Независимата тема
Moderator: AlDim
- Roamer
- Ascendent
- Posts: 4895
- Joined: Wed Jan 03, 2007 5:25 pm
- Location: Hier ist hier und jetzt ist jetzt doch jetzt ist jetzt schon nicht mehr da...
- Contact:
Преди две-три седмици Humble Bundle пуснаха Leading Ladies Weekly Bundle, с което ми напомниха, че преди време от друг bundle съм си бил взел Defenders Quest. Миналия петък реших да я пробвам най-накрая, да видя за какво става дума. С две думи, много отдавна не съм се вманиачавал толкова по игра Нещо като tower defense, нещо като RPG, забавна история, малко странни персонажи, един куп особени неща за правене, особено след като минеш основната линия и започнеш "new game+" с по-здрави гадове и по-забавни side quests... Абе става
А причината да го пиша сега е, че Humble Bundle вчера обявиха, че този уикенд в Humble Store ще има намаление за някои от септемврийските bundles - и Leading Ladies е един от тях: https://www.humblebundle.com/store
А причината да го пиша сега е, че Humble Bundle вчера обявиха, че този уикенд в Humble Store ще има намаление за някои от септемврийските bundles - и Leading Ladies е един от тях: https://www.humblebundle.com/store
Eric: I use my sword to detect good on it.
Ed: It's not good, Eric. It's a gazebo.
Ed: It's not good, Eric. It's a gazebo.
Re: Независимата тема
Hyper Light Drifter
Поредния kickstarter проект, който deliver-ва мощно. Хипер Светъл Скитник е екшън игра, вдъхновена от Зелда и манията по 8bit графика, която поглъща инди фронта през последните години. Ти играеш с ненаименования скитник, имаш си lightsaber, blaster и цяла постапокалиптична пустиня пълна с неща, срещу които да ги изпробваш. Един поглед на трейлъра е достатъчен, за да придобиете пълна представа за играта. Но не на мен тия, врътнах я и трябва да се похваля.
+ Анимация му е майката. Има си причина този графичен стил да работи тук, и да не работи в останалите игри, които си мислят, че ще минат евтино като ползват по-малко пиксели.
+ Играта притежава бидони атмосфера и дори само да си седиш и да зяпаш фона е опиващо яко. Представете си чувството, което изпитвате докато гледате анимето Angel's Egg (Tenshi no Tamago) поддържано от графичния и саунд дизайн на Sword & Sworcery
+ Чист skill based gameplay, изискващ внимателна игра и нетърпящ button mashing
+ Lots of lots of secrets за намиране
+ Добра дължина. Не дотяга, но и не може да се превърти за 1-2 сядания.
- Почти липсва история, знаем, че се намираме в разпадащ се свят, и че скитникът кашля кръв отвреме навреме. Това е.
- Underwhelming ending, биеш финалния бос и си излизаш. Честито, отключи new game +
Мисля, че това ще е тазгодишния Bastion, просто нищо дори близко до тази игра не се задава.
8.5/10
There are no rules! I'm gonna get you!
Re: Независимата тема
Inside
... е следващата игра от авторите на небезизвестната Limbo, която разтърси инди индустрията през 2010 и ни причини безброй имитации и почти собственоръчно докара на мода графичния стил "всичко е черно, сиво или бяло". Playdead обаче не са стояли със скръстени ръце през тези 6 години. Оо не, те са работили неуморно върху следващия си проект, който изненадващо е - абсолютно същата игра като Лимбо, но по-добра. Inside e puzzle platformer с елементи на walking simulator, в който безименния протагонист - малко момче с червена ризка (един от малкото примери за цвят извън сивата гама в играта) - трябва да проникне в строго охраняван комплекс и да разкрие тайната на ... няма да ви кажа пък.
