Игра на думи
Moderators: Trip, Random, Marfa
- Разкарай този меч от врата ми - промърмори мъжът, гнусливо побутвайки инкрустираната с камъни във формата на драконска глава дръжка. - Няма и толкова. Това е някаква интрига срещу мен. Дойдох за да стана донор на сперма, а не на кръв!!! - продължи той възмутено.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
Бурята беше в разгара си. Дъждът се лееше и морската повърхност се бунтуваше, образувайки вълни готови да разкъсат околните скали на две. Пръски пяна от разбитите вълни се изсипваха по пясъка и сякаш песъчикните ги посрещаха като желана прегръдка.
Младият мъж се надигна, подпирайки се на счупеното си копие и с тъжна усмивка и замъглен поглед се взря в далечината, където небето и морето се сливаха в едно, а измежду два облака, едва прокрадващите се последни лъчи на залеза изгаснаха заедно с последната искрица живот в него.
Младият мъж се надигна, подпирайки се на счупеното си копие и с тъжна усмивка и замъглен поглед се взря в далечината, където небето и морето се сливаха в едно, а измежду два облака, едва прокрадващите се последни лъчи на залеза изгаснаха заедно с последната искрица живот в него.
Hic locus est ubi mors gaudet succurrere vitae
Обичам си аватара!!
Die, Fanboys <- a blog for random anime bashing and raving
Обичам си аватара!!
Die, Fanboys <- a blog for random anime bashing and raving
ДА! Доживях.
Тя стоеше и се взираше в лицето на мъжа пред себе си. Докосна страната му с пръсти и по устните й заигра усмивка. Тя го прегърна поривисто и зарови лице в гърдите му, а после го вдигна и устните й се прилепиха до неговите. Той я погледна смаяно и застина. Краката им се усукаха и те паднаха на пясъка преплетени един в друг. Ръцете й трескаво се движеха по тялото му, докосваха го, галеха го и го драскаха едновременно, а той не можеше да повярва на сетивата си. Очите му бяха замъглени от желанието и изненадата и затова не можа да види изражението й. И сълзата й, която се плъзна като капка дъжд по бузата й преди да изсъхне. Да, сигурно той беше изненадан от бързината, с която тя му се отдаде. Нямаше откъде да знае, че той е просто абсолютно копие на някой друг, помисли си тя горчиво. И че това беше единствената причина.копие, усмивка, пясък, дъжд, прегръдка
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
- Amos Trask
- Aes Sedai
- Posts: 1606
- Joined: Sat Dec 20, 2003 10:41 am
- JaimeLannister
- Forsaken
- Posts: 3103
- Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
- Location: Лясковец - София
Младата жена се затича и с всички сили хвърли копието. То полетя, набра височина и сякаш се загуби сред облаците. Публиката онемя, единствено плющенето на дъждовните капки отекваше в големия стадион. В мига, в който копието се заби със свистене в мокрия пясък, усмивка грейна на лицето на българката. Вече беше шампион. Публиката се отърси от вцепенението си и бурно аплодира младата победителка. Прегръдки и целувки заваляха като дъжда, който се засили, за да ознаменува победата.
Заради Морви, щото ме помоли, една сантиментална бозица и от мен...
Гърмът се чу изневиделица и сякаш от страх, вятърът мигом събра песъчливите си поли и избяга. Тишината уверено изкрещя и ужасът се отзова, притискайки злокобно гърлото ми в стоманена хватка. Повдигнах глава и с усилие отворих широко очи, за да видя... неравните пурпурни контури на копието светлина, което прониза хоризонта и предрече края ми.
Първата капка дъжд падна тежко върху челото ми, но бързо се стопи, оставяйки след себе си само тънка струйка дим и болката от малък черен участък кожа. Тялото ми потръпна при допира на втората и третата. Не усетих следващите безброй много, съсредоточен в опитите си да остана изправен и да си поемам въздух. Последната останала мисъл, в която налудничаво се бях вкопчил, бе да видя отново усмивката на слънцето. Но усилието беше непосилно, тежестта прекърши безмилостно тялото ми и земята ме обви в последна прегръдка...
