Detective Conan ep. 865 - поредният боклучав случай, който не е по мангата. Единственото интересно нещо беше гласа на говорящата птицата.
Следващия път се връщаме към истинската история с поредния сблъсък между Шуичи и Тоору.
Ще наспойля леко, Вермут също е наблизо.
Kindaichi Shounen no Jikenbo (TV) ep. 108 - самите трикове не бяха толкова лоши, но малко хора биха се вързали, а и кучешката свирка е доста популярен предмет. Драмата зад мотивите на убиеца е малоумна.
Класирам арката на Цербер към по-калпавите истории с Киндайчи.
Aho Girl ep. 2 - първият сегмент беше най-смешен. Втория ни запозна със сестрата на А-кун, която е толкова залюхана, колкото протагонитската, но поне влага усилия да се поправи и изучи. Третият доказа, че председателката на ученическия съвет е по-извратена и по-мръсно подсъзнание и от кифли в Seitokai Yakuindomo, което си е постижение.
Mobile Suit Victory Gundam ep. 49-51 - май най-лошият Gundam, който съм гледал. Като изключим обичайно силните страни на поредицата (механичен дизайн, тупалки) и промените в света, сюжетът е ужасен, а героите сбор от противоречия.
Най-ужасни са жените. След оригиналния Gundam Томино, явно в отговор на критиката успява да ги пооправи, но тук необяснимо регресират до отвратителни чудовища. Катеджина, Фуала и Лупе са едни от най-противните образи в аниме, на които съм попадал. Да, прави се опит зрителя да разбере и тяхната гледна точка, но резултатът е смехотворен. Отрядът на Ширак (в англоезичния превод го пишат Шрайк) пък са типични women in refrigerators. Заради главната героиня Шакти измира маса народ, а тя е достатъчно умна и наясно със ситуацията, че да не им го причини. Е, имаше и няколко поносими, като най-впечатляващи са майката на Усо и Марбет.
Главният герой Усо е лоша смес от шоненски клишета - невъзможен стоицизъм, прекалена емоционалност и желание да спаси всички. На няколко места Томино вкара в него и патентованите си глупости, та образът е и комичен по особено грешен начин. Най-досадното е, че мрънка през цялото време.
Кроникъл на външен вид е най-стабилният герой, но вечно действа импулсивно и се проваля дори, когато надмощието е в негови ръце. Веднъж за малко да жертва сестра си - кралицата. Дори собствените му хора не го обичат. Любовният (?) триъгълник между него, Катеджина и Усо все още не мога да си го обясня.
Има още тонове герои, но неизменно най-интересните измежду тях измрат: Одело, старците техничари, капитанът, главните лошковци и т.н. и т.н.
Сюжетът, както споменах е непостижимо зле: спиране на три абсурдни плана за унищожаване на земното население. Гигантско оръдие с неочаквано фалическа форма, кораби с огромни колела, които буквално тъпчат земята
и накрая масивно устройство за промиване на мозъци, захранвано от хиляди хора с психически способности в криогенни камери.
Последното някак работи само на голямо разстояние, а някои хора не се поддават на влиянието му. Няма обяснение нито за едното, нито за другото. Не е ясно и как самите занскарци се предпазват от него. Вредите, които нанесе и последствията от тях бяха споменати само веднъж и после напълно забравени.
Накратко еквивалентът да гледаш това шоу е да наблюдаваш нечия лудост.
Gundam: G no Reconguista ep. 8-10 - отношението ми към Йошиюки Томино е някак противоречиво. От една страна така и не успях да го обикна, но подобно на Мамору Оши, колкото повече негови неща гледам, толкова по-лесно се ориентирам в тях и дори намирам начини да им се насладя...без да ги приемам за абсолютно чиста монета, защото и двамата са си за лудницата.
Не слагам знак за равенство, Оши е великан, но първоначално изпитвах доста сходни трудности и с двамата.
На този етап Reconguista не само е гледаемо, но дори е доста добро шоу. Политическата интрига се заплете интересно, героите навлязоха в по-човешки отношения, битките са красиви, новите mech-ове са красиви (G-Self-ът се сдоби гигантска външна броня подобно на Unit 3 от Stardust Memory...по-скоро идея заимствана от Macross, защото се среща още в оригиналните му серии). Ако не познавах Томино и внезапните му "развития" щях да си помисля, че сериалът се е оправил.
