ShadowDance

МАТЕМАТИКАТА Е НАЙ-ХУБАВОТО И КРАСИВО НЕЩО НА СВЕТА!ПРЕД НЕЯ АНДЖЕЛИНА ДЖОЛИ ИЗГЛЕЖДА КАТО,АНАСТАСИЯ МОЗЕР.Симо би разкарал цигулката,ако можеше по цял ден да така задачи

никой да се не обижда

Заспи вечен сън някъде, Амелия, моля те.

Жоро, ако това е целта, дано никога не я постигне

Как да е, всички сте много нахъсани да си говорим (разбира се само общи приказки и лозунги) за творците и целите в математиката, но никой не ще да ми даде отговор на единствения въпрос, който ме интересува откак изобщо съм започнал участието си в тоя топик:

КАКВО е абсолютната красота и ЗАЩО математиката е аватар на това чудо?

@Драгън

Даже е по-дълбоко - математиката е метазик, който може да опише и езика като понятие. Вкл. метаезика като език

И не е ограничена до чистата логика. Всъщност тя може да моделира много "нелогични" видове логика. Може да моделира всяка наша мисъл и чувство по някакъв начин.

Математиката реално е връхната точка на три цивилизационни цели: комуникация, разбиране на света, промяна на света (но в зависимост от предната)

В този смисъл като "цел" има разлика с изкуството - изкуството цели да предаде индивида, да комуникира индивидуалните чувства със света. Докато математиката цели да осигури средствата за това (една от целите й).

Но по отношение на сравнения за гениалност, за красота, и т.н. - там освен дето категориите са субективни, принципни разлики не може да има.

Рольо, ако влагаше в свиренето си 1/32-а от усилията, които изливаш, за да водиш малоумни дискусии по форумите, сега вече щеше да си готов за държавния си изпит. Отивай да учиш и спри да си губиш времето с неща, които нито разбираш, нито са ти важни.

Красотата е в това да видиш как един невинен първоначално дискурс "какво ни дава средното образование като представа за едно ирационално число" постепенно се превръща в горещ сблъсък между многобройни философски възгледи.
По мое скромно наблюдение, тук Роланд се изявява като умерено обективен идеалист-платоник. Пъгсли, естествено, е убеден хедонист. Шайхири, както винаги, е софистициращ киник (не в съвр. смисъл на цинизма, а в смисъла, че човекът не е полисно, а всеобщо същество). Амелия е колебливо скептичен, клонящ към гностицизма агностик, а Моридин - сдържан представител на аристотеловата школа. Морвен най ми напомня за късния стоицизъм на Марк Аврелий, макар че я виждам по-скоро облечена не в тога, а в пеплоса на богинята на мъдростта Атина (Совата) Драгън естествено се придържа към късното питагорейство на Плотин, но то е нормално - спор. тази космогония, близка до съвременната, в началото е "хюле" (безформена материя, яйце), която се раздвоява и от нея излита дракона (Фанет). Колкото до Минувача, както и Преводача - застарели момчета, мъчени дълги години с марксистка философия, според която естетическото е обективно съществуващо, но които интуитивно по-скоро са се придържали към субективния идеализъм ;р

Interpreter wrote:Красотата е в това да видиш как един невинен първоначално дискурс "какво ни дава средното образование като представа за едно ирационално число" постепенно се превръща в горещ сблъсък между многобройни философски възгледи.
По мое скромно наблюдение, тук Роланд се изявява като умерено обективен идеалист-платоник. Пъгсли, естествено, е убеден хедонист. Шайхири, както винаги, е софистициращ киник (не в съвр. смисъл на цинизма, а в смисъла, че човекът не е полисно, а всеобщо същество). Амелия е колебливо скептичен, клонящ към гностицизма агностик, а Моридин - сдържан представител на аристотеловата школа. Морвен най ми напомня за късния стоицизъм на Марк Аврелий, макар че я виждам по-скоро облечена не в тога, а в пеплоса на богинята на мъдростта Атина (Совата) Драгън естествено се придържа към късното питагорейство на Плотин, но то е нормално - спор. тази космогония, близка до съвременната, в началото е "хюле" (безформена материя, яйце), която се раздвоява и от нея излита дракона (Фанет). Колкото до Минувача, както и Преводача - застарели момчета, мъчени дълги години с марксистка философия, според която естетическото е обективно съществуващо, но които интуитивно по-скоро са се придържали към субективния идеализъм ;р

Това беше гениално!

