Това започнах да го пиша в отговор на Мор; междувременно и други хора май са успели да понапишат по нещо
Уф
Ама и работа
Наистина съм сбъркал - има и визуална разлика в зависимост от посоката(*). Накратко - чисто физически и геометрично можем да твърдим, че тя се върти по часовниковата стрелка, но няма нищо сбъркано в мозъците ни, когато я виждаме да се върти на другата страна - просто се абстрахираме от още мъничко не-критично-важни детайли от обкръжаващия ни свят.
Бях започнал да пиша дълго нещо, с което да докажа, че тази анимация, това изображение, е направена с една лееееко неточна перспектива, заради която не можем да определим в коя посока се върти - т.е. възможно е да се върти и в двете. По средата на изложението, когато вече се бях забухал в стереометрия, реших да погледна още веднъж анимацията - и установих, че всъщност изхождам от грешна предпоставка, грешни спомени; установих, че има разлика във височината на ходилото на въртящия се крак в различните моменти, и че тази разлика всъщност е определяща. Така че... от чисто геометрична и физическа гледна точка
можем да определим накъде се върти - и, да, тя се върти по часовниковата стрелка.
Дотук обаче с чисто физическата част, перспективи и т.н. Там е работата, че разликите всъщност са толкова малки, че е напълно възможно мозъкът да се абстрахира от тях; там е работата, че май Волкос (с когото още дискутираме, дори докато пиша това в продължение вече на половин час
) изказа още едно твърде вероятно твърдение - че чисто психологически човек решава в коя посока се върти момичето в момента, в който я види; в момента, в който реши за себе си в коя посока е обърнато то и кой крак е вдигнат - левият или десният... и оттам нататък мозъкът наистина може да се абстрахира от леките неточности, ако е избрал другия модел. Това с абстрахирането от неточностите е съвсем нормално и правилно и всеки мозък на всеки човек го прави непрекъснато - ние определено НЕ възприемаме или поне НЕ осъзнаваме абсолютно всички детайли на образа на света, който виждаме - има твърде много прекрасни примери за това, като един от най-фрапиращите за мен е историята с горилата на баскетболното игрище - в момента не мога да намеря точно цитиране на експериментите, но ето
едно доста обобщаващо представяне.
(*)
Добавено: уф, така де, бях написал една малка глупост - това накъде е изнесен кракът й няма значение; това, че е правено с истинска перспектива, а не проста ортогонална проекция, ни позволява да определим накъде всъщност се върти.
В смисъл с тоя опнат крак.... въпреки това успях да се чейнджна накрая, ама не мога още волево... аз си го представях, че е като с това да гледаш куь ъгъл дали е изпъкнал или вдлъбнат, които наистина мога да си сменям произволно, ама тук не...
(Лелееее, ама тя затова винаги е разгонена!!! 
)
Т.е. алкохолът е наш приятел! 
Обаче има едно прескачане/трепване точно при прехода към следващата обиколка дет праи номера когато е пуснато да се върти безкрайно ;р
)
