Can't win them all. Като водил дискусии няколко пъти на клуба по фантастика и фентъзи в Гринуич, мога да ти кажа че освен за най-известните неща, turnout-а е минимален, та съм се научил факта че си говорим трима-петима души да не ми пречи. От една страна е малко, от друга ако са активни хората може да стане и по-задълбочена дискусия, отколокото с 15 души, от които говорят пак петима, а двама-трима се включват от време на време, другите гледат и мълчат. Имаш просто леко идеалистични очаквания. Факта че е по желание и интерес не влияе позитивно на това. Според мен дискусиите си вървят добре. А негативния коментар на Мат в темата за Улф е par for the course. Когато на някой толкова не му е харесало нещо, по-добре е да си каже накратко вместо да се включва прези минута колко е тъпо и да хейти, което ми се е случвало на мен. За справка, най-голямо присъствие съм имал на клубовете за Cloud Atlas и Франкенщайн, след това май Дюн, след това Франкенщайн от Багдад, и в дъното на класацията са все страхотни романи като The Atrocity Archives/Архивите на злото на Строс който е готина дъвка, Часовници от кости на Дейвид Мичъл и Повече от човешки на Стърджън. На последния пак бяхме общо шест души с мен, докато на Строс бяхме четирима (двама от които хора от Шадоуданс), а на Мичъл - две момичета и аз, и някаква жена която случайно е видяла събитието и беше дошла да види как протича.
С всичко което искам да кажа - това е нормално за литературен клуб, дали онлайн или наживо.
Иначе аз да повдигна като въпрос, след като предния път тези предложения бяха игнорирани - каква граница слагаме тук между кратък роман и повест? Някаквите класики и по-нови романи които споменах, сред които бяха ЛеГуин, Диш и Емили Фостър, всички влизат в под 200 или около 200 страници, което важи и за Шонън МакГуайър. За мен честно казано всяко дължина над 100 страници си отива към кратък роман. Та питам, за да знам изключени ли са от селекцията такива заглавия или има смисъл да ги предлагам?
Сегашното ми предложение в тази връзка е Dradin, In Love на Джеф Вандърмиър. Като самостоятелна повест не се намира освен на PDF май, но е част от романа-мозайка в същия сетинг City of Saints and Madmen, та може от там да се чете