ShadowDance

Това какво ще да рече?

Spoiler: show

Съгласен съм, че е превърнат в някакво чудовище. Не забавяйте за непобедимия поборник, понесъл невероятно тежка броня. Някак си е свързано с жените, които дават на Кибърн предполагам.
За Сандор:
И аз като изчетох няколко пъти главата с гробаря ми мина през акъла надеждата, че това е Клегейн, криещ си лицето и куц заради раната на крака си. Само две неща не ми се връзват:
Предполага се, че той се е покаял и вече служи на боговете, което не му подхожда. И все пак, възможно е пък.
Второ, как са намерили шлема му.
И все пак подкрепям тази теория.

Spoiler: show

AlDim wrote:
High level sarcasm. You don't have to understand.

Ghibli wrote:

AlDim wrote:
High level sarcasm. You don't have to understand.

Не, защо, разбрах го, просто исках да си уточня дали наистина тонът ти тук е толкова груб и заядлив, колкото изглежда.

Edit:
Като сложа едно смайли дали постът ми ще мине за сарказъм?

Spoiler: show

По съм склонен да определя книгата като фентъзи. Винаги съм си падал по умерената фантазия, където като се случи нещо свръхестествено и наистина прави впечатление. Страхотно напрежение имаше в сцената, в която Сам и Джили изпълзяха през кладенеца примерно(при все че това си бяха просто Сам и Джили, пак беше страшно преди да се разбере). Такъв момент трудно може да се постигне в книга, пълна с магове и орки.

За мен поредицата е страхотна, поне до този момент. Има някои неща, които дразнят разбира се - основното е плявата. Начи има страшно много глави, в които не се сучва абсолютно нищо. Какво толкова се случи със Санса в четвъртата книга? Или с Церсей... Мартин можеше в една глава да опише как съсипва кралството, а не да разтегля локуми, които дори не са интересни. Но нека да предположиме, че на някой му е интересно да чете как една курва-интригантка управлява кралство, ок такива хора има, но на кой му бяха нужни главите със Санса и сополивия Робин? Давам примерн основно с четвъртата книга, понеже от нея са ми най-свежи спомените, но същото което казвам се отнася и за останалите 3.

Сексът в поредицата е груб и на моменти неприятен, да. Обаче изгражда някаква представа за времето и мястото, което Мартин описва. Може би на моменти да е бил в излишък, но по добре малко повече отколкото нищо. А специално аз последните 1-2 сесии на Тирион и ... как и беше името, курвата му(да кажем), просто ги прескочих . Не ми бяха приятни, вече си бях изградил представата онази част от характера на джуджето, която секс сцените разкриват, така че - по диагонал.

Хрътката, Давос и Бриен са живи, не съм 100% сигурен, но достатъчно, за да съм готов да се обзаложа. Доказателство: в края на всяка книга има референс към главните действащи домове и ъъъ групировки. Та там имената на тези, които са умряли, са обградени със {}. При въпросните трима няма такова нещо.

Голяма част от персонажите не са ми симпатични. Интересно ми е да чета, какво се случва с трях, ама не ми харесват. Санса, Церсей, Кейтлин, Тирион, Сам... ужаст. Истински ми допадаше единствено Принц Оберин, ама него набързо набързо го заклаха. Сега ми останаха само Мийра и Джойен. А и Джайм ми харесваше преди да го осакатят, после заприлича на брат си.

Spoiler: show

Е, покрай неуспешното управление на курвата-интригантка се случиха сума ти неща. Основно именно благодарение на нейните глави ни се разкриха огромните религиозни промени, които настъпват в кралството, примерно, и които ще имат, сигурен съм, огромно влияние върху случващото се по-нататък.

А Мартин ни занимаваше със Санса поради две причини:
Първо, за да ни разшири хоризонтите като включи подробно описание на голямата Източна територия във Вестерос (същото прави в същата книга и с Железните острови и Юга, както и със Браавос)

Второ, за да ни запознае в подробности с плана на Кутрето, който, подобно на религиозните фанатици, сигурно ще има огромна политическа роля в ставащото по-нататък. Да не говорим, че Старките кажи-речи вече не съществуват, а планът на Кутрето включва именно съживяване на Властелините на Севера и сключване на съюз между тях и Изтока.

Хрътката и аз мисля, че е жив, той е онзи накуцващия брат в манастира, където отседна за кратко Бриен. Давос също е жив, естествено. Мартин трябва да е идиот, че да ни занимава две книги с него и после да го убие offstage. За Бриен...ше видим. Малко скапан клифхенгър, така или иначе, щото ше разберем кво става с нея най-рано в края на "Танц с дракони", а най-вероятно чак в шестата книга...

Колкото до персонажите - айде, сега, не е честно да си избираш за любимци само пичовете . и Оберин, и Дж...айм си бяха тотално шаблонни персонажи, когато всичко си им беше наред. Честно казано, според мен Мартин добре е осъзнал това и затова уби Оберин в края на трета книга, за да вкара в играта дъщерите му, които изглеждат далеч по-интересни от баща си, най-вече с противоречащите си цели. Дж...айм пък в никакъв случай не прилича на брат си. След като му отрязаха ръката той е персонаж, стремящ се към положителност и правилност в постъпките си, докато Тирион винаги просто е обичал да играе Играта на тронове и да се докаже/да се отърве от сянката на баща си (накрая реши тоя проблем като се отърва от баща си).

В смисъл, компонентите, които изграждат Дж...айм са много по-различни - любов към сестра си, желание да се покаже достоен за Командир на Кралската стража, желание да оправи донякъде тоталния хаос в Кралстово, желание да разпали искриците на колкото там лична чест му е останала (затова беше и целия епизод с обсадата на Ривъррън, щото се беше заклел именно пред Кейтлин) и т.н.

Мийра и Джойен пък са толкова епизодични персонажи досега, че не схващам кога са имали време да ти харесат Сигурно обаче в петата книга Мартин доста ше се занимава с тях.

Spoiler: show

Според мен Санса, Кутрето, Сам и така любимия на всички(особено той) Джон Сняг са далеч по-клиширани персонажи от Джайм и Оберин. Все пак първия прави деца на сестра си, а втория на половината дорнски жени... е той е леко клиширан, да , но ми харесва.
Колкото до Джойен и Мийра, еми не са чак толкоз малко епизодите с тях. А и ми допада блатната им нация като цяло . Тук таме, разпръснати из четирита тома, се споменават Жабарите и винаги ми е било интересно да чета за тях.