ShadowDance

Подхванах го и аз, след 6 епизода съм сериозно зарибен. Страхотно качествено нещо.

Вкарах 5 епизода ама въъпреки че е направен супер професионално и е як, не е тематика дето ми се гледа. Ма ше седи на харда и на час по лъжичка га се сетя...

тази сутрин закъснях за работа, само за да успеем да изгледаме финалния епизод... по-нагоре изброените комплименти са съвсем точни, положението вече наистина ще е "the wire" и "всички други сериали". все пак за мен първи сезон остана ненадминат по всички показатели (фабула, герои, обстановка, хумор, финал) и до него се доближиха последните епизоди на останалите сезони и почти целият четвърти сезон, където хлапетата ми станаха любимци (напомниха ми за онзи велик филм "град на бога")

btw има един много спойлещ пост на Muad_Dib на 4 страница на темата- по специално за това какво ще стане с Майкъл и Сиднор. може би щях да се впечатля много повече от финалните сцени с тях, ако не знаех какво става предварително

Вече съм до в началото на четвърти сезон, а го почнах преди малко повече от две седмици. Гениален сериал, изключително увличащ. Все си викам "свършва епизода и си лягам", обаче краят се оказва точно на много интересно място, подхващам следващия епизод уж само да видя как ще се развият нещата, и като се опомня, се оакза, че е час по-късно отколкото съм планирал да си легна.

БТВ, кастингът е нещо феноменално тук. Има една камара актьори с почти никакъв опит или тотални аматьори, а всички влизат в ролите си чудесно и изглеждат точно на място.

Почва да ми става чак неудобно да я чета тая тема.

що?

OK, да се включа и аз в масовата Осанна.

Много, МНОГО добър сериал. Вече съм на 4ти сезон (Сашо спря на 3ти, за да си почива, аз не можах). Нема лабаво. История, персонажи, диалози - всичките са отвяващи. Обожавам факта, че няма и следа от типичната коп-мелодрамица, въпреки че ги има разните й елементи - като простреляни ченгета и разбити семейства. Всички са доволно морално сиви и разделянето на "добри" и "лоши" се прави само от това от коя страна на закона си.Тотално симпатизирам и на двата лагера. Само дето засега още не мога да харесам Марло кой знае колко. Стрингър и Барксдейл са толкова по-яки.

А Омар... ОМГ, онези тотално размазващи 4 минути от 3ти епизод на 4ти сезон, в които въпросният отиде да си купи корнфлейкс по пижама, бяха може би най-гениалното нещо в този сериал. Епохален е тоя пич! Епохален...

Радвам се, че и още хора видяха правата вяра. Сега само агледайте и Мад Мен:)))

Свърши. Ендингите на всички сезони си приличаха и всичките бяха разкошни. Този на пети сезон тури точката по все така въздействащ начин. Даже още по. Щото тука вече ни показаха ебаси удрящия кръговрат.

Сериалът е убийствен. Не знам дали някога ще го гледам отново, щото е доста demanding, но определено е един от сериалите, които вдигат яко телевизионната летва. Определено е най-доброто заглавие на ХБО, което ми е попадало. Претенциозен е, но си оправдава претенциите. А и претенциозността му не е префърцунена и не досажда. Многопластието на сюжетните линии и това колко хубаво бяха навързани от сезон на сезон, за да ни се покаже в крайна сметка една брутална и безмилостна картина на Балтимор в пълния й блясък, ме хвърлиха в състояние на телешки възторг, от което мисля да не излизам скоро. Забелязах, че сезоните ми натежават към средата, но пък финалите им после оправдават страданията. Може би предозирах със сериала - изгледах го целия за няма и 3 седмици. А той не е точно тип feel good сериал. В момента имам нужда от спешна реанимация с нещо по-брейндед.

Очаквах малко повече от третирането на проблема с вестникарската индустрия. Там можеше да се изкопае много повече мръсотия - както изкопаха в полицията, съдебната система и в кулоарите на властта. Можеха да кажат нещо за политическия контрол върху медиите и цензурата, вместо да ни занимават основно с това колко фул ъф шит са журналистите с Пулицър и от кои точно пръсти си смучат манипулативните историйки. Това може би се дължи на по-краткия последен сезон, а може и Дейвид Саймън да е решил да не е толкова искрен, колкото Ед Бърнс. Както и да е - за момента първия сезон като че ли ми остава най-любим. Беше най-кохерентен, сякаш, и разбира се, имаше прекрасни лошковци. После нещата се поразпиляха леко и персонажите станаха твърде много, за да им се обърне добре внимание на всичките.