Смайващо точно, да, и достоен финал на всички дискусии.

Да, предполагам, че темата заслужаваше да умре в позор

Аз следях интерес бтв, тъкмо даже си бях намислил едно бойно включване за правото срещу математиката (защото съм бил заяждан и преди на този въпрос), но мисля, че господин Русинов наистина я завърши много подобаващо. Дано и участниците в спора освен Симо мислят така.

освен дето роланд е анти-платон, амелия е по-скоро епикуреец, отколкото скептик; а моридин е аристотелианец в случая, колкото аз съм хегелианец


нищо де, late to the party, но ще си се изкажа.


@роланд:

ще ти дам една възможна рационализация. тя не е единствена, но пък вероятно е най-близка до твоя опит.

да разгледаме музиката и математиката.

имаме някакво музикално произведение:
- музикалният инвалид (сори за политическата некоректност ; ) в най-добрия случай ще разграничи в него мелодията
- на следващото ниво слушателят евентуално включва във възприятието и ритъма
- после идат динамика, тема, хармония и прогресия, структура.
колкото по-навътре в музиката е слушателят, толкова по-добре може да оцени произведението и не само да го оцени, но и да му се –наслади- и да го -преживее- на повече нива. демек, да види повече красота в него.
(това отгоре не претендира за точност на нивата, а е само илюстрация; напълно е вероятно ритъм и мелодия на практика да са наобратно и т.н.)


къде е тук математиката? и музиката, и математиката са абстрактни. разликата е, че музиката е непосредствена. даже, за мен, е най-непосредственото изкуство.
та, как се възприема красотата? важното в случая е, че е на нива.
изкуството като творчество на красота е интелектуален и емоционален стимул. при непосредствените изкуства емоционалният стимул се трансформира до интелектуален (като при високите нива двете са вероятно неотделими). при математиката е обратното, емоционална реакция може да се извлече от интелектуалната страна. разликата общо взето е в това, че нива се качват сравнително по-трудно, отколкото при непосредствените изкуства.
защо математиката би могла да е "абсолютна красота"“? математиката е абсолютно независима от каквато и да е сетивност. и тук идва парадоксът: въпреки изключителното ниво на абстрактност на математиката, в известен смисъл тя е по-непосредствена от изкуствата, защото възприемането й не се опосредства от сетива (естествено тая непосредственост се маскира от други неща). математиката, от всички области на творчеството и мисълта, е най-близо до обективна красота (спокойно може да се твърди и че Е), доколкото игнорира субективни критерии и е първо интелектуален, и после емоционален стимул - отново вдигайки нивото на обективност по тоя начин, интелектуалната страна бидейки по-малко подвластна на интерпретация.


и дори успях да не спомена за връзката истина <-> красота. damn, i'm good.

Симеоне, ще разкараш ли тая абсолютна красота? Хванал си се за нея като за спасителен пояс и я ползваш като оправдание да отричаш цялата математика и да обясняваш колко била мизерна и колко е мизерен топикът. Все едно аз да ида в анимето и да почна да пиша "странен форум", "тая тема заслужава да умре в позор", "баси как може да спорите дали някво японче наречено Шинджи е убитак или не". Кат не те кефи, не я яж и толкова.

Морви. Бих искал да спреш да се държиш като задръстена патка и да ме оставиш на мира. Благодаря ти.

Бате, ще черпя като на аргумент ми отговориш с друго освен с игнор.

Вие двамата що не си вземете отпуска от форума за 2-3 дена? Това вашето минава всякакви граници вече.

И аз да се присъединя към Амели. Имам чувството, че ако се срещнете на улицата, по вечерните новини ще гледаме тленните ви останки. Ми страховито изглежда отстрани, да ви кажа...