+ В Inside няма да видите качествени текстури и high-poly модели, но въпреки това играта грабна няколко награди за best art, побеждавайки игри като Uncharted 4, Overwatch и Battlefield 1. Как стана това? 1 word - animation. Playdead са прекарали по-добрата част от тези 6 години в детайлно анимиране на всичко в играта си. Протагонистът се обляга на стени, когато ги приближиш. Удря контра с крак, когато го караш да спре да тича внезапно. Препъва се в препятствия по терена. Physics симулацията е перфектна. Плуването е едновременно реалистично изглеждащо, но и достатъчно повратливо и маневрено, за да не дразни геймплейно. Мога да давам още десетки примери. Наградита са заслужени и това е нещо, което не се усеща в геймплейни видеа. Трябва да я играете, за да усетите как нивото около вас отговаря на действията ви и как всичко се движи.
+ Втория масивен плюс на заглавието - звука. За яка музика не може да се говори, Inside разчита на ambient cues и динамичен звук. Но всичко е перфектно time-нато за максимален ефект. Сам по себе си звука не е нещо специално, но заедно с графиката и responsive & reactive управлението правят страхотно комбо и от чек в лист се превръщат в polished experience.
+ Пъзелите са смислени и поставени на логични места, на които наистина бихте очаквали да намерите тези джаджи, дъски и от каквото там се състои пъзела. Не само това, доста от тях са хитри.
+ Подобна игра не носи на дълга кампания и авторите са знаели това (или пък просто не са искали да я develop-ват още 6 години) - Inside се превърта за 3-5 часа.
+ Няма диалози и надписи за четене. Историята се разказва в удачно използван environment storytelling.
+ Plenty of twists. Играта не дълбае на едно място, постоянно се появават шокиращи разкрития за света, появяват се нови механики и нови начини за справяне с пъзелите.
- липсва каквато и да е характеризация, мотивация и развитие на протагонистът. Момчето се появява, прониква в комплекса, прави каквото там има да прави, и играта свършва. Така и не разбираме защо се случва цялото нещо.
- Пъзелите са много лесни, доста от тях предлагат бинарен избор - първата опция те убива, с втората продължаваш. И поради това се чувствах, все едно направо тичах през играта, без забавяне.
- историята не завършва по задоволителен начин. Но и не оставя вратичка за продължение.
Солидна игра, ако и малко overrate-ната:
8/10
There are no rules! I'm gonna get you!
Re: Независимата тема
Draugen
Draugen е дългоочаквания (от мен и още 15 човека) следващ проект на Ragnar Tornquist, авторът на the longest journey франчайза. Още в Dreamfall Chapters стана ясно, че дизайнерът няма намерение да почива на стара слава, а вместо това иска да разбере какво има на запад от Вестерос. В това отношение играта не разочарова. Draugen е експериментална до мозъка на костите си, спорно е доколко можем да я броим за завършена игра, и доколко за tech demo, но е факт, че вътре е бъкано с механики и дизайнерски решения в служба на една цел - да се открие бъдещето на Adventure жанра. Дали са го открили? Ще разберете ако прочетете нататък
+ Red Thread Games са заели доста механики и идеи от други успешни Adventure-и от последните години. Сетингът, pacing-а и историята са опасно близки до мистериозния остров в Dear Esther. Диалоговата система е доста хитър спин на гениалната система от Oxenfree. Помощничката на протагониста, освен, че е намигане към Elizabeth от Bioshock Infinite, е и заемка от Firewatch - ефективен начин да се вкарат диалози и лесен storytelling в жанр, който исторически е разчитал на протагонисти, които си говорят сами, и писма, за да си разкаже историята.
+ тези механики работят seamlessly заедно без да си пречат или да стоят като кръпки.
+ графиката и звуковото оформление са перфектни
+ в средата на играта има един много силен момент, който май ще е единственото, което ще помня от нея след години.
+ историята е амбициозна на квадрат. Говорим си за наратив във наратив, който е метанаратив за наративите.
+ writing-а на диалозите е добър(ако не ви дразни насилен slang), това дори не знам дали трябва да го слагам като плюс в игра на RTG.
- играта е walking simulator, open world, но същевременно е тежко скриптирана и играчът няма никаква свобода да изследва историята и островът със собствената си скорост.
- играта е престъпно кратка (<3 часа и това вляво не е сърце). Това време въобще не стига да се развие както трябва мистерията, още по-малко да се завърши подобаващо.
