Може би искаш да кажеш, че ще предпочетеш нов филм, който обаче разказва почти същата история, със сходни герои, в сходна обстановка, със сходна визия и ефекти...вместо продължение със същите герои в същия свят, което евентуално навлиза по-дълбоко в ситуацията, казва нещо различно за героите или ни запознава с някакъв aftermath от събитията в предишния път.
(Последното признавам, в 90% от случаите авторите тотално го омазват.)
Формула и рецепта в случая някак е различно, защото човек може да яде една манджа много пъти (с разнообразяване между тях), но абсолютно същия филм, дори ако му е краен фен, няма да го зарадва толкова.
С други думи - смятам, че кулинарната ти аналогия (аз примерно обичам кулинарни аналогии, когато обяснавам какво ме кефи във филм или селиал), точно в този случай не върши работа.
ромкомки, екшъни и блокбъстъри
За ромкомките не знам щото не им налитам, но примерно в екшъните, вместо уникалност в сюжета, се гони уникалност и качества в боевете, престрелките и каскадите.
Ако те не са направени свястно, а на най-безсрамно копират класически сцени истинските екшън маняци няма да са доволни. Не че филмът няма да си избие парите, защото печалбите явно нямат нищо общо с обективните качествата.
ПП
Всъщност сега съобразих, че налитам и на ромкомки, но само в аниме вид.
Там си има доста еднообразност (примерно свободните дни за среща са само и задължително - златната седмица, св. Валентин, белият ден, фестивалният ден и Коледа), традиции, специфичен японски хумор, а и откровено казано маса заглавия са пълен боклук.
Все пак най-добрите успяват да ти поднесат "притоплените" традиции в интересен вид и понякога необичайни подправки. Най-невероятното - успяват да го сериализират в поредици, понякога от по няколко сезона, като вкарват елементи и от други жанрове.
Т.е. има различни начини за зарибавяне и разнообразяване, въпреки че се ползват една-две локации и 5-6 персонажа.
Мисля, че добър пример са Lovely Comlpex, Working 1-2 и сега излизащото Servant X Service. (Nodame няма да я споменавам, защото тя е и други неща.)
Те всичките са по формули и рецепти, но те карат да искаш още от същото.
Малко като конвейера със суши. Ако видиш менюто няма да се впечатлиш, но ако ти въртят пред носа толкова много различни видове и форми, сработва някакъв егоистичен механизъм да имаш и да пробваш всичко
Та не разправяйте как не теория не може да се сериализира Pacific Rim. На теория може, въпросът е в практиката...
...и колко често ни е разочаровала.
).
. В крайна сметка на тия годни ако ни изненада нещо в холивуд... ще е изненада. Един филм или ще ми хареса или не, името и цифрата са ориентировъчни, но не абсолютни. Ако трябва да доизинасиля кулинарната метафора, в една манджа 1 подправка да смениш и се променя вкуса, а не името, така е и с филм дали ще е още от същото или по-добре/зле е въпрос изцяло на вкус