Много интересно и познавателно. Между другото, за човек, който вероятно знае латински, въпросите за имената на падежите, които поставяш, ми се виждат странни. Аз, разбира се, не знам нито латински, нито гръцки, но знам, че "винителен падеж" не е измислено от българи или руснаци, а идва от латински. Затова отворих
http://en.wikipedia.org/wiki/Accusative_case и прочетох следното (някои символи може да не излязат): "The English name "accusative (case)" is an Anglicisation of the Latin accūsātīvus (cāsus), which was translated from Ancient Greek (ptôsis) aitiatikḗ. The Greek term can mean either "(inflection) for something caused" or "for an accusation". The intended meaning was likely the first, which would be translated as Latin causātīvus or effectīvus, but the Latin term was a translation of the second."
Съответно за падежа пък прочетох от
http://en.wikipedia.org/wiki/Grammatical_case : "In many European languages, the word for "case" is cognate to the English word, all stemming from the Latin casus, related to the verb cadere, "to fall", with the sense that all other cases have fallen away from the nominative."
И по същество за членуването. Току-що отворих две стари граматики, на Йоаким Груев и на Иван Момчилов. В изданието, което видях, Йоаким Груев не говори по същество за пълен и кратък член, дори не видях да споменава членуване изобщо, но общо взето, употребява членовете за мъжки род по съвременния начин. Иван Момчилов пък (приблизително по същото време) изрично се спира на въпроса за пълния и краткия член и формулира първообраза на текущото правило за членуването в мъжки род. Само че въпросът е стабилизиран доста по-късно. И май това става дори след Втората световна война.
Като ми остане време след няколко седмици, ще сканирам главата за членуване на съществителното име (откъдето почерпих част от изложените по-горе сведения) от книгата "Очерк по история на българската граматика" на Христо Първев ("Наука и изкуство", С., 1975), за да се види, че не е имало някакво универсално и бързо приемане на сегашната форма на членовете (включително и в останалите родове).
P.S. В "История на новобългарския книжовен език" на Русин Русинов ("Наука и изкуство", С., 1984) пък чета за проект за правопис през 1892/1893 г., възложен от правителството на комисия сериозни учени (проектът не се приема - като причина в книгата е посочено, че твърде много се различавал от традиционната употреба). Едно от правилата в него е пълен член да се ползва без предлог, а кратък - с предлог. И толкоз, без подлози и допълнения: "Столът е хубав. Купих столът. Това е на стола."
И тази глава ще сканирам някога.