- протагонистът е бавняр, чиято основна цел в повествованието е, да направи игра с 3 часа продължителност да се чувства, все едно си я играл 6 часа.
- помощничката му е annoying brat, чиято цел е да демонстрира колко много старинен английски slang е намерил в интернет гн. Tornquist. Отговорът е много.
- двата основни наратива на играта хич не си помагат един на друг и за три часа и двата остават недообяснени.
- в резултат на горните минуси и двата наратива са съвсем кратки и прости, цялата история на играта може да се разкаже в 2-3 изречения и няма да се изгубят никакви важни детайли. На всичкото отгоре историята е скучна и клиширана, со все очевидните от 10-тата минута за играча (но не и за протагониста) мистериозни разкрития.
Като крайна оценка бих сложил 6.5/10. Играта не е пълно разочарование, но определено е най-слабата игра на Ragnar досега. Дано се справи по-добре със следващия си проект. Накрая на credit-ите пише, че героите ще се завърнат за ново приключение - дано е по-добро от първото, защото Draugen има потенциал.
Draugen е дългоочаквания (от мен и още 15 човека) следващ проект на Ragnar Tornquist, авторът на the longest journey франчайза. Още в Dreamfall Chapters стана ясно, че дизайнерът няма намерение да почива на стара слава, а вместо това иска да разбере какво има на запад от Вестерос. В това отношение играта не разочарова. Draugen е експериментална до мозъка на костите си, спорно е доколко можем да я броим за завършена игра, и доколко за tech demo, но е факт, че вътре е бъкано с механики и дизайнерски решения в служба на една цел - да се открие бъдещето на Adventure жанра. Дали са го открили? Ще разберете ако прочетете нататък
+ Red Thread Games са заели доста механики и идеи от други успешни Adventure-и от последните години. Сетингът, pacing-а и историята са опасно близки до мистериозния остров в Dear Esther. Диалоговата система е доста хитър спин на гениалната система от Oxenfree. Помощничката на протагониста, освен, че е намигане към Elizabeth от Bioshock Infinite, е и заемка от Firewatch - ефективен начин да се вкарат диалози и лесен storytelling в жанр, който исторически е разчитал на протагонисти, които си говорят сами, и писма, за да си разкаже историята.
+ тези механики работят seamlessly заедно без да си пречат или да стоят като кръпки.
+ графиката и звуковото оформление са перфектни
+ в средата на играта има един много силен момент, който май ще е единственото, което ще помня от нея след години.
+ историята е амбициозна на квадрат. Говорим си за наратив във наратив, който е метанаратив за наративите.
+ writing-а на диалозите е добър(ако не ви дразни насилен slang), това дори не знам дали трябва да го слагам като плюс в игра на RTG.
- играта е walking simulator, open world, но същевременно е тежко скриптирана и играчът няма никаква свобода да изследва историята и островът със собствената си скорост.
- играта е престъпно кратка (<3 часа и това вляво не е сърце). Това време въобще не стига да се развие както трябва мистерията, още по-малко да се завърши подобаващо.
- протагонистът е бавняр, чиято основна цел в повествованието е, да направи игра с 3 часа продължителност да се чувства, все едно си я играл 6 часа.
- помощничката му е annoying brat, чиято цел е да демонстрира колко много старинен английски slang е намерил в интернет гн. Tornquist. Отговорът е много.
- двата основни наратива на играта хич не си помагат един на друг и за три часа и двата остават недообяснени.
- в резултат на горните минуси и двата наратива са съвсем кратки и прости, цялата история на играта може да се разкаже в 2-3 изречения и няма да се изгубят никакви важни детайли. На всичкото отгоре историята е скучна и клиширана, со все очевидните от 10-тата минута за играча (но не и за протагониста) мистериозни разкрития.
Като крайна оценка бих сложил 6.5/10. Играта не е пълно разочарование, но определено е най-слабата игра на Ragnar досега. Дано се справи по-добре със следващия си проект. Накрая на credit-ите пише, че героите ще се завърнат за ново приключение - дано е по-добро от първото, защото Draugen има потенциал.
There are no rules! I'm gonna get you!
Who is online
Users browsing this forum: Ahrefs [Bot] and 2 guests