нищо не донесе на никого. Тирион и преди нея си беше полу-човечен, полу-не, и след нея пак. Като плот-дивайс за да стигне до дракона и Денерис щеше да е яко, ако НЕЩО БЕШЕ СТАНАЛО ТАМ, ама не стана. Та....

Куентин. Най-глупвата сюжетна линия в целия роман. Честно казано това е единственият герой, който изглежда като някаква огромна кръпка, произлизаща от разделянето на двете книги. Целият туист с Дорн на края на четвърта и цялото въвеждане на този излишен персонаж.... само за да залезе слънцето на изток? Наистина? Твърде лейм.

Джон..... известно време беше много интересен, после просто спрях да му рзличавам чаптърите. То не бяха драми с настанявания, с враждата между тия и ония, кралицата се една и съща и тя, откакто я има.... там наистина имаше много тежко буксуване. А т.нар. "клифхенгър" накрая е просто смешен, кой ли му вярва изобщо. Честно казано цялата последна глава излежда твърде нагласена. Аз мисля, че той нагласи така нещата, защото е говорил с Мелисандре офф-скрийн и тя ще го "прероди", с което ще се изпълни пророчеството. Всичко отговаря - звездата да кърви (звездите на Сер Патрик и кръвта по наметалото му), раната му "дими" (странен подбор на думи), изрично казаните СОЛЕНИ сълзи на Боуен Марш....

така Джон може да се отърве от клетвата си към стражата и да стане Азор Ахай. Иначе няма обяснение, постъпката му беше ПРЕКАЛЕНО тъпа.

Само не разбирам мислите му в залата, твърде искрени изглеждат. Все пак цялата глава е от неговата гледна точка, това прави горната теория малко странна.....

Иначе очаквах повече от неговата линия, макар че е ясно, че тя си е сетъп за идната книга.

При Егон нищо готино не стана и изобщо тоя герой, нито Джон Конингтън, така и не успяха да ми харесат. Як беше там само краят с Кеван и Варис.

Бран и Давос - НАЙ НАЙ НАЙ НАЙ несправедливо ощетените откъм действие хора в романа. Бран мрънкаше в 2/3 от и без това малкото си глави, можеха да говорят стократно повече за Децата, но не би. Дори не схванах какво му има на Джоджен. Давос направи невероятно представяне, клифхенгърът му беше нечовешки, много съжалявам, че не продължиха там историята.

Най-балансираната сюжетна линия за мен - Болтън и Теон. Чаптърите на Теон бяха страшно интересни, особено постоянните му identity changes. Рамзи Болтън е едно от по-гениалнтие творения на Мартин, макар да прекаляваше на моменти. Рууз Болтън също е доста як, а и обстановката в Зимен Хребет беше много жива, особено след като имахме инсайдър вю в мотивите на Мандърли. Единственото, което не мога да простя там е, че така и не стигна доникъде. Много тъпо.

В заключение интервюиращия от интервюто, дето Драгън е линкнал, е абсолютен идиот да не разбере, че Абел е Манс. ВТФ?!

Ааа.. Аря. Скучна ми е в последните две книги, честно казано, но все пак се кефя много на Браавос, а и най-после получи лице това беше доста интересно.

Това ми беше моменталният и фенбойски аналзи, по-задъблочени теории за сюжета и по-литературни анализи евентуално по-натам :Р

едит: теориите определено са най-якото нещо за правене с многотомните поредици, както в Колелото, така и в Бакър и в Малазана, но признавам, че Мартин има и чисто grabbing характер, за разлика от тях. Честно казано това за мен е много по-интересно от деконструирането на литературните средства, но to each their own

Trip · Post by **Trip** » Fri Dec 09, 2011 8:09 pm

A ти що реши, че говоря за деконструиране на литературни средства? Srsly, *аз* никога не съм ползвал такива бомбастични определения за това, което ме интересува, що другите го правят, не знам

А иначе, някакви политико-социални раздвижвания и прочие?

Lyanna Stark · Post by **Lyanna Stark** » Fri Dec 09, 2011 9:27 pm

Дочитам епилога и ще се включа в дискусията. Някой може ли да напомни как така андалите са успели да завладеят Дорн, но не и Севера, а Егон с ДРАКОНИ е успял да завладее Севера, но не и Дорн? Това винаги ми е изглеждало убер странно....

