ShadowDance

Moridin wrote:Много много много фейл при случилото се с

Spoiler: show

Манс Рейдър

абсолютно нямаше нужда да го правят да изглежда жалък идиот

Spoiler: show

уф, слава богу

Spoiler: show

Защо, в името на тъщата на Р'хлор, е Куентин Мартел?! И ако да, обосновете се.

Spoiler: show

Е за кво въобще му беше отделено екранно време. Със същия успех Мартин можеше да го удави някъде по пътя и да се приключва с тая работа.

Spoiler: show

покаже нагледно, че драконите са Много Страшни и не всеки може да се занимае с тях, дори и да има съответната кръв; освен това е опитът на Доран да стигне до Денерис някак -- сега очаквам в следващата книга спътниците на опечения да накарат Денерис да отиде в южното-седмо-кралство-дето-му-забравих-името.

Spoiler: show

Едната функция на Куентин беше да умре в Мийрийн и така да стане слънцето, което изгрява на запад и залязва на изток, и пророчеството на Мирри Маз Дуур да се изпълни. Дали и как се е изпълнило и кои са планините, които се отвяват като листа на вятъра, вече е друг въпрос.

Другата му функция вероятно е със смъртта си да влоши отношенията между Денерис и Дорн и така да тласне дорнците към евентуален съюз с Егон, вместо с нея.

Разбира се, Феанор е прав за драконите - Мартин дори е обяснявал в интервюта, че неговите дракони са опасни и трудни за контролиране, и сцената с тях и Куентин вероятно цели да покаже това нагледно. "If you dance with dragons, you must expect to burn", както казваше сър Uthor Underleaf.

Но изобщо не беше необходимо това да се разтегля в толкова много глави. Пътуването му спокойно би могло да се отреже или поне съкрати, защото всичко наистина важно става след като пристига в Мийрийн.

А, сетих се и още нещо - нали сър Баристан прати ония двамата, които бяха с Куентин, да говорят с Дрипавия принц или както там му е превода и да го доведат на страната на Мийрийн, защото имаха договор с него? Това значи, че може да имат някакво влияние върху изхода от войната; а въпросния договор може да има и по-дългосрочни последици, понеже те бяха обещали на онзи тип Пентос, града на Илирио, което на практика значи, че се задължават да му помогнат да го превземе. Ако Баристан реши да изпълни този договор, това е още една стъпка към евентуалния конфликт между Дани и Егон, който по всяка вероятност всъщност е въпросния Танц на драконите - по аналогия с първия Танц, гражданската война между Егон II и Ренира.

И най-забавното в тази история е, че ако всичко това е вярно, то войната, на която е кръстена книгата, дори не е започнала във всичките тия хиляда страници. Егати.

Spoiler: show

Има две основни теории за планините, но и двете са много спорни и може в крайна сметка да се окаже нещо съвсем различно. Според първата теория става въпрос за смъртта на Грегър Клегейн - Планината, а според втората - за разрушените пирамиди на Мийрийн.

По-интересен е въпроса в какво точно се изразява предреченото връщане на Дрого - дали детето, което Дани пометна в пустинята, е щяло да бъде някакъв вид прероден Дрого, или става дума за Дрогон? И дали пророчеството изобщо е изпълнено на този етап? Защото едно от условията ("when your womb quickens again and you bear a living child") е изпълнено само наполовина - Дани по всяка вероятност беше бременна, но пометна, най-вероятно заради плодовете които ядеше в пустинята. Това е базата за теорията, че нероденото й дете е щяло да бъде някакъв "прероден" Дрого и че пророчествата могат да бъдат спирани от съмнителни пустинни растения и други рандъм обстоятелства. Тази теза донякъде се подсилва от факта, че едно пророчество на Куайте - това за хората, които идват към Денерис - изглежда не се изпълни докрай: Егон и Гриф не стигнаха до нея, защото Тирион ги насочи към Вестерос. Това може би показва, че изпълнението на пророчествата може да бъде предотвратено от съвсем случайни решения и съвпадения.

Но има поне една друга интерпретация - че Дани ще роди дете някъде в бъдещето и пророчеството още не е изпълнено. В този случай планините може и още да не са се появили. А съществува и теорията, че връщането на Дрогон представлява връщането на Дрого и пророчеството се е изпълнило в края на петата книга. Губят ми се някои детайли, понеже четох всичко това много отдавна, но имаше някакво обяснение как точно става номера с Дрогон.

Изобщо работата с пророчествата е по-оплетена и от теориите кой чий син е и кои са главите на дракона. Остава да се надяваме, че Winds of Winter ще излезе преди внуците ни да тръгнат на училище и ще разберем какво всъщност става.

Spoiler: show

Цялото проточено описание на Куентин Мартел имаше за цел да покаже, че в истинския свят не винаги стигаме натам, накъдето сме тръгнали. Мисля, че си го беше казал и в интервю човекът. Затова подкрепям тази сюжетна линия, която при това не беше толкова разтеглена според мен и хвърли допълнителна светлина върху мисленето на дорнците и механиката на наемническите отряди. До края имах чувството, че Куентин ще си играе някаква роля и е нов герой за романа - но ето, че всичките му мечти и планове, и дългът който го водеше, изгоряха в яркото инферно на хаоса.
И не остана нищичко.
Това, което не подкрепям, е развалянето на линиите на Тирион и Денерис в преследване на същата поука - че плановете не винаги се изпълняват, че животът рядко следва линеен път. От години очаквам срещата на Тирион с Дани, и последващото завръщане на рода Таргариен във Вестерос.
Но ето, че Таргариенът който се завърна бе Егон, а срещата на Тирион и Дани определено не бе както си я представях :> Съобщението е разбрано, Мартин, но можеше да го предадеш и само с линията на Куентин...

Spoiler: show

Любобитно ми е каква ли е съдбата на Джон от тук насетне? Надявам се само да не продължи да живее само в тялото на Дух като Варамир, това ще бъде много тъпо.

Drigan wrote:

Spoiler: show

Цялото проточено описание на Куентин Мартел имаше за цел да покаже, че в истинския свят не винаги стигаме натам, накъдето сме тръгнали. Мисля, че си го беше казал и в интервю човекът. Затова подкрепям тази сюжетна линия, която при това не беше толкова разтеглена според мен и хвърли допълнителна светлина върху мисленето на дорнците и механиката на наемническите отряди. До края имах чувството, че Куентин ще си играе някаква роля и е нов герой за романа - но ето, че всичките му мечти и планове, и дългът който го водеше, изгоряха в яркото инферно на хаоса.