Поредната книга за Холокоста, тоя път от гледната точка на детето на високопоставен немски офицер, който бива изпратен в Аушвиц. В един момент хлапето среща едно еврейско хлапе и почват да си говорят (щото нашето хлапе, което е на девет години, няма идея какво аджеба става около него и що всички тия хора са толкова слаби). Като цяло адски добре написана книга, някак си си личи, че е мислено над всяка дума: всяко изречение си е точно на мястото, всичко е казано по най-точния и прост възможен начин и освен това е въздействащо, макар че не мога да кажа защо точно. Цяло удоволствие е да я четеш, хем че детето е много истинско. Ако случайно ви падне в ръцете, препоръчвам
The Giver - Lois Lowry
Пак хлапе, тоя път на дванайсет, живеещо някъде в бъдещето, в напълно утопично общество. Всяка сутрин споделя сънищата си, всяка вечер - изпитаните през деня чувства, кара колело до училище, играе с приятелчетата и никога не лъже. Най-големият му страх е да го отлъчат от обществото му, макар че не знае какво се случва тогава. Когато един ден не изяжда ябълката си в училище, а я донася вкъщи, се чува обявление по високоговорителите, което казва, че ябълките се ядат в училище, и то се засрамва ужасно... А това е само повърхността, има много по-дълбоки неща и начинът, по който са разкрити, е страхотен. Като език е приятна, но не феноменална, героят не можа да грабне, макар че второстепенните бяха много добри, обществото е чудесно като идея и много добре описано... абе като цяло всъщност много добра книга. Пак препоръчвам, ако ви падне
Вещерът тази книга е малко по-комедийна според мене,пък и по-лека почетох я за 3 часа.Чукът на Бога ми е малко мудна но е изключително четивна,като 1984.Мисля като събера повечко пари да си купя Властелинът на пръстените на английски. 