Още не е съвсем ясно защо Егон не е превзел Дорн. Но за андалите мога да предположа - Дорн преди андалското нашествие просто е бил доста по-различен от днешния, защото ройнците са дошли след андалите. Допускам, че тогава Дорн е бил още по-слабо заселен, отколкото сега, и андалите са се били с малобройни, зле организирани противници. Освен това да не забравяме, че андалите са имали по-добро въоръжение от Първите. Всъщност не помня някъде да се говори за Дорн преди андалите, което ме кара да смятам, че там не е имало голямо и силно кралство на Първите, каквото е Севера.

Дорн по времето на Таргариените вече е доста силно, обединено кралство, по-гъсто заселено отпреди заради идването първо на андалите, а после и на ройнците; има достатъчно добро въоръжение и по-добре развити бойни тактики, пригодени специално за терена на Дорн. А теренът на Дорн е доста специфичен и прави превземането му много трудно. Това, мисля, са основните причини Младия Дракон и Егон Недостойния да не успеят да го завладеят без дракони, но защо Егон Завоевателя не е успял с дракони още не се знае.

Относно Севера - рова Кайлин спира всякакви нашествия от юг, освен ако нямаш дракони, с които да прелетиш над него. Освен това Северът е гигантски, територията му е почти колкото на другите шест кралства взети заедно, а климата е много суров. Така че дори да използваш кораби, за да избегнеш минаването през рова Кайлин, има сериозна вероятност войниците ти да измръзнат до смърт, да умрат от глад, да се изгубят в гигантската пустош и северняците да ги издебнат в засада... Има някакви отделни крепости в Севера, край морето, които са били превземани от врагове от други кралства, но Кралете на Севера винаги са успявали да си ги върнат.

Spoiler: show: Some of the developments in A Dance With Dragons open the possibility that some characters may be able to influence events that have already happened. Are you leaving open the possibility that the past might be malleable?
Това, според мен, е просто много погрешно тълкуване на текста. Има един момент, в който Бран вижда баща си в миналото през очите на дървото и се опитва да му каже нещо, и за момент му се струва, че Нед го чува. После Блъдрейвън му обяснява, че не става така и че колкото и да се опитваш, не можеш да говориш на мъртви хора или да промениш миналото. Има обаче друга сцена, в която Бран успява да говори с Теон. Това е възможно, защото Теон се намира пред дървото в настоящето, в същия момент, в който Бран му говори. Някои фенове не схващат разликата (или си мислят, че Бран е по-спешъл от Блъдрейвън и ще може да променя миналото).

Other elements come out of nowhere: the resolution of a key, major backstory mystery from the very first novel (probably not the one you’re thinking of) is unexpected in both happening with two books still to go, and also in the amount of detail it gives.
Не съм сигурна какво точно има предвид тук. Може би появата на Горските чеда и разкритието кой е Триоката врана?

So far as I can see, the end of the novel exists only to press the reset button and make the whole of AFFC and ADWD more or less pointless.
Това пък сега какво е... Значи, това може да се отнася за последната глава на Денерис, за тази на Джон или за епилога. Може би е и за трите. Трябва пак да погледна цялото ревю и да помисля.

Няколко бележки по последния пост на Моридин, който излезе докато пишех:

Spoiler: show: Целта на Куентин не е само слънцето да залезе на изток, смъртта му е част от подготвяния конфликт между Дани и Егон, който всъщност ще стане втория Танц на драконите. Но наистина не беше нужно да му отделят толкова време.

За Джон и пророчеството вероятно си прав, но ми се вижда доста невероятно да го е направил нарочно. Тук май най-добрата теория беше, че той ще живее известно време в тялото на Дух, след което Мелисандра ще го съживи; това го имаше в едно от виденията й. Човек, който става вълк и после пак човек, ако правилно си спомням.

Много си прав за Бран и Давос, линиите и на двамата са адски интересни. Щеше да е добре Мартин да отреже половината глави на Денерис, да посъкрати тези на Джон, да разкара пътуването на Куентин и вместо това да покаже още малко Блъдрейвън, как Давос търси Рикон в Скагос и какво става с архимайстер Марвин...

Също така бих се зарадвала и на повече Баристан, главите му бяха по-интересни от тези на Дани (а и много информативни за хора като мен, които се интересуват повече от историята на Таргариените).

Обаче дорнската глава и тази на Джайм всъщност ми харесаха много, точно заради легендите и детайлите от историята. Главите с Егон и Конингтън също ми бяха много интересни. Но това са си мои лични пристрастия, иначе главата на Джайм наистина стоеше като кръпка.

Теориите, че Тирион е Таргариен, ги имаше още преди тази книга и сега вече изглежда много вероятно да се окаже така и той да е една от главите на дракона.

RRSunknown · Post by **RRSunknown** » Fri Dec 09, 2011 9:31 pm

Обясненията че не са успели да завземат севера и дорн са пълни глупости от военна гледна точка.

По скоро никой не му се е занимавало да завзема безплодна тундра и пустиня.

Lyanna Stark · Post by **Lyanna Stark** » Fri Dec 09, 2011 9:49 pm

Повечето обяснения за Севера са дадени директно в текста, специално това за рова Кайлин. За останалото може да греша, но си спомням колко добре се оправиха южняците в Севера в "Танц с дракони". Останах с впечатлението, че да се биеш там през зимата е общо взето самоубийство.

За Дорн е напълно възможно да греша, защото там общо взето само предполагам. Факт е само, че андалите са имали по-добри оръжия от Първите (желязо vs. бронз), и че Дорн се обединява чак след идването на Нимерия и брака й с Морс Мартел.

Естествено, забравих да спомена очевидното - че просто не си струва да се превземат бедни на ресурси, огромни пусти територии.

RRSunknown · Post by **RRSunknown** » Fri Dec 09, 2011 10:04 pm

Никой не спира автора да пише пълни глупости за дадена наука (в случая военната) в текстовете си.
Александър е превземал островна крепост 200 години преди новата ера обаче всички в света на Вестерос са явно твърде глупави да си направят понтон.

Иначе принципно във всяка кал и зима е самоубийствено да придвижваш средновековна войска,че и не само средновековна.

За загубване не мога да съглася че е възможно - майстерите са разполагали с пълна картография на севера, умеели са да се ориентират а гарваните осигуряват постоянна комуникация.

dido_demirov · Post by **dido_demirov** » Fri Dec 09, 2011 10:13 pm

Spoiler: show: Моето мнение е, че книгата е излишно разтегната.
Най-интерсни ми бяха галвите с Давос, като там смятам, че първите 2 баха излишни.
Главите с Джон ми баха малко досадни на места с неговите душевни терзания.
Главите с Теон бяха също доста интересни. Не бяха тъпчене на едно мяста а напротив а ролята на Мандъри беше направо стахотна.
В предни постове се появи една теория за това коя всъщност е септа Лемор( дали това не е Лиана Старк) или това е майката на Тиен Пясък, чиято майка се споменава че била септа. Лично аз съм привърженик на тезата, че това е Лиана, но само времето ще покаже.
Единственото любопитно при Денерис беше финалът и ако Куентин е слънцето, което залязва на изток, то как хал Дрого ще се върне и ще му роди живо дете това ми е мнофо любопитно.

Lyanna Stark · Post by **Lyanna Stark** » Fri Dec 09, 2011 10:30 pm

Да, това за загубването беше преувеличено. Исках да кажа по-скоро, че северняците, които познават по-добре терена, могат по-лесно да организират засади, но това е вярно за всяка армия, която се бие на собствена територия.

А за майстерите и картографията, зависи за кое време говорим. Не съм убедена, че Цитаделата е съществувала по време на андалското нашествие. В момента не мога да намеря информация за основаването й, но имам спомен, че андалите са донесли писмеността и историята е започнала да се записва чак когато те са дошли. Това май го пишеше в петата книга, в главата на Джайм или в една от тези на Тирион. Ако е така, то ми се струва най-вероятно майстерите или да са дошли заедно с андалите, или да са били основани като орден след това. Което значи, че е малко вероятно да са имали точни и подробни карти на Севера по време на самото нашествие. Освен това, от главите на Бран останах с впечатлението, че комуникацията чрез гарвани първо е била използвана от горските чеда, после от Първите, а андалите са я възприели от тях; при това положение, дали са имали гарвани по време на нашествието?

A Dance With Dragons [СПОЙЛЕРИ до 4-та книга вкл.]

Who is online