Наистина съм съгласен с поста на @Roland – важно е произведението какви цели си поставя и дали ги изпълнява, както и субективния вкус на зрителя, от който зависи коя цел ще бъде оценена високо и коя – ниско. Изобщо, много хубаво и смислено включване
Аз едва в контекста на тази дискусия осъзнах в дълбочина колко много ми е интересен този пласт на сравняване на разнообразни интерпретации. И това не е само в супергеройските филми. В историческите също е така. Мога да гледам десет филма за Хенри VIII и Ан Болейн, като и десетте ще са ми интересни, защото ще видя как различните създатели влагат своята субективна интерпретация на историческите образи и събития. И явно не само на мен са ми интересни, щом през няколко години се правят нови и нови продукции за Тюдорите. И, както каза Рол, някои филми правят тези неща добре и дават на феновете премного материал за анализиране, като същевременно си работят страхотно и за широката аудитория, а други не се справят толкова добре нито с едното, нито с другото. Навсякъде е така
@Amelia според мен тази генерализация от твоя страна се дължи просто на непознаване на жанра. Това са стотици истории, излизали в продължение на десетилетия, в тях има огромно разнообразие. Най-малкото това е жанр, преминал през различни епохи, като във всяка епоха основните течения и тенденции са различни, а винаги има и заглавия, които не следват тези тенденции. Ако имаш интерес към темата, ето тук можеш да прочетеш за Сребърната епоха в комиксите, оттам да продължиш към бронзовата и модерната, или да се върнеш към златната. https://en.wikipedia.org/wiki/Silver_Age_of_Comic_Books
Всички супергеройски истории са еднакви, колкото всички космически фантастики са еднакви, колкото всички фентъзита със средновековен сетинг са еднакви. Колкото всички джаз песни са еднакви
Това е цял жанр, в който, повтарям, са правени стотици разнообразни неща в продължение на адски много години. Ако темата действително ти е любопитна, можеш да погледнеш няколко от ревютата ми в сайта, така ще видиш колко разнообразен може да е този жанр (Авенджърите на Хикман, http://www.shadowdance.info/magazine/co ... n-hickman/ , Блек Уидоу на Едмъндсън и Ното http://www.shadowdance.info/magazine/co ... dow-vol-5/ , Уондър Уомън на Джордж Перез http://www.shadowdance.info/magazine/co ... e-perez-1/ ). Не можем да приравним тези поредици, както не можем да приравним митове за Ахил с филма Arrival или френския филм “Самурай” от 67-ма с Ален Делон. И, да, естествено, че да чете човек само един жанр е лошо и в крайна сметка ще доведе до могъщо затъпяване. Ако четеш само епик фентъзи, ще затъпееш, ако четеш само кримки ще затъпееш, ако гледаш само романтични комедии ще затъпееш, както и ако гледаш само мюзикъли. Затова жанровото богатство, до което човечеството е достигнало, е ценно. И няма лошо да се възползваме от него в пълния му потенциал. Аз лично обожавам да го правя.
Да, тъпо е, че през две години има нов Спайдър-мен и нов Батман. Тъпо е, че маркетингът на супергеройските неща напоследък е толкова агресивен, че дори грам да не те интересуват, пак ще се наслушаш за тях. Но реално Холивуд бълва стотици филми годишно, киноизкуството няма да умре, дори ако шест филма от тези стотици продукции са комиксови, особено пък ако сред тези шест има ленти, толкова различни една от друга, колкото Logan от Guardians of the Galaxy 2, както беше през 2017-та.
) и, едва ли не, боязливо го показаха в Лигата; все пак е ключов в шапката на вселената им, но за разлика от Марвел, нямат нито един главен (освен Супермен*) добре развит герой, който присъства в нея.
.