Аз от години не мога да понасям неща като художествена гимнастика или фигурно пързаляне. То бива субективен спорт, бива, ама тези просто са уродливи с изобилието на посочените качества.
Излиза, че за да си шампион просто трябва да играеш за Русия. Няма Бог знае какво друго условие. Да вземем например съчетанието на Навка и Костомаров: на фона на "Кармен" те не показаха нищо, характерно за въпросната мелодия. Съчетанието им беше меко казано грозно. Не беше лесно, но беше грозно. Поддръжките бяха грозни, тя се кекереше грозно, по едно време той залитна грозно, макар и не очевадно... Всъщност, те се пързаляха, правеха трудни стъпки, пък после той я вдигаше и така няколко пъти, което не би било толкова зле, ако това имаше все пак нещо смътно наподобяващо на Кармен. Но нямаше... И много неприятно впечатление направи държанието им след това: очевидно доволни, че не са паднали - единственото, което би им попречило да са първи със сигурност, те просто изпъчиха гърди със самочувствието на вече шампиони, после дори не се притесняваха като гледаха останалите двойки. Беше им ясно, че дори звезди да свалят другите, те ще бъдат на върха. Останалите следяха с притеснение резултатите на конкурентите си, надяваха се, трепереха, при руснаците това го нямаше. Че защо изобщо се мориха да играят? Ей това не ми е ясно:/
После украинците... Те се оляха, от сърце го говоря. Бааавна музика, но подплатена с доста бърз ритъм. За сметка на това те се хързулеха по леда, без да имат каквото и да било общо с музиката, а още по-малко с ритъма. Със същия успех можеха да се влачат и без музика, тя и бездруго само им пречеше. Съчетанието беше скучно, умряло, не казвам, че беше лесно, но то се иска трудност и умение и да се нарисува картина, която няма да се хареса никому.
Стана така, че за да оправдаят включването си топ-пет, Албена и Максим трябваше да надскочат по качество, сложност и изпълнение посредствеността на тези, на които им бяха отредени местата на почетната стълбица. Трябваше да покажат, че са по-добри от тях, само за да им позволят да са последните сред най-добрите. А това е много, много тъжно. И е грозно, та чак уродливо. Мисля, че пак ще се върна към изпитаната си практика да не гледам подобни спортове, така и така знам какво става накрая, ма поне да се ядосвам по-малко