Актьорския колектив има вечните ми адмирации. Доколкото разбирам, голяма част от актьорите, дори не са актьори, но въпреки това се справят с ролите си в сериала нечовешки добре. Имаше редица много яки попадения и от двата лагера. Супер магнетични образи като Омар или пък Стрингър. Марло също имаше ебаси излъчването и ме накара искрено да го мразя и да желая страстно особено садистичната му смърт. Стрингър и Марло - имат нещо в очите тия хора. Хипнотизиращи бяха направо.

Що се отнася до малките оазисчета от научна фантастика в морето от реализъм - образите на Омар, Марло, Макнълти и Фриман - много добре стояха и ги бяха вързали добре с останалото.

Spoiler: show

Това, което стана с Омар, ме натъжи безмерно, щото епичен каубой като него заслужаваше друга участ. Но пък беше правилно някак. Важното е, че пичът запази легендарния си статус и в края на сериала вече беше част от местния фолклор. Цинизмът на това, че дори не писаха за смъртта му във вестника, щото им се видя незначителна, ме изпразни.

Мога да изпиша още много по темата, обаче в момента, както казах, имам нужда от реанимация с някакъв ПЪЛНОЦЕНЕН, макар и по-изкуствен и елементарен стереотипен хепи енд. Затова ще ида да си пусна току що пристигналите ми ДВДта на Леверъдж, за да си гледам избрани сцени и екстри.

ПП. Пичът, който играеше Слим Чарлз, беше ТОЛКОВА могъществен. Жалко, че не му бяха дали по-голяма роля.
ППП. Имаше някои гениално замислени и режисирани моменти. И култови сцени. Примерно онази с Омар по пижама и корнфлейкса, за която вече казах. Фък-фък-фък сцената на Макнълти и Бънк, докато преоценяваха някво старо местопрестъпление. Краят на дъртия Соботка. Или пък оня отвяваш момент, в който Кима пожелаваше лека нощ на целия свят, заедно с малкия й нещо-като-син. Страхотни попадения.

Да бъмпна темата, че беше отишла на втора страница, а това е възмутително.
Нещо, което пуснах и в общата тема, но споменавам и тук - пояснявам защо малко по-долу.


Homicide: Life On The Street



Изгледах първите три сезона и нещо и с всеки следващ епизод съм все повече

Толкова кадърно пипнати, премерени и безпощадно точни сценарии, режисура и актьорска игра в сериал досега бях виждал само в The Wire. Което донякъде е обяснимо, тъй като и в двата сериала има пръст Дейвид Саймън - тук дори повече с документалната си книга "Homicide: A Year On The Killing Streets", по която е заснет този сериал. Тоест, вкарва се художествена нотка, но персонажите и разследванията в основата си са действителни.

Всъщност тук имаме качеството на The Wire, но се показва повече животът на полицаите от отдел "Убийства", мирогледите им, маниите им, особеностите им. Всеки от тях е развит невероятно подробно и пълнокръвно. И Homicide, и The Wire са в огромна степен "визуални романи", както самият Саймън описва втория.

Всеки епизод е по-качествен от повечето игрални филми и сериали на полицейска тема.


Опънинга:

Homicide - Life on the street opening scene, created by Mark Pellington and Lynn F. Kowal

Откъс от първи епизод - философията на Франк Пембълтън (Андре Брогер):
Homicide: Life on the Street - Gone for Goode

"Работата ми е да продавам дълги присъди затвор на хора, които не се интересуват от този продукт."

Да изкажа благодарност на тази тема, тъй като тя ме накара да се запозная с този шедьовър.
На мен най ми хареса трети сезон. Според мен даже ако си беше свършил там сериала, щеше да е най добре. Но ясно де, че няма как такъв сериал да приключи с три сезона.
Сцената с полицаите как доставят купувачи на дилърите беше най-запомнящата се WTF?!?They really did it! сцена, която съм гледал.
Великолепен сюжет с великолепен каст си заслужи пълната десятка.
Това, което не ми допадна са разни субективни дреболии.

Не съм съгласен, че трябваше да свърши с трети сезон и т въобще. В четвърти и пети покахаа две много интересни проблемни страни на Балтимор, демонстрираха разлика между гангстерите на миналото и тези на настоящето, да не говорим, че само за лудницата сътворена от МакНълти в пети сезон си заслужава всичко.

хахахахах СУПЕР ЯКО:)

Толкова суперлативи се изръсиха по адрес на този сериал, че се замислям да го дръпна и проверя. И него и The Sopranos.
Такава тематика ми е безкрайно досадна, но все пак...