Post
by Moridin » Mon Dec 19, 2011 5:53 pm
Независимо от това, че пледоарията на Цайса деградира мащабно в тъпи шегички, аз съм на мнение, че в оригиналната теза има достатъчно основание.
Намирам за повърхностно да се решава въпросът с "всичко е социално обусловено, генетично няма разлики между мъжкото и женското мислене". Първо, това никой не го знае и никой не може да го твърди и никаква емпирика не може да го докаже. Второ, всичко Е социално обусловено, но аз не познавам човешки същества, които могат да надскочат социалното обуславяне. Начините, по които обществените порядки влияят на изграждането на личността са прекалено много, прекалено сложни и прекалено фини, за да може да се отсече: "ако тука не беше толкова патриархално, жените щяха да секат дърва", а и подобно отсичане е безсмислено по същността си и дори за мен прилича на дървена философия и себедоказване.
В Том Сойер има една случка, при която се разбира, че нашичкият не е момиче по това, че си свива краката, за да хване ябълка, паднала в скута му, въпреки че е с рокля, а момичетата са свикнали да си разтварят краката, защото роклята улавя всичко. Примерът е ирелевантен на съвремието, давам го като илюстрация на наличието на безкрайно много нива, на които ВСИЧКО влияе на ВСИЧКО в поведението.
Щем, не щем, половете имат определена социална роля, която се описва от обществото и времето. Това е и смислено, тъй като е просто сложен второсигнален вариант на чисто биологичния полов диморфизъм, който има съществено влияние върху естествения подбор.
Тази роля не се заключава в това как някой си изкарва прехраната, дали готви и дали обича да шие. Подобно обобщение и подобни примери са твърде твърде наивни и опростени. Ако например от жените днес не се очаква да мълчат, когато мъжът им говори, то от техните майки се е очаквало. Може майките да не са искали да научат така своите деца, защото е било отживелица, но те САМИТЕ са изградени като личности по този начин, а малките момичета ИМИТИРАТ единствено това, което виждат, и този процес продължава до много късно в индивидуалното развитие. Давам това като пример как социалните норми влияят и извън времето си, поради това, че се намесва сложно взаимодействие с механиката на възпитанието и на развитието на интелекта и душевността.
Момичетата стандартно биват преследвани от момчетата, голяма част от действията им съзнателно или не биват насочени към предизвикването на преследване от подходящи индивиди. Момиче, което не е преследвано, е принудено да направи личностен скок, за да стигне дотам то да преследва. Отново опростявам нещата, но това е пореден пример за това как някакви съвсем базисни социални моменти биват отпечатани в психиката на оформящата се личност. Процесът при това е заразен - комуникацията с вече оформени в някакъв социален модел други жени влияе на свой ред върху оформянето на конкретната жена. Има изключителна инерция, която е труднообратима, и социалните фактори влияят на прекалено много нива.
Освен тях НЕОСПОРИМО има и чисто биологични фактори, ако щеш и само физическата сила (по Амелия). Наличието и неналичието на физическа сила ТОТАЛНО променя личността, тотално. На всички нива. Разбира се, че хората са различни и са безкрайно непроследими комбинации от гени, обществени фактори и причинно-следствени взаимодействия от случките в живота им. Въпреки това очевидно и за най-непреднамерения поглед, общи закономерности са изводими, макар и размити в параметрите на конкретната личност.
Емпириката го и потвърждава. Извинявам се, но НЕ СЪЩЕСТВУВА толкова популярна градска легенда като тази за "женската логика", с която толкова голям процент мъже да са съгласни, ако тя е просто някакъв bias или самоизпълняващо се пророчество (по Roamer). Има явни ситуации, с които мъжете се сблъскват нонстоп при комуникацията с жени (и обратното естествено) и от които са изводими закономерности със статистическо значение.
Не на последно място, прекалено е мъгливо доколко има генетично обусловено поведение и доколкото то е полово диморфно. Науката е на сляпо по мои впечатления за това до този момент. Методите й за изучаването на потенциален такъв феномен са чисто емпирични и дават противоречиви резултати. Не знаем достатъчно, за да изследваме причинно-следствена връзка. Следователно не сме в състояние да оборим подобна възможност. Разбира се, не сме в състояние и да я приемем като чиста монета, но така и така тя е само потенциален БОНУС към явно и НЕОСПОРИМО съществуващите социални влияния върху личността и характера, нежели да се налага да се разчита само на нея.
This is it. Ground zero.