Вятърът едва докосваше червения пясък с върха на пръстите си и с шеметна бързина го повдигаше от земята. Усукваше и завърташе безбройните песъчинки в зловещ танц на причудливи форми с нереални цветове. Присвивах болезнено очите си срещу напора на стихията, но напразно. Топли капки лепкава кръв оставяха грозни следи по бузите ми и капеха тежко върху босите ми крака.копие, усмивка, пясък, дъжд, прегръдка
Гърмът се чу изневиделица и сякаш от страх, вятърът мигом събра песъчливите си поли и избяга. Тишината уверено изкрещя и ужасът се отзова, притискайки злокобно гърлото ми в стоманена хватка. Повдигнах глава и с усилие отворих широко очи, за да видя... неравните пурпурни контури на копието светлина, което прониза хоризонта и предрече края ми.
Първата капка дъжд падна тежко върху челото ми, но бързо се стопи, оставяйки след себе си само тънка струйка дим и болката от малък черен участък кожа. Тялото ми потръпна при допира на втората и третата. Не усетих следващите безброй много, съсредоточен в опитите си да остана изправен и да си поемам въздух. Последната останала мисъл, в която налудничаво се бях вкопчил, бе да видя отново усмивката на слънцето. Но усилието беше непосилно, тежестта прекърши безмилостно тялото ми и земята ме обви в последна прегръдка...
Last edited by Elayne on Sun Sep 11, 2005 11:47 pm, edited 1 time in total.
I dont care if it hurts
I want to have control
I want a perfect body
I want a perfect soul
I want you to notice
When Im not around
I want to have control
I want a perfect body
I want a perfect soul
I want you to notice
When Im not around
- Jaar
- Mistborn
- Posts: 1273
- Joined: Sun Mar 07, 2004 7:42 pm
- Location: No earthly ships will ever bring him home again
Скършени копия на бряг без надежда,
мечове загинали в прегръдката на дюните.
С печална усмивка слънцето оглежда
мъртвите безмълвни бойци - на войната струните.
Ехото им като кърваво злато попива
във пясъци напоени с дъжд от болка и стрели;
сълзи безпаметни достойнство, слава отмиват -
величието, което никой не ще сподели.
мечове загинали в прегръдката на дюните.
С печална усмивка слънцето оглежда
мъртвите безмълвни бойци - на войната струните.
Ехото им като кърваво злато попива
във пясъци напоени с дъжд от болка и стрели;
сълзи безпаметни достойнство, слава отмиват -
величието, което никой не ще сподели.
But there never seems to be enough time
To do the things you want to do
Once you find them
To do the things you want to do
Once you find them
Мъж вървеше с тихи бавни крачки. Топлият летен дъжд обгръщаше тялото му в изпълнена с любов прегръдка, а стъпките му се провлачваха върху мокрия пясък и оставаха ясни следи, там където никой не бе минавал от много време. Там, на скалите, къпещи се в пяната на яростни сега вълни, той беше видял усмивката й, слънчева и топла, забила се тогава като копие в съзнанието му. Оттогава я търсеше все там, отново и отново. А може би билa е само сън?!
(\ /)
(X.x)
(> <)
Reality is an obstacte to halllucination.
(X.x)
(> <)
Reality is an obstacte to halllucination.
...но Jaar ме радва с римите... аз не мога да се оправя с рима. Просто съм като слон в стъкларски магазин. Ето за пример горния сюжет, малко променен и в стихове.
Бавни крачки носят се в тъмата.
Търсят неуморно усмивката на две очи,
Забила се като копие в душата
Преди да минат сякаш векове.
Дъжд прокрадва се сред стъпките.
Самотни крачат те в пясъка сега;
Но топла е на нощта прегръдката
И нежен е зова на вечността.
Бавни крачки носят се в тъмата.
Търсят неуморно усмивката на две очи,
Забила се като копие в душата
Преди да минат сякаш векове.
Дъжд прокрадва се сред стъпките.
Самотни крачат те в пясъка сега;
Но топла е на нощта прегръдката
И нежен е зова на вечността.
(\ /)
(X.x)
(> <)
Reality is an obstacte to halllucination.
(X.x)
(> <)
Reality is an obstacte to halllucination.
- JaimeLannister
- Forsaken
- Posts: 3103
- Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
- Location: Лясковец - София
копие, усмивка, пясък, дъжд, прегръдка
Рисувам разсеяно с върха на копието си по финия пясък, където вълните и брега се сливат в прегръдка. Водата отмива кривата усмивка нарисувана по пясъка. Де да можеше дъждът да отмие някак и моята.
Рисувам разсеяно с върха на копието си по финия пясък, където вълните и брега се сливат в прегръдка. Водата отмива кривата усмивка нарисувана по пясъка. Де да можеше дъждът да отмие някак и моята.
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest