ShadowDance

По НТВ върви "Болница Кралството" - което ми се стори интересничко - поне втория епизод (първия го изтървах ) - по сценарий на Кинг е, някой да знае дали има такъв разказ или книга?

Доколкото знам, това е нещо като римейк на оригиналния сериал със същото име, заснет от Ларс фон Триер, така че ме съмнява да е по книга на Кинг.

Мне, не е по книга на Кинг, просто той е сценариста;)
Иначе сериите са 13 и ще ги видим всичките по НВТ:)

не видях никой да напише "Бягащият човек".
Откъс от тази книга имаше в един брой на "Криминален роман" от 92г. който по случайност попадна в мен.Това откъсче бях го препрочитал 10 пъти, докато миналата година не си намерих най-накрая книгата.
Кажете ми не е ли дал Кинг идеята за атентатите от 9/11?

Някъде един админ беше казал да пишем току-що прочетените книги на разни автори в темите на авторите, та ето ме тук, в тая тема отпреди четири години, която не съм чел

Та вчера и днес погълнах първата и втората част на Тъмната Кула. Почти буквално погълнах - след като минах 70тата страница на първата, да съм спрял да чета за три-четири часа, не повече. Отдавна не съм намирал книги, които да са толкова магнетични, че да не мога да ги оставя.

Даже не е толкова добър писател. Стила му не мога да преценя, понеже го чета преведен на език, който не го мога като роден (немски), но на места се отпуска

Spoiler: show

оня момент в края на първата с "Maerlyn!" и вика на пумата ме разсмя, както и голяма част от пребиваването на Роланд в третия, така и не почувствах Джейк толкова близък, че смъртта му да ме натъжи наистина, цялата втора книга със страданието от отрязаните пръсти и калмарите в един момент омръзна, такива неща...

, обаче човекът има въображение, да го вземат мътните! Бих прочел всичките книги само за да разбера какво става, когато накрая стигнат кулата. А освен това пише с едно въодушевление, което не мога да определя как го усещам, обаче е осезаемо. Нещо като ония автори на по 14-18 години, дето пишат за едва ли не първи път и им е толкова готино, че разказват история. Просто те придърпва.

И сега да завърша поста, че много дълъг стана: Роланд е един от най-готините главни герои, които съм виждал

Бих прочел всичките книги само за да разбера какво става, когато накрая стигнат кулата.

В такъв случай недей. Наистина недей.

Уф, мене ми остават последните две ма нещо неам желани да ги хващам, макар че съм изчел предишните по 3 пъти. Връзката с Безсъние, Талисамана и Черния дом и Сейлъмс лот също еидейна, не помня още де имаше препратки в другите му книги.

Най-добре въобще не чети последните два, те само развалят поредицата. Особено финала, който е мегаразочароващ.

На мен не финала а всичко от началото на шеста книга до него ми беше проблемно. И стилът на Кинг не е лош, имам чувството, че се повтарям, но особено в началото на четвърта книга имаше брутални абзаци.

Книгитите на Кинг бяха мой спътник през тийнейджърските ми години и ме спасиха от Нора Робъртс периода ми (бях млад, търсех себе си). Човекът определено може да пише и то за неща, които обикновенно се таят и в мислите на всеки от нас. Историите му са необикновенни и все пак напълно достоверни (Нужните неща, Мизъри, Долорес Клейборн, Играта на Джералд). Тъмната Кула затвърди умението му да пише и интересни фентъзи истории показано в Очите на Дракона.

uriel_blanchard wrote:Книгитите на Кинг бяха мой спътник през тийнейджърските ми години и ме спасиха от Нора Робъртс периода ми (бях млад, търсех себе си). Човекът определено може да пише и то за неща, които обикновенно се таят и в мислите на всеки от нас. Историите му са необикновенни и все пак напълно достоверни (Нужните неща, Мизъри, Долорес Клейборн, Играта на Джералд). Тъмната Кула затвърди умението му да пише и интересни фентъзи истории показано в Очите на Дракона.

uriel_blanchard wrote:Тъмната Кула затвърди умението му да пише и интересни фентъзи истории показано в Очите на Дракона.

"Талисманът" > "Очите на Дракона", прочети я.

Добре де чел съм няколко книги на Норчето. Какво толкова? Тогава бях тийн и още формирах вкуса си. От тъмната кула успях да прочета само първите четири части и ми харесваше, не знам как е била нататък. Талисманът съще беше много добра книга макар и да не си я спомням напълно вече мисля пак да я прочета. Очите на дракона ми хареса наистина много, макар едни от любимите ми да са Безсъние и Томинокърс както и Сейлъмс Лот. Каквото и да говорим човекът има талант и повечето от книгите му са наистина добри. Не знам как се е справял в някои от по-новите му неща.

При по-новите неща "Бурята на века" е добра, обаче "Клетката" не си я причинявай.

От по-старите чел ли си "Сияние", "То" и "Мъртвата зона"?
Евентуално и "Тъмната половина", "Гробище за домашни любимци", "Кристин", "Живата факла (Подпалвачката)" и повечето му разкази.

А "Тъмната кула" е писана с все по-дълги периоди от време между отделните книги и към края имах чувството, че се е напънал да я завърши, за да му се махне от главата. И дето вика Любимецът краят е разочароващ. Интересно е, че самият Кинг прави пауза няколко страници преди края и се обръща към читателя с молба да спре дотук, защото не е нужно да се знае краят, важно е пътешествието и т.н. Е, съмнявам се много хора да са го послушали. Поне си предупреден да си снижиш очакванията максимално, пък току-виж ти хареса.

Впрочем в списанието има ревюта на шеста и седма книга, ако нямаш време или желание да ги изчетеш. Напиши "Кинг" в търсачката и ще ти излязат.

Уф, подариха ми последната му "Дума ки", ма нещо неам нерви да я започвам дори.