ShadowDance

Аз пък в момента най-непатриотично псувам оскъдното количество на кирилските шрифтове. А патриотизма е много общо едно такова, за него може да се хване човек само ако е с комплекси.

(бтв, това с огнището е малко смешно, като се има предвид, че от три поколения насам се ползва ток)

Морве, съгласи се, че фраза като "любовта към бащиния ток" или "любовта към бащиното парно" звучат още по-смешно. НЕ е нужно да сме фактологически изрядни за ВСИЧКО.

Не знам защо тази тема ми припомни един стар и доста гнусен соц виц за патриотизма

Spoiler: show

Глистчето се показало навън и възкликнало:
- Ой, мамо! Колко е хубаво, светличко, зеленичко, пчелички жужат и тъй хубаво мирише! Хайде да отидем там!
- О, не, детето ми - отвърнала мама Глистка. - Нашата родина е тук, в г.за.

Родът е нещо повече от бабите и дядовците, нещо с много по - широк обхват. Държавата е система за колективна отбрана. Любовта към рода е любов и към Родината, към всички тези хора, които са преплели съдбите си, за да създадат България и на цената на огромни жертви да проправят пътя на нашето бъдеще.

На партито за деня на независмостта, което организира моят университет, ми поискаха 10 лева за вход и три лева за малка бира. След тази травмираща случка намразих патриотизма още повече.

raylight wrote:Родът е нещо повече от бабите и дядовците, нещо с много по - широк обхват. Държавата е система за колективна отбрана. Любовта към рода е любов и към Родината, към всички тези хора, които са преплели съдбите си, за да създадат България и на цената на огромни жертви да проправят пътя на нашето бъдеще.

Моята любов към рода пък не е такава... Тя си е любов към рода. И някак странно ми е да чета "родина" с главно "р" и неща като "...на цената на огромни жертви да проправят пътя на нашето бъдеще" Не си разменяме политически памфлети, а мнения.

raylight wrote:Родът е нещо повече от бабите и дядовците, нещо с много по - широк обхват. Държавата е система за колективна отбрана. Любовта към рода е любов и към Родината, към всички тези хора, които са преплели съдбите си, за да създадат България и на цената на огромни жертви да проправят пътя на нашето бъдеще.

Тва е некъф документален филм.

Обичайте Родината... мамка ви!

Колкото до патриотизма...
Сещам се за думите на един стар мой приятел:
"Гордея се с произхода си, да.
В мен има много прабългарско, малко славянско и доста тракийско.
Роден съм в борческото селце Уйовене, скътано в китната долина Влачи гъз, в полите на западна Стара планина.
Вярно, тази топонимия винаги ме е притеснявала, но за щастие селцето след това го преименуваха на Хубавене.
Само че от това нещата не се промениха особено."

raylight wrote:Родът е нещо повече от бабите и дядовците, нещо с много по - широк обхват. Държавата е система за колективна отбрана. Любовта към рода е любов и към Родината, към всички тези хора, които са преплели съдбите си, за да създадат България и на цената на огромни жертви да проправят пътя на нашето бъдеще.

Напред войни на Богоравия ...

raylight wrote:Родът е нещо повече от бабите и дядовците, нещо с много по - широк обхват. Държавата е система за колективна отбрана. Любовта към рода е любов и към Родината, към всички тези хора, които са преплели съдбите си, за да създадат България и на цената на огромни жертви да проправят пътя на нашето бъдеще.

С държавата имаме обществен договор - аз й плащам данъци, а тя ми осигурява някаква законност. Иначе не забелязвам държавата ми да се е разляла в някаква особена любов към мен, та не виждам защо трябва и аз да й отговарям извън деловите ни отношения. Напротив, тя ми казва, че въпреки, че си плащам здравните осигуровки, ако се разболея няма да ме лекува, докато с другата ръка дава на Ахмед Доган милиони. Някак патриотизъм към държавата не чувствам. От там нататък към хората имам чисто лични чуства, при това само към някои, абсурд е да обединя всички българи под един знаменател. Още по-малко пък всички живяли някога, историята помни и достатъчно дребни човечета. Това не значи, че не оценявам направеното от Левски, примерно. Просто, че не твърдя, че автоматично това, че сме от една народност прави и мен велика или че понеже той е българин е най-великият борец за свобода бродил някога по земята.

Морве, съгласи се, че фраза като "любовта към бащиния ток" или "любовта към бащиното парно" звучат още по-смешно. НЕ е нужно да сме фактологически изрядни за ВСИЧКО.

Факт Обаче мисля, че не ме разбра. Просто самата фраза ми се вижда вече толкова остаряла и изпълнена с патос, че звучи абсурдно. Сигурно някога, когато огнищатата са били сърцето на дома, това е било изпълнено със смисъл. Сега звучи като остарял израз, който се ползва само на готово.

Мисля че имате някаква заблуда патриотизъм не означава чуство към държавата а чуство към общноста към която принадлежиш. Държава и общност не са еквиваленти.
Патриотизъм означава любов и възхищение към Родината, гордост и възхищение от националните постижения и природните дадености.
Това не означава че трябва да се биеш в гърдите как сме най-големите (особено когато не сме в 99% от случаите) но е редно да изпитваш някаква радост при постижение на българин.
Биенето в гърдите само защото си от дадена нация се нарича национализъм и няма нищо общо с патритозма.

Много са ти объркани понятията, намеси природата и нацията в едно. Патриотизъм в наше време се отнася за Държавата, това е.

Чувството, че принадлежиш към общност е от признаците/проявите на патриотизма, а не предусловие за него.

Когато сме нямали държава патритозма е бил най-голям . Следователно държавата няма нищо общо с патриотизма.

Аз лично не се смятам патриот но понякога се чудя дали на сегашните Софияци щеше да им е хубаво като сърби ако прадядо ми и другите около него не са извършили марша към Сливница за 3 дни. А пък неговият дядо и другите като него може са хвърляли мъртъвци на Шипка ей така залудо.

"Грабайте телата" е легенда.
На жителите на сегашна западна България щеше да им е хубаво в Сърбия, ако в момента се смятаха за сърби. Ако се смятаха за българи и се намираха под сръбска власт - не. И двете са достатъчно възможни развития, справка Македония. Така че въпросът няма отговор. Между другото, някъде край сегашната западна граница след Освобождението е имало желание за преминаване към Сърбия, не оставане в България. Съжалявам, че ми е толкова мътен този период и не мога да дам повече подробности (дори може и да бъркам времето - може да е било при следващите конфликти).
Как разбра, че когато сме нямали държава, патриотизмът е бил най-голям? Заедно с борбата за независима църква и държава е имало там едни явления като гърчеене или пък примерно крайно русофилство мъничко по-късно. И съвсем отделно, че понятието патриотизъм е достатъчно силно свързано с идеята за национална държава, която възниква исторически късно, примерно някъде към 18-и век.
Така че нека не бързаме с обобщенията.