Музиката си остава баш изкуството, което не спирам да следя новите неща, докато всичко друго буквално ме трепе с тъпотия, та тъй. Таз година от ласт.фм бяха бързи и ми натракаха от воле какво ми е най-слушаното.
https://www.last.fm/user/Blood_Grind/li ... 1609452000
изненадах се и язе даже, че Heaven Shall Burn ми е най-въртеният албум, определено ми е и в топ 10, но не ми е най-любимият.
2020 Ashes Coalesce на Convocation е албумът, който ме впечатли най-много. Само 4 песни са, едното инструментал дори, което не пречи да има обща продължителност от над 40 минути. Освен това най-яка корица, най-добри вокали, най-добре миксирани и с добавени ефекти такива освен това, въобще разкош. Протяжен дуум дет метъл (фюнеръл дуум демек, ама не баш, но близко
) с често залитащи към блек метъл писъци, но пичът използва, де що има екстремен тип вокал тука, интригуващи композиции, една секунда няма влачене и ненужен пълнеж, въобще те тва е. Един албум който реално повече е една песен от 4 части. - Spoiler: show
2. Ulcerate - Stare Into Death And Be Still - чистият дет метъл отговор на горното. Смазващ звук и стена от експериментално звуци, без да забива в мастурбаторна територия, ми си е атмосфера и счупваща мощ.
3. Heaven Shall Burn - Of Truth and Sacrifice - тва е двоен мело дет албум с метълкор елементи, където няма излишна песен. 90 минути тресня от великолепие.
4. Sepultura - Quadra - просто креативността във всяка една песен е учебник за всяка една стара или нова метъла банда. Така се прави. Такъв микс от стилове без да си пречат не се среща всеки ден. Парчетата са бързи, но с менящо се темпо, изненадващи мотиви почти навсякъде и просто е огромно предизвикателство към цялата метъл сцена. Легендарна банда с абсолютно безапелационно най-добрият им албум в кариерата. Колко и добри да бяха ранните неща с кавалера, пичът просто никога не може да стигне качествата на вокалист които Грийн притежава, а тук се раздава на 100 процента и просто размазва.
5. Calligram - The Eye Is The First Circle - едва след петото слушане го оцених. Отдавна не бях давал шанс на нещо толкова много пъти, ама накрая се отплати. Блек метъл омешан с хард кор и няма такава врява и атмосфера. Вокалите са на италиански или латински, демек нямаш идея какво се блее там, гласът е просто един от много слоеве в тая касапница. И това е дебют. Такава заявка просто вдига очакванията за бъдещето на този проект до небивали висини.
6. Katalepsy - Terra Mortuus Est - най-голямата и приятна изненада. Креативен брутален технически дет метъл от русия (май... мисля че е от там, все тая). Доста танцувален.
7. Panzerfaust - The Suns of Perdition - Chapter II: Render Unto Eden - просто е перфектен. В една песен се случват толкова много неща, че тялото не може да възприеме за какво става дума.
8. BLACKPINK - THE ALBUM - очаквано най-добрата корейска поп банда издаде най-добрият поп албум. Лейди гага също ми хареса какво издаде, даже има песен с блекпинк, но мацките тук отново доставиха нещо без лабава връзка. Плюс че е едно от малкото не метъл неща, които счупих от слушане.
9. Katatonia - City Burials - реално ги слагам ниско, за тази класация, но са един от най-слушаните ми албуми, отново страхотен звук, глас, композиции. Качеството си е качество и това е групата в метъла, която за мен стана синоним на тази дума.
10. Vredehammer - Viperous - най-добрата песен на годината е тука, от самото му издаване го слушам всеки месец, въобще не избледня въпреки силните албуми, които се пръкнаха след него. Чист зверски див ритмичен модерен блек метъл в най-чиста форма.
Но 2020 беше страшно силна и просто нямах време да отдам нужното внимание на страшно много неща. В действителност в топ 10-ката ми има къмто поне 30 албума, и то не говорим за такива с по песен-две, ми от началото до края солиден материал и бутане на границите. Да не говорим и колко неща изтървах. Въобще да се радваш на метъл бе едно от позитивните неща тази година, тъй като нямаше седмица без нещо чутовно за ушото. С тва на ум, спотифай да мре, ебаси бъгавата гнусна гад е тая сплескана наденица.
), нямаше как някои от тях да не са първокласен лирически рап, или просто pure fun песнички, каквито Еминем може да измисли и в съня си. Много от песните си заслужават в една или друга степен, като notable хитове бих определил тези 4 - Godzilla, Never Love Again, Little Engine, Marsh
